„Като се качих на коня, съгледах из гъстака трима от стражарите, че тичат из гъстака и им светят пушките. Тази работа не е чиста, ами къде?
Хайде, рекох ази, напред, че каквото даде господ.”
***
Христо Иванов Крачулов e български възрожденец, национален деец и революционер, роден в имащото преломно значение за българската история село Къкрина, Ловешко на 14 септември 1840 г. в семейство на земеделец и търговец. Близък съратник и другар на Апостола на българската свобода Васил Левски, деец на революционният комитет в Търново и Вътрешната революционна организация, участник в Българските легии в Белград, както и в не една война или въстание – Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, а Сръбско-българската война води формираната от него самия доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 души. В политическият живот след Освобождението участва като народен представител от водената от Стефан Стамболов Народно-либерална партия в VI-то Обикновено народно събрание. Участник в борбите за църковна независимост.
Образованието си придобива в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при знаменитите учители Петко Славейков и Манол Лазаров.
След смъртта на майка си, Христо Иванов заминава за тогава все още притегателната за свободолюбивите българи Сърбия. В своите „Спомени” пише:„Отидох къде Раковскаго, гледам деда Ило натегля със своите момчета, които и Раковски с тях. Поисках и ази да вървя с тях”.
Като участник в Първата българска легия се запознава с бащата на българската национална доктрина Георги Раковски и дякон Игнатий – Васил Левски. Времето в легията служи като основа на военната му подготовка. Христо Иванов Големия участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.
При завръщането си в Българско, Христо Иванов Големия започва активно да сътрудничи на Васил Левски. Установява се в старата българска столица Търново. През 1870г. основава Търновския частен революционен комитет, чийто председател става сам. Същата година при едно от посещенията на дякон Игнатий в Търново Христо Иванов Големия го запознава със Стефан Стамболов. Любопитната среща е скицирана изключително вълнуващо от също присъсващия там Филип Симидов:
„Влязохме в стаята и видях Апостола за първи път. Той ни изгледа и каза: “вие както ми разказа моя верен другар Христо сте ученици “оглашени” (на които се дават задачи, без разяснения)…на нищо да не се пристрастявате в живота си, освен на вода и хляб. Помнете това добре!…, че много наши другари попаднаха в турски ръце…поради слабата им воля!”. “Нея вечер се извърши моето и това на Стефана “покръстване” в бунтовното дело с тържествена клетва. Тъй силно повлия на духа ни оназ клетва страшна, която извърши над нас Апостола в оная нощ и в оная скромна стая. Неговия поглед втренчен в нас претопи душите ни. Той извършваше обряда с тържественост, съсредоточеност и тяжест, образът му се промени съвсем друг.“