През 2020 г. математикът Роджър Пенроуз беше удостоен с най -престижното отличие в науката заедно с Андреа Гез , която стана едва четвъртата жена лауреат по физика и Райнхард Гензел от Института Макс Планк, за по-нататъшното ни разбиране за черните дупки.
Тази година фондацията за Нобелова награда отново избра трима съвместни носители. Едната половина от Нобеловата награда на учените по климата Сюкуро Манабе от САЩ и Клаус Хаселман от Германия, а другата половина на италианския физик Георгио Паризи.
Всички сме чели за глобалното затопляне в нашите училищни учебници, че хората влияят върху климата и температурата на Земята чрез изгаряне на изкопаеми горива. Но как научната общност стигна до това заключение на първо място?
Отговорът е, че трудовете на забележителни учени като Сюкуро Манабе, който е старши метеоролог в Принстънския университет, са помогнали да се установи нарастващата роля на човечеството в голяма част от всичко, което се е объркало на тази планета.
Започвайки през 60-те години на миналия век, Манабе е пионер в използването на компютри за симулиране на изменението на климата. Той демонстрира през 1970 г., че увеличаването на количеството нива на въглероден диоксид ще повиши глобалните температури с 0,57°C до 2000 г. Той беше на място, когато земята се затопли с 0,54°C.
Клаус Хаселман, водещ океанограф в Германия и тогавашният директор на Института по метеорология Макс-Планк, също стигна до същото заключение. Той показа, че въпреки краткосрочните колебания на времето, климатичните модели са надеждни в дългосрочен план
Техните проучвания допълнително разкриха, че се предвижда глобалната температура да се повиши с допълнителни 2°C – 3°C през 21-ви век. Така че днес може да приемем лекомислено изменението на климата, но в бъдеще опасностите от него ще бъдат наблюдавани в ежедневния живот, както предупреждават учените.
Третият победител е Geogio Parisi, чиито изследователски области включват статистическа механика и сложни системи. Той е разработил математически модел, за да разбере сложни системи като глобалния климат на Земята, човешкия мозък и в крайна сметка цялата вселена.Знаете ли, че от 1901 г. насам са присъдени общо 115 Нобелови награди по физика? Победителите тази година включват едни от най-възрастните наградени. Манабе и Хаселман са съответно на 90 и 89, докато Паризи е сравнително по-млад на 73 години.
Признаването им от комитета за Нобелова награда показва, че нашите познания за изменението на климата са изградени върху силни научни основи. Така, колкото и политиците, индустриалците или другите да отричат изменението на климата, то се случва във всеки един момент.
След съобщението Джорджо Паризи каза във връзка с изменението на климата: „Много е спешно да вземем решителни решения и да се движим с много силни темпове. За бъдещите поколения е ясно, че трябва да действаме сега, за да се справим с изменението на климата.”
