Едва ли има по-популярен герой в световната драматургия от този на Хамлет, от едноименната пиеса на Уйлям Шекспир.Огромна е литературата свързана с изследване на героя и дали има реална съществувала личност, която е негов прототип. Дори днес не съществува общо съгласие между научната общност, кой може да е бил истинския Хамлет.Все пак, в бурния двадесети век се откриват публични фигури и творци,чийто живот и дело сякаш в голяма степен следват житейския и интелектуален път на прочутия датски принц.

Чешкият поет и издател, Владимир Холан /1905-1980/ е с „неблагороден“ произход, но жизнения му път и творчество по удивителен начин напомнят прочутия  Шекспиров герой.Както него, той е обсебен от темата за смъртта.Сгихосбирката му „Триумф на смъртта“/1930/ , която го превръща в най-видния представител на чешкия сюрреализъм.

Както самотника от Елсинор, той е неразбран от своите съотечественици и съвременници.Обявява се против Мюнхенското споразумение,което реално подарява Чехословакия на хитлеристка Германия,когато мнозина го подкрепят.Приветства съветската армия,като освободителка на Чехия и Европа и дори влиза в Комунистическата партия.

И точно,когато комунистите завземат властта в Чехословакия /1948/ скъсва с тях.Обвинен е във формализъм и му е забранено да публикува до 1962 година.Мнозина от приятелите му загиват в сталинските чистки.Точно, с творчеството си от 60 те години, Холан се утвърждава,като един от най-големите световни поети на 20 век.Тогава публикува сгихосбирките „История“/1963/, „Болка“ /1965/, „Смъртни мъки“ /1967/, „Петелът на Асклепий“ /1970/.Поетичният му език поразително напомня монолозите в прочутата пиеса на Шекспир с неясния си език,трагични теми и песимистични настроения.

Но за негов шедьовър се счита поемата му „Нощ с Хамлет“/1964/.В Чехия, тя се приема,като най-голямото произведение на чешката поезия през 20 век.През 1969 година, на вълната на Пражката пролет е номиниран за Нобелова награда по литература, а през 1973 година получава голяма международна поетична награда в Брюксел.Престава да пише в 1977 година,когато любимата му дъщеря умира от синдрома на Даун.

Така замлъква гласа на истинския Хамлет на поезията на 20 век- Владимир Холан”.

 Георги Караджов