ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН

ВЪН ОТ СЕЛОТО!

А сега де…. Не го ли виждате, бре хора?  Ами тоя, Петко Шайката. Познавате ли го? Как да не го познавате. Той е най- личният в нащо село. анал юздите на магарето Марко и дърпа ли не дърпа. А то горкото, потънало в пот   така реве, та пушек се дига. Чак

Вървя си значи, аз   онзи ден. Гледам го, нашият.  Хв тъпанчетата ти да се спукат. А Шайката, хич не  му пука. Продължава да дърпа. А наш Марко нали си е инат, реве, та реве.

- Сус бре!-  с пълен глас вика Шайката.

Марко сякаш се стресна, навири уши и доближи муцуна до лицето на стопанина си.

Е, Петко си е Петко, а прякорът  му Шайката заслепява със своята уникалност. Шайка кай, Шайка.  И тъй, не щеш  ли  ха, нагази   в локвата. Цап и целият  се накваси с тиня , чак сухо място не му остана. До  него селския пазач, дето пази сливите.  Свали шапка и дълбоко се поклони  на Петко.

-О,   Шайка, къде тъй, мой  човек? Да не тъй повлякъл Марко, та си станал такъв убосник!

- Не бре, Арче. Недей  да думаш тъй!

-Думам не думам, работата  май върви на там.

-Как да върви натам. Не стига, че селския кмет не си гледа работата. Я виж, селото на кво е замязало!

-Прав си Шайка. Кметът ни е един такъв убостник, че не гой грижа за стадото си.

- Кво стадо думаш, бе  Арче?

- Тъй де, тъй де, людете де …

- Аха, тъй кажи! А аз си мислих, че сий купил стадо овце.

- Да бе. Май и ний сме като овцете. Дето ни закарат, там вървим.

- Е хей…

- Какво е хей? На мен ми омръзна да вървя със стадото и май скоро време ще избягам, па нека ма търсят.

- Тъй ли? Да не мислиш, че и на мен не ми е омръзнало да вървя като овцете?

- Ей, май започваме да се осъзнаваме?

- Що думаш?  Браво на теб.

-  А сега с Марко отиваме право при кмета. И ако не ме разбере, Марко ще го ритне по задните части и вече дим да го няма. Не ни трябва такъв кмет.
-Съгласен съм с теб. Щом не мисли за хората.  Вън от селото!

 сатирикът Весела Будилкова