При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение. Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница. На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница. Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят. Днес се говори много за природни сили, но почти не се говори за същества, които стоят зад тези природни сили. Когато се говори за природните същества, днешният човек смята това за връщане към едно древно суеверие. Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху реалности, се счита за суеверие. Това, което хората имат като теории и представи, в известен смисъл е безразлично, но ако чрез тези теории те се изкушават да не виждат някои неща и да прилагат своите теории в практическия живот, тогава нещата започват да показват своето пълно значение. Нека да вземем един гротескен пример: Кой вярва в същества, които съществуват във въздуха или във водата? Когато 84 например някой каже: «Нашите предци вярваха, че има гноми, ундини, силфи и саламандри, но всичко това са фантазии!», ни се иска да отговорим: «Запитайте веднъж пчелите». И ако пчелите биха могли да говорят, биха отговорили: «За нас силфите не са суеверие, защото ние много добре знаем какво получаваме от тях!» А този, чиито духовни очи са отворени, може да проследи коя сила привлича пчелите към цветето. «Инстинктът, природната сила», както отговаря човекът, са празни думи. Същества са тези, които насочват пчелите към цветето, за да търсят там храна и сред целия пчелен рояк, който хвърчи да търси храна, работят същества, които нашите предци наричат силфи. Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества. Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство. Не става въпрос за обикновеното докосване. Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.

подбра Мария Герасова