Говорът е преобладаващото средство за комуникация между нас .Може би затова сме свикнали да преценяваме интелигентността на човека срещу нас, по езика, с който комуникира.

Но имаме и други сетива- едно от най-важните от тях е слухът. А в него пред нас се разкрива света на музиката. В нея има не по-малко мисъл и интелектуално усилие.

Големият испански тенор  Алфредо Краус /1927-1999/ отстъпва по популярност на знаменитите Карузо Джили, Павароти, но има запазено място в пантеона на оперното изкуство. Още в началото на кариерата си, взима трудното за всеки творец решение, да ограничи до определен брой на година, своите изпълнения. Решението отнема от неговата популярност, но допринася за дългата му кариера- чак до неговите 70 години. Точно оценява възможностите на своя глас и затова се превръща в най- големия Вертер, от едноименната опера на Масне на нашето време. Същият Вертер,, прочутия герой от роман на Гьоте.

Загадъчният Артуро Бенедети Микеланджели /1920-1995/ е обявен за „най самотния и саможив“ сред гениалните пианисти на 20 век. Ритуалите му на сцената стават легендарни. Но това му позволява да постигне звук на инструмента си, непостижим за големите му конкуренти. Според големия

диригент Серджиу Челибидаке- „Микеланджели създава цветове, той не е просто пианист, а диригент.“

Самият Челибидаке /1912-1996/, румънец по произход, е съ-диригент на Берлинската филхармония с великия Вилхелм Фуртвенглер /1947-1952/.След отстраняването на последния напуска филхармонията. Неговата идея- фикс е „трансцеденталното изживяване“ на музикалното произведение, по време на концерт. Може би под влияние на дълбокото му познаване на дзен-будизма, затова е подозрителен към записите на дирижираните от него оркестри и произведения. Независимо, че някои от тях се превръщат  в най- добрите в историята на музиката на 20 век.

Великанът в джаза, американеца Майлс Дейвис /1926-1991/ е наречен „пионер на музиката на 20 век“, „принц на мрака“ и „Пикасо на джаза“. Той е основната причина наред с

Дюк Елингтън,  джаза да бъде възприет, като едно от най- важните направления в историята на музиката. Неговото комбиниране на различни музикални стилове е в основата на направлението „фюжън“ в музиката .В него, хармонично се съчетават най- различни музикални стилове- класическа музика, рок, поп- електрическа музика, кънтри….Признат е за един от най- иновативните творци на всички времена.

Да „интелектът“ в музиката има значение

Георги Караджов