Генерал-лейтенант Георги Минчев Вазов е роден на 5 януари 1860г. в Сопот. 

Той е брат на героя от Дойран ген. Владимир Вазов и на народния поет Иван Вазов. 

Учи в Априловската гимназия в Габрово (1874). 

След Освобождението постъпва на служба в Българската земска войска (20 август 1878).  

Завършва пехотното юнкерско училище в Одеса (1880) и Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, Русия (1888).

През Сръбско-българската война (1885) е в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и се сражава при Цариброд и Пирот.  

По-късно преподава фортификация във Военното училище в София (1886). Участва в детронирането на княз Александър І (9 август 1886), а след контрапреврата (10 август 1886) емигрира в Русия и служи като военен инженер. 

На 1 ноември 1897 г. се завръща в България и постъпва в българската войска. Заема длъжностите офицер за особени поръчки към Военноинженерната инспекция (1898 – 1900), командир на 2-ра пионерна дружина (1900 – 1904), временен началник (1904 – 1908) и инспектор на Инженерните войски (1908). От 1908 до 1912 г. е в запаса. 

В навечерието на Балканската война (1912 – 1913) е началник на военните съобщения и етапите към тиловото управление. След превземането на Лозенград (11 октомври 1912) става военен губернатор на града. 

На 19 януари 1913 г. е назначен за началник на Източния сектор при обсадата на Одрин. Под негово командване е нанесен главния удар при общия щурм на Одринската крепост (11-13 март 1913). 

След превземането на Одрин е началник на Одринския гарнизон и губернатор на Източна Тракия. 

По време на Междусъюзническата война (1913) е министър на войната (28 юни 1913 – 22 август 1913). Автор на „Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им“ (1909), „Спомени от балканските войни“ (1929), „В пустините на Средна Азия“ (1939) и др. 

Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.