Най- големите  умове на човечеството са изследвали въпроса за ролята на личността в историята.И както обикновено се случва в човешките общества, не стигат до еднозначен отговор за значението на индивидуалността в историческия процес.Съотношението между значението на отделния човек и другите сили,които движат историята продължава да предизвиква ожесточени полемики, и днес.Затова може би е подходящо да се върнем назад във времето и да разгледаме този въпрос в контекста на значимо историческо събитие,което оказва влияние на нашето мислене, и развитие, и   в наши дни.Имам предвид Великата френска революция.

Може би по-малко хора знаят, че при разрушаването на Бастилията ,този символ на „кралската тирания“,въстаналия народ е намерил в затвора- един затворник. 

Сред героите й е една фигура,която не е толкова популярна, както Робеспиер, Дантон,Марат това е швейцареца Жак Некер /Jacques  Necker/1732-1806/..

Роденият в Женева Некер е един от най-големите банкери и финансисти на своето време.Именно, славата му на изключително способен администратор мотивира крал Луи XVI да го назначи за своя финансов министър.На поста остава само четири години -1777-1781.Уволнен е по лично разпореждане на краля,след като извършва революция в световната финансова история,като публикува бюджета на кралство Франция,който дотогава съставлява държавна тайна.Скандалът е толкова голям, че е отстранен от поста си.

Но като доказателство, че не всеки може да бъде заменен, отново става финансов министър,когато през 1788 година Франция изпада в неконтролируема финансова криза, а държавния дълг достига рекордни нива. Некер свиква Генералните щати.

На 11 юли 1789 година отново е свален действие,което е причина за  щурма на Бастилията.  Няколко дни по-късно отново е възстановен и триумфално се явява пред Генералните щати, за да предложи данъчна реформа..

Когато разбира, че предложената от него реформа няма да получи подкрепа, се оттегля през септември 1790 година.По убеждение, той е конституционен монархист и се обявява против принципа на равенство пред закона.В бурните години на революцията си спечелва определението „умерен“ и поддръжник на златната среда, която предполага избягване на крайностите в икономическото, и обществено развитие.

Дъщеря му- прочутата Жермен дьо Стал, се превръща в един от най-влиятелните либерални мислители на 19 век.Нейният близък приятел Бенжамен Констан е един от най-великите либерални философи и мислители в историята.В дългосрочен план, възгледите на Некер дьо Стал и Констан оказват по-голямо, и трайно въздействие върху историческото развитие на светау от тези на най-известните дейци на френската революция.

Дори днес, във Франция излизат исторически трудове,според които крайностите на Френската буржоазна революция са върнали развитието на Франция с 60-70 години.

Какво ли би станало, ако Националното събрание беше приело плана за данъчна реформа, на „умерения“ Жак Некер?

 Автор: Георги Караджов