Обичаме да използваме частицата Да. В зависимост от начина на употреба, тя може да означава положителен отговор, допълнение, подлог, цел, намерение, подкана, заповед, закана дори…несигурност.
В 18 часа на 6 февруари 1916 година в Цюрих /Швейцария/, малко известния тогава румънски авангарден поет, есеист, художник Тристан Цара дава името на ново направление в изкуството на 20 век- Да Да…
Да Да е реакцията на европейските творци на ужасите, на Първата Световна война. То отхвърля логиката, смисъла и естетиката на модерното капиталистическо общество. На негово място издига в култ безсмислието, ирационалността, колажа, звуковата поезия, техниките на изрязване…
Звуковата поезия набляга преди всичко на изпълнението, а техниката на изрязване…на изрязването…Писмен текст се нарязва и пренарежда за получаване на нов текст.
Да Да черпи с пълни шепи от постиженията на художествените стилове, които предхождат футуризма и експресионизма.
Но истинските му достойнства са в разкриването на нови пространства на творчеството. Залага на артистичната свобода, спонтанността, инвенцията, хумора, парадоксите в човешкия живот. Не случайно, сред неговите представители откриваме някои от най- великите творци на 20 век- поетите Луи Арагон, Пол Елюар, Тристан Цара, Андре Бретон, скулптора Ханс Арп…
В средата на 20- те години на 20 век, движението се разпада, но дава начало на нови, вълнуващи движения на творческата мисъл. Тук се откроява едно направления в литературата и изкуството- сюрреализма, който достига своя връх в живописта, с художник на 20- то столетие- гениалния Салвадор Дали…
В Да Да можем да открием и наченките на поп-арта, завладял Лондонската културна сцена през 60- те години на 20 ти век.
Отблясъците на направлението осветяват и пътя на киноизкуството. Великият режисьор Луис Бунюел прави големия си пробив в киното с филма си „Андалуското куче“, реализирано в стилистиката на Да Да.
Авангардното изкуство на 20 -ти век има и своите критици, но дори и те не могат да отрекат ролята му за освобождаване на творческото въображение, и разчупването на каноните в мисленето и изкуството.
Може би и днес, в тези пандемични времена се нуждаем от същото разтърсване, за да осъзнаем истинския смисъл на съществуването си на планетата Земя.