Въстаникът, който в паметните дни на април 1876 година даде първия изстрел срещу турския поробител, е видният копривщенски абаджия Георги Тиханек.
Доброто имотно състояние не му пречи да е безпределно честен и скромен патриот и да вземе активно участие в Априлското въстание. В неговия дюкян по личното му поръчителство се шият голяма част от въстаническите униформи.
След решението на събранието в Оборище и извършеното предателство Неджип ага пристига в Копривщица, за да арестува Тодор Каблешков и останалите членове на комитета. В списъка, който носи с имената на съзаклятниците, е и това на Тиханек.
Настъпват решителните часове и мигове за действия на 20 април 1876 година. Въстанието е обявено. По заповед на Каблешков въстаниците се разделят на две групи, за да атакуват конака. Председателят на революционния комитет гласува доверие на Георги, като му възлага да ръководи другата група, а едната поема той. Водени от Тиханек, те се спускат край Бяла река по стръмния калдъръм. На Калъчевия мост срещат турското заптие Кара Хюсеин – известен в околността със своите жестокости. Младият мъж не се поколебава нито за миг – в съдбовния за цял народ момент той се прицелва, гръмва първата пушка и с точен изстрел го убива.
Историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров пише:
„Човекът на миналото и хората на бъдещето се спогледват, настръхнали за борба. Това е първата среща на въоръженото въстание в 1876 с вековния враг… Георги Н. Тиханек, един измежду седемте, дига пушката, замерва и тегли, страшен гръм екнал сред мъртво тихото село… Тази е паметната първа пушка на Априлското въстание.“
Никола Беловеждов в своите спомени отбелязва: „Първата пушка не отиде напразно – говориха си отпосле юнаците, значи, че и нашето въстание не отиде напразно.“
По време на въстанието Георги Тиханек изпълнява отговорни задачи – оглавява тайната комитетска полиция, няколко пъти ходи до Панагюрище и Пловдив с комитетски поръчения, грижи се за осигуряване на вътрешния ред в препълненото с бежанци градче. Той е един от тези, попречили на Черньо Карамидчийски, изпратен от чорбаджиите, да извърши предателство.
Въстанието е потушено. Тиханек е арестуван и отведен в Пловдив. Окован във вериги, той е изправен пред съда и осъден на вечно заточение в Диарбекир. Прекарва там повече от четири години при изключително тежки условия, а влажните зандани влошават здравето му.
След Освобождението близо една година го очакват у дома. Турските власти в лагера не съобщават на затворниците, че са свободни, а ги задържат.
Ехото на свободата отеква за тях едва в 1880 година. Научавайки за дадената амнистия, Тиханек пише от името на своите другари писмо върху парче разкъсана риза до руското консулство в Египет. След няколко месеца ги освобождават. Измършавял, болен, окъсан, той с големи мъки се озовава в Цариград. С помощта на цариградските българи героят мъченик след дълги премеждия се завръща в родната Копривщица.
Въстаникът Георги Тиханек умира тихо и незабележимо като скромен гражданин, доволен и честит, че е изпълнил достойно дълга си.
Неговият първи изстрел срещу поробителя остава навеки в летописите на славната априлска епопея.
