Уйлям Шекспир се счита за най-великия писател и драматург в историята.

Пиесите му са образец за хармонична сплав от наситено драматургично действие, богати драматични и комични образи, динамични и пълноценни диалози, богат език…

Единственият ренесансов художник споменат от Шекспир в негова пиеса е

в 5 действие, втора сцена на „Зимна приказка“- „Този рядък италиански майстор

  Дхулио Романо“.

Великият художник и архитект Джулио Романо влиза в историята на изкуството и театъра, като организатор и вдъхновител на маскарадни игри, дизайнер на нетрадиционни костюми и основен церемониалмайстор в двора на херцозите на Мантуа-Гонзага.

1551 година- няколко години след смъртта му, започва развитието на прочутата италианска комедия- Комедия дел арте. Тя полага основите на модерния театър .В нея за първи път намират широко приложение използването на театрални маски, импровизацията, скечовете, сценариите на театрални представления, пантомимата…

Чрез нея, се налагат за първи път и различни типове театрални герои, като Арлекин и Пулчинела. А представленията се представят от професионални трупи- първообрази на модерните театрални колективи.

Там ,откриваме и първите професионални актриси на Европа, които развличат краля на Франция и всички богати благороднически европейски фамилии. Основните теми- любов, ревност, изневяра, вълнуват всички.

Италианската комедия „обогатява“ визуалните изкуства- фламандската живописна школа, Вато, Пикасо…А нейните герои вдъхновяват Молиер

,                     Шекспир, Голдони, Бомарше, за създаването на своите театрални шедьоври.

Не остава по-назад и музиката…Моцарт и неговия „Дон Жуан“, Турандот“ на Пучини, Рихард Щраус- „Ариадна от Наксос“ или „Карнавала“ на Роберт Шуман…

Далечни отгласи от прочутата италианска пантомима, откриваме у големи съвременни актьори, като Саша Барън Коен…

А характерното „преувеличение“ на чувствата, мислите, действията на комедия дел арте е доведено до крайност в „Берковианския“ театър на големия английски актьор и режисьор на 20 век- Стивън Берков.

Така Джулио Романо се привръща в един от предтечите на модерното театрално изкуство.

  Георги Караджов