ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.259

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

НЯМА НО

-Как  си мой човек. Къде беше толкова време? Изчезна май от хоризонта?- чу се гласа  на Стефката.
- Как да ме няма, бе Стефка. Тук съм. Къде да ходя. Стоя си и тъпча на едно място.
- Тъй ли? Пък аз си мислих…
- Той си мислил, а?
- Аз пък  тръгвам, ти  стой тук!
- Хайде, хайде, ти ли ще ми казваш?
- Извинявай Златен.
-  А, ха… Най- после се сети, а?
- Как да не се сещам. Нали си ми приятел. Да  не те познавах,  такъв буен. Се на бой налиташ.
-Аз ли, бе? Налитам там, дето трябва. Виждаш ли ги , ония! Бият, грабят и се  едно не са те. Мирен ли да стоя? Те да ме грабят, а аз да мълча. Така ли?
- Прав си, Стефка. И аз ги виждам, но не мога  да илеза на глава с тях.
- Да, бе. Ако стоим така и мълчим, те ще бият и ще грабят.
- Така… Започвам и аз да се замислям.
- Не се замисляй , а действай!
- Малко  ме е страх, защото са все дебели вратове.
- Ако ни е страх и от тях, тогава ще е все така.
- Да. Но…
- Няма но! Ами действай! Хайде до нови срещи.
писателят сатирик Весела Будилкова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>