Сами ли сме на този свят?
С напредването на нашето познание, един въпрос не престава да занимава съзнанието ни…Сами ли сме на този свят? За съжаление все още нямаме категоричен отговор на този въпрос.Но хипотези не липсват,включително и най-крайните,че сме контролирани от по-висши от нас същества или, че живеем в един „симулиран“ от съзнанието ни свят.
Дали крайните разбирания ни дават обективната картина на света, в който живеем?….
Кой може да каже това? Както се казваше в един знаменит сериал от близкото минало „Досиетата Х“- „Истината е някъде там“ между тотално контролирания от другиго или само от нашето съзнание свят.Но дали това има толкова голямо значение,каквото му придаваме?
Защото и до днес ние не сме натрупали достатъчно обективна информация,за да твърдим с категоричност дали сме прости роботи,роботи с човешко сърце или независими същества със свободна воля.
Може би единственото сигурно твърдение,което би трябвало да приемем е, че всички теории за естеството на нашия свят са плод на нашето мислене и разбиране…независимо дали е самостоятелно или „манипулирано“ от някоя висша сила.
Все пак, трудно можем да приема, че някой е отнел и последната останала ни свободна воля, като отделни същества и просто ни ръководи като кукли в куклен театър.Ако това е вярно, то би трябвало да се простим с цялото самочувствие и себе уважение,което сме изградили чрез живота си на тази земя.
Всички тези полети на въображението имат и своята положителна страна.Ние разширяваме своя кръгозор,способността си да възприемаме света и другите, и се учим да не гледаме на себе си, и заобикалящата действителност,като на плоски,скучни,едно измерни изображения.
Ако все пак там горе някой ни ръководи и напътства, то нека се обърнем към него и му намигнем с присъщото ни човешко чувство за хумор.Защото, какво остава на човек,който не може да се ориентира в своето съществуване, освен да махне с ръка, да се усмихне и продължи напред.
Все пак, ако сме в състояние да „симулираме“ добро настроение и бодър дух, ще можем по-лесно да излезем от депресията,песимизма и самосъжалението.
Като продължим с чувството си за хумор да извикаме с цяло гърло:” Да живее самотата,която ни спасява от вредните въздействия на заобикалящия ни негостоприемен свят!
Георги Караджов
