За развитието на всяка област от познанието, са необходими база данни от натрупани знания и методи,които да позволяват нейното развитие.Физиката на ниските температури не прави изключение.Когато коментираме развитието й в бившия Съветски Съюз едно име изплува в нашето съзнание- великия физик и учител,лауреата на Нобелова награда по физика Пьотър Капица.

Но всъщност, най-важната руска експериментална физична школа по ниски температури е била тази в Харков /Украйна/.Неин създател и мотор  е големият съветски, и украински физик Борис Лазарев /1906-2001/Той я оглавява след тежкия удар,който понася  физиката на територията на Украйна, по време на сталинските репресии.В тях загива и учителя на Лазарев- големия физик, Лев Шубников.

Още първите експерименти на Лазарев във физиката на ниските температури, придобиват световна известност и са признати за „триумф на физическия експеримент“.Той заема мястото на Шубников,като ръководител на криогенната лаборатория на Харковския физико-технически институт /1937/.Изследванията му на квантовите осцилации на металите, поставят основите на „фермиологията“- модерната квантова теория, на електронните свойства на металите.

Открива способността на свръхпроводниците, да се променят в среда с микровълново лъчение.Създава метода на „студената бомба“-изследване на металите едновременно при високо налягане, и дълбоко охлаждане.Чрез него се откриват електронно-топологичните фазови преходи.Най-важното научно направление в съвременната физика на ниските температури.

Студентите му Веркин и Галкин създават съответно Института „Веркин“, по физика на ниските температури и нискотемпературно инженерство в Харков и Физико-техническия институт в Донецк.

Освен всичко друго, Лазарев  е личност с изключителна ерудиция, истински лидер не само в научната сфера. Ученикът му Веркин създава и реномираното научно списание „Физика на ниските температури“.

Патриархът Лазарев изгражда фундамента на физиката и техниката на ниските температури в Украйна.

  Георги Караджов