ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

 ПОДХЛЪЗНА СЕ НА ДИНЕНА КОРА

Досущ бащинко. Метнал се е целия на него. Пие, пуши и лъже мацетата. А те като му вярват, нека си ги лъже. Виж го, насъбрал ги е на върволица и все им бъбри нещо. Казват, че на времето, баща му бил голям ербап. Все за голям се пишел. А като го погледнеш, педя човек, лакът брада. И е като онзи наежен пуяк, който стъпва, а не вижда къде стъпва. Гледам го, аз. Върви си значи, той, а на среща му Лилито. Знаете я, оная от махалата. С късата поличка и пъпчето отвън. Загледал се завалията в  пъпчето и въздиша. И ето ти, динената кора насреща му. Подхлъзна се горкия и а.. Какво ти а? Мацето го гледа и прихва, та чак се задави от смях. А той като видя резила си, наведе глава и започнал да плаче. Ехей.. Виждали ли сте мъж да плаче? Плаче, та пушек се дига. Плаче, ама с крокодилски сълзи. Току поглежда мацето с едното око, а с другото намига. Значи така, нашият  Перчемко. Така му думат. Прищяло му се млада мръвка да ръфа. Да я отгризе, та да му стане сладко на душата. Прищяло му се, а… Мацето извъртя апетитното си задниче и дим да го нямо.

Не се ли види Перчема на какъв хал е, ами тръгнал млади мацета да задиря! Така и синчето му. Току се шляе по кафенета и барове. Работа не похваща и все мацетата са му пред очите. Казват, времето е такова. Всеки е тръгнал и не знае къде отива. Така Перчема и Коко, синът му де. Както са я подкарали, май в скоро време ще ги връхлети вятъра и ще ги върти, не знам си на колко оборота. Щом като главите им са празни, не искат да влеят някакво съдържание в тях. Един ден и Коко излезе от бара, целият наваксан. Пиян до козирката. Върти се като панаирна въртележка и си бъбри сам. Все мацета му се увиждат.  Па и сега: „Ей, маце. Много си готина. Хайде, ела при батко си!” Но само шумът на минаващата кола му отвърна. За малко да връхлети връз него. Той изпусна една благословия из устата си. Залитна, спъната се и падна. Подложи двете си ръце под главата и захърка. Изведнъж, някой викаше над главата му : „Ей, малкият, за къде? Тук да не ти е хотел, та си се разположил така? Я ставай, докато не съм извикал полицията!

Коко отвори широко очи, стана от тротоара и подаде заканително юмруци към мъжа.

-Чакай, чакай, Коко! Кой те учи така? Да налиташ на непознат човек?

- Гледай си работата, старче?

- Пък и старче ме наричаш ! Та, аз съм на възрастта на татко ти, а ти ме наричаш старче .Не ме ли позна? Янаки, вашият комшия съм. Минавах случайно и те видях проснат на земята. Та реших  да ти помогна, а ти?    Коко залитна, и хвана Янаки за ръка. Тръгнаха.

 писателят сатирик Весела Будикова

Таг хумор, сатира