10 любими детски стихчета бр. 263

 

  10 любими детски стихчета - КОМСЕД Блог
 1. Мила Моя мамо – Иван Генов
Мила моя мамо,
сладка и добричка,
как да кажа, мамо,
колко те обичам!
Цели нощи, зная,
ти над мен си бдяла.
В тази топла стая
песни си ми пяла.
2. Благодаря ти, мамо – Асен Босев
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!
3. Кос – Асен Разцветников
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората
гол и бос.
Тупа крак —
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил,
па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал крак,
тръгнал пак —
бре-бре, че юнак!
4. Първият урок – Веса Паспалеева
Патенцата плуват
в бистрия поток.
Днес им преподават
първия урок.
Мама Белогушка
пляска със крилца –
Смел бъди, Пъструшко
па,па,па,па,па.
Патенцата леко
махат със крилца.
Гледат отдалеко
селските деца.
Маха с кърпа весел
старият жабок –
Много ми хареса
първия урок.
5. Пиле, пиле – Васил Стоянов
Пиле, пиле
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.
На ти житце,
да кълвеш,
че петле да
порастеш.
6. У дома часовник трака
У дома часовник трака
с лъскави стрелчици.
Тик-так, тики- така,
ставайте дечица.
Две момченца подранили
плискат се с водица.
Тик-так, тики-така,
ставайте дечица.
момиченце учи детски стихчета
7. Болен Зайко – Димитър Спасов
Над гората сняг вали.
Зайко гърло го боли.
И лежи сега в леглото.
Нека да лежи, защото
вчера, както си играл,
цяла шепа сняг изял.
8. Калинке-малинке – Елин Пелин
Калинке-малинке,
алена, шарена,
вземи ме, води ме
леко, далеко,
да идем, да минем
полета, морета,
да стигнем, пристигнем
там, дето небето
огражда, прегражда
морята, земята…
Там в златни палати
цар-господар
живее, владее
на приказки чудни
вълшебната книга…
Искам да го видя!
9. Мечо
Мечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.
Зима иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.
малко момче чете книжка
10. Дъжд – Дора Габе
Капят капчици отвън,
зън, зън, зън!
По стъклата, по вратите
и се леят по стените.
Само Петльо вън стои,
той от дъжд не се бои –
сгушил човка под крилата,
таз беда му е позната.
https://comsed.net/blog/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0/
Таг десет, любими , стихчета

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>