На 2 април през 1821 г. е роден националният ни герой Георги Раковски, бащата на българската национална революция. Няма движение от епохата на Възраждането, в което видният котленец да не се е включил и да не е допринесъл за неговия успех. Раковски е един от най-образованите българи за времето си, бурният му и изпълнен с перипетии живот го кара често да променя жителството си, а пътуванията му от Марсилия до Цариград и от Одеса до Атина разширяват кръгозора на революционера и го превръщат в първа фигура на освободителното движение. Раковски издава вестници и списания, занимава се с исторически изследвания, чиято цел е да пробудят националното самочувствие на угнетените българи и да ги подтикнат към борба срещу поробителя. Освен че е първият българин, осъзнал пропагандната сила на писаното слово, Раковски е и първият български революционер, който изготвя планове за освобождението на своя народ и пристъпва към тяхното осъществяване. Той пръв достига до прозрението, че българската национална революция трябва да бъде самостоятелно движение и да не се поддава на чужди политически влияния. Негова е и идеята за предварителна подготовка на българския народ. Преждевременната му смърт осуетява начинанието му, но посоченият от него път е продължен от най-известния му ученик – Апостола на свободата Васил Левски.