Монографията „На Океана с Любов, Вяра и Надежда”

 

Слабинский Владимир Юрьевич

Владимир Юревич Слабински, професор, ректор на „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията”, президент на Международната асоциация „Позитивна Динамическа Психотерапия“, председател на научната комисия „Екология на човека и психология на безопасността” на Руското Географско дружество
 
Известният норвежки изследовател Тур Хайердал твърдеше, че океаните – това са пътища, които са съединявали различни части на човечеството още от най-древни времена. Това не е случайно, нали по химически състав кръвта на човека много прилича на морската вода. В психологически план можем да продължим дадената мисъл и да уподобим Океана като система на отношенията на човека, сред които е необходимо да откроим преди всичко, отношенията със самия себе си, със значимите други и със света като цяло.
Новата книга „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” на професор, доктор на психологическите науки, капитан I ранг от запаса Илия Петров Пеев не е просто книга за Океана – това е нова страница в развитието на световната психотерапия. Книгата е посветена на нова област от науката – социалната психотерапия. Особена значимост представлява контекста – времето на написването на книгата и случващите се в света събития.
Събитията през 2020 година – пандемията СОVID-19, самоизолацията, икономическите и политическите кризи станаха ярка илюстрация на концепцията VUCA-свят. VUCA – това е акроним от английските думи volatility, volatile (нестабилност, нестабилен), uncertainty, uncertain (неопределеност, несигурен), complexity, complex (сложност, сложен) и ambiguity, ambiguous (неоднозначност, неясен).
VUCA-светът – това е свят, на който главната константа е нестабилността, пораждаща три главни предизвикателства: дефицит на смисъл (като страх от загуба на смисъла на живота), дефицит от разбиране, дефицит на доверие.
Отговор на тези предизвикателства стана едновременното стихийно появяване в различни страни на нова психотерапия – социалната психотерапия. Раждането на социалната психотерапия стана логичен резултат от развитието на психотерапевтическата практика, предсказана от великия руски психолог, автор на първата в света теория на личността, Александър Фьодорович Лазурски (1874-1917).
Съгласно представите на А. Ф. Лазурски, всички хора се различават по степента на адаптация към обкръжаващата среда.
На ниско ниво на жизнено функциониране, външната среда подчинява на себе си слабата, разделена психика. Хората, които се намират на това ниско ниво, са дезадаптивни и се нуждаят от помощ и лечение.
На средно ниво се намират индивидите, които притежават значително по-голяма степен на способност да се приспособят към обкръжаващата среда, да намерят в нея своето място и да го използват за своите цели.
Средното ниво се нарича ниво на приспособяващите се индивиди. Те са активни и здрави хора.
Само на висше ниво – нивото на жизненото творчество, неговите представители могат да притежават съзерцание за света, което позволява да се създава нещо оригинално и ново в една или друга дейност. Такива хора могат да променят света, усъвършенствувайки го и приспособявайки го така, както на тях им се иска да го видят и да си го представят.
Ако клиническата психотерапия е предназначена за лечение на болестите (терапия на тялото и на психиката), а психологичната психотерапия – за решаване на психологически проблеми (корекция и развитие на личността), то целта на социалната психотерапия се явява адаптация към VUCA-света (изменение на светогледа и хармонизация на обитаемата среда) – достигане на хармония, благополучие и щастие не само на отделните хора, но и за семействата, народите и, в крайна сметка, на цялото човечество.
В монографията „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” професор Илия Пеев разглежда приложимостта на новата – социалната психотерапия, към морските професии, крайбрежното население и морските архетипове като системообразуващи елементи на развитието на проактивността с цел повишаване равнището на жизненото благополучие и прехода към най-висшите социални слоеве, по А.Ф. Лазурски – страта (англ. stratum – обществен слой). За това не случайно професор Илия Пеев нарича главите от своята книга „песни”.
Първата Океанска песен е посветена на това, как „Океанът свързва хората с Мир, Труд и Любов”. След разглеждане на икономическите, социалните, политическите и геостратегическите проблеми на Черноморския регион, авторът предлага решение – триадата на безопасността.
Втората Океанска песен, в контекста на обявеното от ООН Десетилетие на океана, запознава читателя с Българската гордост – подводния експеримент „Хеброс ‘67“. Тази песен съдържа и медиа-призив за иновационни стратегически инфраструктурни проекти в продължение на цялото Десетилетие на океанските науки в интерес на устойчивото развитие.
В третата Океанска песен се разкриват социалните проблеми на моряците и техните семейства в условията на световната пандемия COVID-19. Подчертава се, че хуманитарната криза, с която се сблъскват моряците и семействата на моряците, има значение за цялото човечество.
Четвъртата Океанска песен – това, всъщност е, манифест на социалната психотерапия. Подробно се разглеждат важни научно-практически въпроси: хигиената на душата при пандемията COVID-19; поддържане на психическото здраве, психическата защита и психосоциалната подкрепа в екстремални ситуации.
Професор Илия Пеев пръв в света провъзгласи, че ако природата на човека се изучава от психотерапията като цяло, то Позитивната динамическа психотерапия е научна система от цялостни възгледи за планетарното здраве на човечеството, новия светоглед и устройството на света през XXI век.
Отделно се разглеждат възможностите за използване Сугестопедията за формиране и развитие на комуникативни навици и управленска култура на морските командни кадри като фактор за безопасността на корабоплаването (иновации в морското образование на бъдещето).
Петата Океанска песен е най-романтична. А нима може истинският моряк да живее без романтиката и любовта към морето? Професор Илия Пеев предлага да се учреди Международна Вапцаровска премия „Морето и машините” за стимулиране на научните изследвания, свързани с морето.
Лауреатът на Международна награда за мир Никола Вапцаров е най-песенният и романтичен поет, пишещ за морето. Неговата лирика е посветена на все още новата тема за хармонията между човека и машината – истинският моряк чувства кораба като част от себе си и самият той сякаш става част от своя кораба.
Какъв ще е светът на бъдещето – зависи от съвременните хора. Затова именно тук и сега, в настоящето, в този миг, животът на човека е въвлечен във враждата между „кървавата ретроградност” и романтиката на новия живот. И неговият избор определя образа и на света и на човека. Поезията на Никола Вапцаров е съсредоточена именно на този избор.
За всички психолози и психотерапевти тези базови постулати в стиховете на Никола Вапцаров имат принципиално значение и играят фундаментална роля в концепциите на Позитивната динамическа психотерапия и психологията на отношенията.
Инициативата на професор Илия Пеев за учредяването на Международна Вапцаровска премия „Морето и машините” получи поддръжка от участниците в XII Четения в памет на А.Ф. Лазурски – професорите от Морския държавен университет „Адмирал Генадий Иванович Невелски”, Санкт-Петербургския държавен университет, Тихоокеанския държавен медицински университет и още цяла поредица университети.
Особената ценност на книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” се заключава в това, че главните свои идеи професор Илия Пеев е обсъждал на най-високо ниво – на Симпозиума „Позитивна Динамическа Психотерапия“, преминал в рамките на преконгреса IX Световен конгрес на психотерапевтите. Всички идеи предизвикаха гореща поддръжка на професионалното психотерапевтично общество. Този факт свидетелства за това, че книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” читателите вече я очакват, и та ще се ползва с голяма популярност.
професор Илия Пеев 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *