Едно от най-ценните изобретения на човека са мостовете.Те свързват бреговете на реки, острови с голямата суша, преодоляват насечени терени, като пропасти.Обикновено, ги възприемаме в чисто материален смисъл-помагат ни да достигнем до определено място на земната повърхност.
Но понятието мост има и друго значение.Говорим за мостовете, които свързват хората, културите, религиите.Това духовно измерение на наименованието, добива все по-голямо значение в днешното време на жестоки конфликти и противопоставяне.
/Ernst Erlih/ /1921-2007/ е швейцарски религиозен философ от еврейски произход. Роден в Берлин, той учи във Висшия институт за еврейски въпроси- Берлин, преди неговото закриване през 1942 година. През 1943 година напуска Германия с фалшив паспорт.
Но Ерлих не позволява на тежките изпитания, да го превърнат в човек подвластен на омразата.След като защитава докторат в университета на Базел, той става европейски директор на Независимия орден Бней Брит-най-старата еврейска обществена организация /1961-1994/.
На историческия Втори Ватикански Събор е съветник на германския кардинал Августин Беа /1965/.В това си качество, той има решаващ принос в изготвянето на най-важния документ на католическата църква, за отношенията между католиците и другите религиозни общности.В него се осъжда антисемитизма и се регламентират отношенията между католическата църква и евреите.
За своя принос, той получава световно признание.Обявяват го за „духовен мост с еврейското наследство преди Холокоста“.Признат е за един от най-големите либерални мислители на нашето време.
Изследванията му върху юдаизма, оказват силно влияние върху поколения учени.
Със своето дело, Ерлих дава ценен принос за преодоляване на едно от най-тежките разделения, в духовната история на човечеството- между католическата църква и еврейството и юдаизма.
И така дава ново измерение на понятието „духовен мост“.
Георги Караджов
При написване на материала е използвана Уикипедия