Любимото ми определение за архитектурата е „ вкаменена мисъл“.

Великият скулптор Микеланджело Буонароти е и велик архитект. Обикновено посочват купола на базиликата  „Св.Петър“ в Рим, като връх в творчеството му. Но това е „зрелият“ Микеланджело на върха на творческите си възможности. А „късния“ Микеланджело, също обезсмъртява името си в архитектурата. Творенията му – първата обществена библиотека- Лауренциана във Флоренция и Капитолийския площад в Рим с конната статуя на император Марк Аврелий, поставят основите на маниеризма в архитектурата.

Архитектурния маниеризъм намира завършения си вид в шедьовъра на Джулио Романо- Палацо Т/Мантуа/. Изграден е в бившите конюшни на прочутата фамилия Гонзага- херцози на Мантуа. Негов модел е вила Фарнезина- Рим. Асиметричните фасади, повърхностите напръскани със счупена или зацапана мазилка поразяват въображението на посетителите, между които е и император Карл V. Малкият апартамент, изграден около пещера с покрит балкон и малка водна каскада, се превръща в модел за огромните лични апартаменти на висшата аристокрация, в най-прочутите европейски дворци на 17 и 18 век.

Не случайно, в част от двореца е изграден музей на Месопотамското изкуство, с дарение на собственика на най-голямото италианско издателство Арнолдо Мондадори.

В този стил е и най- представителното творение на испанската архитектура- прочутия дворец Ескориал, на великия испанец Хуан де Ерера.

Маниеризма е и в основата на разчупване на догмите на модернистичната архитектура на 20 век, както отбелязва прочутия американски архитект и теоретик на архитектурата Роберт Вентури. Изразът му как маниеризма „ ангажира двусмислието недвусмислено“ е сякаш най- синтезираната оценка за мястото и значението на този стил, в историята на изкуството и архитектурата.

Така, „вкаменената мисъл“ на маниеризма оживява и вдъхновява човешкото въображение, и го издига на нови творчески висоти.

Георги Караджов