В човешкото общество е заложен стремежа към развитие. Развитието е съществена част и от характеристиката на всеки човек. То започва в нашето съзнание, като усещане и мисъл, за да придобие по-късно определена форма, която да приложим…

Albert Camus /Албер Камю 1913-1960/- гордостта на френската философия, драматургия, журналистика е роден в Алжир. Присъединява се към френската съпротива по време на Втората световна война. Независимо от левите си възгледи се противопоставя на комунизма от съветски тип. Основоположник е на философската система абсурдизъм- според нея съществуването ни на земята няма смисъл и не може да бъде разбрано чрез човешкия разум. Неговите герои са древните гръцки философи, моралистите от 17 век, големия Фридрих Ницше. Вярва в толерантността, диалога, но и в революцията срещу тиранията. Литературните му творения отразяват по необикновен начин неговия мироглед. През 1957 год. става втория най-млад носител на Нобеловата награда по литература.

Marguerite Yourcenar /Маргерит Юрсенар-1903-1987/ е първата жена избрана за член на Френската академия на науките /1980/. Тя принадлежи на висшата буржоазия и аристокрация на Белгия, което й позволяват да се превърне в гражданин на света. Свободна от всякакви предразсъдъци демонстрира влечение към собствения си пол. Шедьовърът й „Мемоарите на Адриан“/1951/ е въображаем диалог в писма между най-универсалния римски император Адриан и неговия внук и наследник- бъдещия император Марк Аврелий. Романът революционизира историческата биография, като жанр. В него сякаш вътрешното аз на Юрсенар се слива с това на императора. А в тази симбиоза се откриват удивителни послания към бъдещите поколения.

Бащата на Claude Simon /Клод Симон-1913-2005/ загива, като офицер през Първата световна война. Самият той е пленен от германците през 1940, избягва от плен и се присъединява към съпротивата. Три теми доминират произведенията му- семейната история, как хората преживяват времето, как индивидите си взаимодействат с историята. Повествованието се развива сякаш пред камерата на филмов оператор. Липсата на препинателни знаци в него сътворява едновременно фрагментирана и единна картина на човешкото съществувание. А мислите на автора неусетно се вливат в тези на неговия герой. Но широката публика истински оценява Клод Симон, когато получава Нобеловата награда по литература /1985/.

Така новите мисли разтърсват „старото“ човешко съзнание.

 Георги Караджов