Първото напълно безотпадъчно производство в България е свързано с печалното рушене на хълмовете на града за правене на павета и бордюри.Около 1906 год. в резултат на скандално дадена концесия за добив на камък е построена фабрика за павета „Изида“ под Джендем тепе.Керамичното дружество „Изида“-регистрирано в Елин Пелин,разполагало със специална машина за цепене на сиенита.Ситните и по-едри отломки се събирали в чували и се изнасяли за Великобритания.Там били използвани за настилки на паркови алеи.

Най-старата запазена къща в Стария град на Пловдив е „Клианти“,която наскоро отвори врати след тежка и сложна реставрация,продължила повече от десетилетие.

Сградата е построена през 1816 год. и е една от най-старите запазени къщи в страната от епохата на Българското Възраждане.През 1848 год.  тя е била изцяло реконструирана,като приземния етаж е разширен в северна посока,оформяйки покрития двор.През 1882 год. западната част на къщата била разрушена и с разделянето на сградата се обособяват две отделни къщи.

Най-кратко работилата кариера за ломене на камъни от хълмовете през 20 век е тази на Джамбаз тепе- откъм Понеделник пазара.Полакомил се за по-бързо производство ръководител на обект наредил да се заложи повече взривно вещество в дупките.Експлозията била по-силна и грамаден къс се откъртва от височината,преминава отцепената зона и…убива една циганка.Възбуденото дело за убийство по непредпазливост е катализатор на масовите протести на пловдивчани срещу повсеместното и масово рушене на хълмовете.Кариерата при Понеделник пазара е затворена първа, а после и другите-на Марково тепе,на Бунарджика и на Джендема.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“