Едно от най-митичните места в древността е Вавилон. Възхваляван, бленуван, отричан, отхвърлян но незаобиколим, защото значимото не винаги се приема еднозначно, напротив често го отричат, докато не бъдат покорени от него.

Казват, че Хорхе Луис Борхес /1899-1986/ е най-

важният испаноезичен автор след митичния  Мигел де Сервантес. Творчеството му напомня Вавилонската библиотека- разкази, преливащи един в друг, изтъкани от сънища, мечти, лабиринти, философи, библиотеки, огледала, измислени писатели, митология… Сред героите са му

основоположника на португалската литература

Луиш де Камоинш

Бенедикт Спиноза,,

 , Вергилий. Може да бъде определен, като мислителя анти- анти- комунист, анти- фашист, анти- перонист. Но награда от чилийския диктатор Пиночет му коства Нобеловата награда по литература. И Нобеловия комитет понякога е политически коректен. Но Борхес е повече от Нобеловата награда по литература.

Южноафриканката Надин Гордимър /1923-2014/ получава Нобеловата награда по литература /1991/ за „магнетичното й епично повествование, което допринася за хуманността.“ Творчеството й е просмукано от действителността в родната й Южна Африка разкъсвана от етнически и расови сблъсъци по времето на апартейда. Но тя я разглежда от гледна точка на отделния човек и индивидуалните драматични истории на нейните съграждани. Така разкрива неразривната връзка между големите обществени катаклизми и индивидуалното мислене на отделната личност.

В културната история на Индия се откроява бенгалския енциклопедист

 Рабиндранат Тагор /1861-1941/.Поет, писател, драматург, композитор, философ, реформатор, художник той докосва със своето творчество всяка област от индийската култура, литература, музика.1913 год. е първият неевропеец и лирик спечелил Нобелова награда по литература. Принадлежи към древна индийска благородническа фамилия.Един от най-големите универсалисти на нашето време и убеден критик на национализмите от всякакъв порядък. Написал е текстът и музиката на националните химни на Индия и Бангладеш. Негова творба вдъхновява химна на Шри Ланка .Беседите

му с Алберт Айнщайн са от голямо значение за взаимното разбиране и влияние на източното и западното мислене.

Така тези легендарни творци се превръщат в незаобиколим фактор в развитието на човешкото мислене и култура.

  Георги Караджов