Физиката,като наука достига своя апогей през 20 век.След теорията на относителността на Айнщайн за най-голямо нейно постижение се счита разработването на квантовата теория и основаната на нея квантова механика.Основополагащата фигура в изграждането и разбирането на квантовия свят е легендарният датски физик Нилс Бор.По-малко хора знаят, че той е имал и забележителен син със сериозен принос в науката.
Нилс Бор /Niels Bohr/ /1885-1962/е датски физик.Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет.От рано показва забележителния си талант.По време на следването си по физика в университета,получава златен медал на Датската академия на науките, за изследванията си върху повърхностното напрежение на водата.След защита на доктората си специализира в Кеймбридж при прочутия Ърнест Ръдърфорд,за първи път прилага квантовата теория в разработения от него атомен модел /1913/,като прави революция във физиката на 20 век. През1920 година основава прочутия Институт по теоретична физика в Копенхаген,където специализират много от най-големите физици на века и се разработва Копенхагенската формулировка на квантовата механика,която е приета от по-голямата част от физичната общност днес.През1922 година получава Нобелова награда по физика за своите открития.С разработените от него принцип на съответствията и принцип на допълнителността, се превръща в един от най-големите философи на науката.
Синът му Оге Бор/Aage Bohr/1922-2009/тръгва по стъпките на именития си баща.Учи физика в Копенхагенския университет,когато през 1943 година е принуден да емигрира с баща си в САЩ.Там заедно с него, участва активно в Манхатънския проект- проекта за създаване на първата атомна бомба.След войната двамата се връщат в Дания.През1949 година се завръща в САЩ,където работи в прочутия Принстънски институт за перспективни изследвания.Там, съвместно с Джеймс Рейнуотър започва изследвания върху структурата на атомното ядро.Въз основа на капковия модел на ядрото,разработен от баща му /1936/ и слоистия модел на ядрото на Мария Гьоперт Майер и Ханс Йенсен /1949/, разработва заедно с Бен Мотелсон обобщения или колективен модел на ядрото.В него повърхността на ядрото се държи като капка,но слоистата структура е подложена на деформации,които на повърхността се проявяват,като осцилации и ротации.С новия ядрен модел,се обясняват гама излъчването на ядрото и радиоактивността.През1975 година, Бор,Мотелсон и Рейнуотър получават Нобелова награда по физика.
Георги Караджов
