На практика наблюденията на пожари и известяването за такива е по-старо от каквито и да е писмени източници.

В по-нови времена,когато на Сахат тепе е издигната Часовниковата кула,която е първата по рода си в Югоизточна Европа е било възможно да се ползва нейната височина за по-добро наблюдение,както и нейната камбана.По-късно на хълма е качен и топ /в 17 век/.В ниското е имало двуколки и четириколки със заредени на тях съдове с вода.И мъже с опит в борбата с огъня.

Векове по-късно,през 1888 год. се създава Противопожарната служба на Пловдив.След нея се учредява и пловдивския градски общински съвет и съвсем логично тя минава под негово управление.Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери,назначени със специална заповед от военното комендантство.За целта те получават необходимите съоръжения-брадви,канджи и една пожарна талига,като действат заедно с дежурните водоносци.

След тези задължения те получавали по 220 гроша месечно за отопление и осветление на помещението,където дежурели.И по 300 гроша лично възнаграждение.На следващата година, през 1889 год. броят на дежурните е увеличен на десет души,като тяхното възнаграждение и средства за поддръжка на помещението за дежурство също са увеличени.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“