- Надзираваш ги, значи? А нямаш ли си друга работа?
- Туй мий работата. Кметът ми нареди да ги наглеждам, щото скоро идат изборите и нъл знайш?
- Какво да знам?
- Онзи, Шапкарят се шмугне ту в къщата на Капраля, ту в къщата на Сливаря. Нещо си шушнат. Човек не мож ги разбра.Ама, аз ше са скрия зад чардака на Пеньовата къща и ше слухтя, кат нащо псе. Ем ше слухтя и като рипна, здраво местенце няма да оставя на Шапкаря.С точилката ше го налагам по гърбината, па да види тогаз! Ше види той, как надумва людите!
- Е хей, ма Мине. На голям ербап са пишеш. Не си ли мислиш, че къвто е як, ша та хване за гръкляна и гласът ти няма да са чуе.
- Ей, май туй не си помислих… Тогаз само ше слушам и ше отида при кмета, да му река, как шушукат и готвят нещо, да го свалят.
- Затуй ти рекох, че си от ония, дето слухтят и доносничат. Всички клюки на селото знаеш.Кой кривнал настрани, кой отровил селското псе, кой бил барабана, че оня, Завалиевия зет изгонил жена си и не знам си още какво…
- Нъл за туй кметът ма назначи за селска клюкарка. Туй е голяма титла.
