Един вълнуващ разказ за сърцатия учител, остави ярка следа с възрожденския си плам и себеотдаденост в името на просветата
Автор: Христина Митева
От малък обикнал учението, Ботьо не мълча пред баща си и поиска от него да го прати в странство, за да учи наука, че да стане голям, уважаван човек. Баща му – Петко гайтанджията, въртеше едновременно няколко занаята, като напоследък бе отворил и кръчма. Дано се види с пари, че спокойно да посреща нуждите на семейството си…
Учил бе Ботьо в училището на даскал Райно Попович, овладял бе харно и гръцкия език, а после две години стоя даскал в родния си Калофер. Някак не му харесваше стария, установен в училището ред, дето повечето даскали държат дълги тояги, здрави дряновици в ръце, също прилични на пастири говедари, заели се да усмиряват говедата в стадото.
Не му харесваха и думите, с които бащите водеха децата си при него в даскалото: „Кокалите му да строшиш, ама грамотен човек да го направиш!“, „Месо ти го давам, кожа и кокали да ми го върнеш, ама грамотен да бъде!“, „Да го пребиеш от бой, ама човеч ка го направиш!“…
Не тояга и бой искаше даскал Ботьо, а уважение към книгите и любов към познанието. Това с бой не се постигаше, а с умение от страна на даскала, с търпение, с изпитан преподавателски тертип на
обучение, което бе кротко и внимателно. 
Даскал Ботьо искаше децата, обучавани от него, да го запомнят с добро, с мъдри думи и разсъждения, както и с гордостта, че са били точно негови ученици.
И той винаги посочваше най-добрите от тях в ученето, похвалваше ги пред всички с висок глас и в училищните празници пред родителите и гостите.
Особено много държеше даскалът на усвояването на високия морал, отговорност и добросъвестност, които задължително трябваше да притежават неговите възпитаници, за да бъдат ценени и уважавани от всички.
Затова той записа духовна семинария в Одеса и я завърши успешно. Там се запозна и с установените от Господа нрави, в които никак не присъстваше османския гнет. И той осъзна в пълнота какво дивашко, ориенталско насилие се извършва над народа му, какво осакатяване на мисълта и талантите се прави от грубия дивак насилник, чиято единствена цел бе изтреблението на друговерците!
Виждаше и лукавщината и вероломството на гръцките фанариоти, се то со кротце и со благо приспиваха доверието на българите, за да ги прикоткат под своята воля.
Усвоил добре руския език, даскал Ботьо прочете доста книги на техните писатели. Духът му се възвиси, а гордостта му, че е българин нарасна, защото осъзна какво велико племе са българите и какви нечувано добри дела са вършели царете ни за света. Колко пъти са спасявали великата уж Византия от кръстоносци и араби, от погубление. Как са дали българите свои букви, своя азбука на славянските народи, подтиквайки ги към нови познания и напредък! Какви разкошни палати и дворци, църкви и училищна, умело и мъдро устроени селища са имали българите – с водопроводи, с прави и широки улици…
Но сега всичко българско било разрушено, разграбено, запалено. Никъде нищо вече не напомняло за съществуването на български народ и царство.
По цели нощи се въртеше в постелята си даскалът и не можеше да заспи от мъка и ядове, кога видя в библиотеката чужда и една българска книга от Кирило-Методиевото време! Как красиво бе изрисувана и съставена тя, с какви позлатени букви бе! Изработена бе тя в Преславската книжовна школа под погледа на великия книжовник Горазд – ученик на солунските братя.
Видя и книга, списана в Охридската книжовна школа, която пожела да вземе в ръцете си и да разлисти. Искаше сам да види коя от двете български школи е правила по-хубави книги, но библиотеката затваряше и не му позволиха. Когато на другия ден отиде отново там, книгата липсваше на лавицата – била дадена на друг читател.
Знаеше даскал Ботьо, че го лъжат, но нямаше що да направи. Затова побърза да се върне в отечеството си, където с жар се зае да обучава своите ученици, от които се очакваше да извършат велики паметни дела в утрешния ден – та нали бяха достойните внуци на Самуила, Крума, Асеневци, Калояна и на хилендарския монах Паисий!
И намисли коренно да промени обучението в училище. Раздели децата на класове, които настани в различни стаи. Забрани боя над учениците – нека даскалите не ги бият, нито децата се бият помежду си, да не палуват и да се държат прилично в училището.
Създаде той и учебна програма да всеки ден, в която се указва точно кои предмети ще се изучават. Искаше да запознае възпитаниците си с релефа на родината, да опознаят те земята ни, реките, планините, равнините, да научат как се отглеждат растенията, с които се храним… И създаде учебник по землеописание (география с други думи).
