Казват че смехът е здраве.Медицинските изследвания го потвърждават.Хората,които се смеят, също.Но лесно ли е да разсмееш един човек?Учени мъже твърдят че най-трудно се пишат комедии,защото е по-трудно да засмееш някой,отколкото да го разплачеш.А какво да кажем за „леката“ опера-оперетата.Обичаме да я слушаме,тя ни разтоварва и стимулира.Но каква ли цена плаща автора за това!

Легендата в „лекия жанр“ Франц Лехар/1870-1948/ учи композиция при прочутия Антонин Дворжак в Пражката консерватория, но завършва образованието си,като цигулар,тъй като строгите канони на консерваторията не позволяват студент започнал следването си като цигулар да премине в друга специалност.Но съдбата има друг план-1902 година Лехар става диригент в прочутия виенски театър Ван дер Вин.

Перипетиите по създаването и поставянето на най-прочутата оперета на Лехар -„Веселата вдовица“ са по-скоро драматични,отколкото комични.Ръководството на театъра е готово да се откаже от поставянето й,защото не вярва в нейния успех.Но отново нещо се случва-представлението получава неочаквана подкрепа и става факт,за щастие на виенската и световната публика.Според мнозина „Веселата вдовица“ е най- великата  оперета в историята.Тя осигурява безсмъртието на своя автор.А той има основание да се усмихне след трудно извоюваната победа.

На върха на славата си, Лехар е връхлетян от тежко разочарование.Няколко поредни негови произведения претърпяват провал-отхвърлени са както от публиката,така и от критиката.Франц замълчава,вече са готови да го забравят но…Той намира своето вдъхновение.С „Фраскита“/1922/ отново грабва сърцата и въображението на виенчани.Създава незабравим тандем с прочутия певец Ричард Таубер,за който композира последните си шест оперети.Успехът е огромен,по произведенията му се създават филми,които също се радват на феноменални финансови приходи и висока оценка от критиката.Лехар е първият голям композитор,който вкарва истински драматични сюжети в своите произведения.Благодарение на него, оперетния жанр се приближава много повече до операта и драмата.Своеобразен връх в този период е прочутата „В страната на усмивките“.И отново ирония на съдбата. Оказва се, че наред с Рихард Вагнер, той е любимият композитор на Адолф Хитлер.Дори през 1940 година е награден от нацисткия режим с най- голямата културна награда на Германия- медала „Гьоте“.1942 година Радио Виена излъчва за целия свят оперетата му „Паганини“,дирижирана от него.

Но въпреки всичко да завършим с усмивка.Даже „мрачния гений“ на музиката на 20 век Густав Малер е крил от приятелите си че обича „Веселата вдовица“.

 Георги Караджов