ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН
ВЪН ОТ СЕЛОТО!
А сега де…. Не го ли виждате, бре хора? Ами тоя, Петко Шайката. Познавате ли го? Как да не го познавате. Той е най- личният в нащо село. анал юздите на магарето Марко и дърпа ли не дърпа. А то горкото, потънало в пот така реве, та пушек се дига. Чак
Вървя си значи, аз онзи ден. Гледам го, нашият. Хв тъпанчетата ти да се спукат. А Шайката, хич не му пука. Продължава да дърпа. А наш Марко нали си е инат, реве, та реве.
- Сус бре!- с пълен глас вика Шайката.
Марко сякаш се стресна, навири уши и доближи муцуна до лицето на стопанина си.
Е, Петко си е Петко, а прякорът му Шайката заслепява със своята уникалност. Шайка кай, Шайка. И тъй, не щеш ли ха, нагази в локвата. Цап и целият се накваси с тиня , чак сухо място не му остана. До него селския пазач, дето пази сливите. Свали шапка и дълбоко се поклони на Петко.
-О, Шайка, къде тъй, мой човек? Да не тъй повлякъл Марко, та си станал такъв убосник!
- Не бре, Арче. Недей да думаш тъй!
-Думам не думам, работата май върви на там.
-Как да върви натам. Не стига, че селския кмет не си гледа работата. Я виж, селото на кво е замязало!
-Прав си Шайка. Кметът ни е един такъв убостник, че не гой грижа за стадото си.
- Кво стадо думаш, бе Арче?
- Тъй де, тъй де, людете де …
- Аха, тъй кажи! А аз си мислих, че сий купил стадо овце.
- Да бе. Май и ний сме като овцете. Дето ни закарат, там вървим.
- Е хей…
- Какво е хей? На мен ми омръзна да вървя със стадото и май скоро време ще избягам, па нека ма търсят.
- Тъй ли? Да не мислиш, че и на мен не ми е омръзнало да вървя като овцете?
- Ей, май започваме да се осъзнаваме?
- Що думаш? Браво на теб.
- А сега с Марко отиваме право при кмета. И ако не ме разбере, Марко ще го ритне по задните части и вече дим да го няма. Не ни трябва такъв кмет.
-Съгласен съм с теб. Щом не мисли за хората. Вън от селото!
сатирикът Весела Будилкова