Снимка: Wikimedia.org

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (24 август 1899 г. – 14 юни 1986 г.) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Превеждал е на испански Оскар Уайлд, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Уолт Уитман. Автор е на множество стихове, разкази и есета. Изтъкнат  мислител, тънък познавач на човешката природа и майстор на изящното слово. 

• Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.

• Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес. 

• Ние съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите.

• Трябва да се преструвам, че има и други. Но това е лъжа. Съществуваш само ти.

• Всеки човешки живот, колкото сложен и дълъг да е, всъщност се вмества в един-единствен миг – в мига, в който човек веднъж и завинаги разбира кой е.

• Демокрацията – това е злоупотреба със статистиката.

• Животът е сън, сънуван от Бог.

• Някои се гордеят с написана книга, а аз – с прочетена.

• Ние вече не вярваме в програса – нима това не е прогрес?

• Винаги съм си мислел, че раят би трябвало да е нещо като библиотека.

• Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват.

• Първият паметник на западните литератури — “Илиадата” — бе съставен преди три хиляди години; правдоподобно е да се изкаже догадката, че в този огромен срок всички съкровени, необходими сродства (блян-живот, сън-смърт, реки и животи, които текат, и така нататък) са били забелязани и писани някой път. 

• Да се привежда довод, че едно прегрешение е безкрайно, загдето посягало срещу Бога, който е безкрайно Същество, е все едно да се привежда за довод това, че е свято, понеже Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, трябва да бъдат раирани.

• Понякога усещането, че „сме вече изживели този момент“, ни кара да се замислим. Привържениците на вечното възвръщане ни се кълнат, че е така, и дирят потвърждение на своята вяра в тези смайващи състояния. Забравят, че споменът би внесъл една новост, която е отрицание на тезата, и че времето постепенно би го усъвършенствало — чак до далечния цикъл, в който индивидът вече предвижда своята участ и предпочита да постъпва другояче…

• Божественият ум обхваща заедно всички неща. Миналото е в своето настояще, също както и бъдещето. Нищо не протича в този свят, в който съществуват всички неща, неподвижни в щастливостта на своето положение.

• https://www.spisanie8.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/2021/0615/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE.html

• Таг другите, постъпките, нас