Встъпването в брак е център на жизнения цикъл в традиционното българско общество. Според народните представи „човек, който не се е родил, той няма да умре, който не се е оженил няма да е приет и на оня свят“. Нежененият човек не се ползва с уважение. Дори на преклонна възраст някъде го наричат „дете“, а когато умре извършват обредно „сватба-погребение“, за да го погребат.
Сватбата е празник, който утвърждава едно ново семейство, и изпълнява функциите на социален регулатор (между съпрузите, между двете семейно-родствени групи и селската общност).
Сватбените обичаи и обреди са призвани да осигурят здраве, щастие, материално благополучие, както на младата двойка, така и на целия селски колектив.
Встъпването в брачна възраст се отбелязва обредно. За момичетата това е участието им в пролетните момински обичаи (лазаруване, кумичене и др.), докато за момчетата това е коледуването. Щом момичето премине през тези обичаи и обреди то започва да сплита косата си, да носи предимно мънистени накити.
Момчетата, достигнали брачна възраст, започват да вършат самостоятелно мъжка работа.
Традицията позволява сравнително свободен избор на брачен партньор, при което момчето има активна роля. Контактите между младите са строго регламентирани и се осъществяват на седенки, на празници, на неделни хора или на чешмата, където момите ходят за вода.
Когато младите са се харесали, родителите на момчето изпращат сватовници. Обикновено това е бащата или близък родственик (чичо, вуйчо), придружен от уважавани възрастни мъже. При влизане в дома на момичето те разравят огъня в огнището. Чрез иносказателен диалог се разкрива целта на посещението: „У вас е пораснала соколица, та сме дошли да я хванем за нашия сокол“, или „Чули сме, че имате юница. Обадил се търговец за нея. За даване ли ви е или не?“. Родителите на момичето отговарят: „Ние не я крием. Тя, като е взела да хвърчи нашироко, вече не е наша.“ или „Юницата ни е за даване, само търговеца да видим.“ При отказ родителите на момата казват, че е още малка, че не е приготвила още чеиза си.
Когато предложението на сватовниците е прието, родителите питат и момичето дали е съгласно. Веднага слагат трапеза, на която канят още гости. Така двете семейства обявяват публично съгласието си да се сродят.
Следващата стъпка към същинската сватба е годежът. Той е начало на прехода за двамата млади в нова социална категория – тази на семейните.
