Лао Дзъ казва:
„Мъдрият не е начетен.
Начетеният не е мъдър.“
В творчеството си той рисува образа на мъдреца –
мъдрецът е като новородено,
учи се да не желае и се учи да не учи,
той не е „благ“, а е безпристрастен към всички хора,
не трупа знания или предмети, а изхвърля,
не се сравнява, няма какво да доказва, избягва всякакви крайности,
действа чрез не-действието – не действа, а свършва, той просто Е тук и сега.
живее със съзнанието за трудностите, без да страда от тях,
той не блуждае и не търси, а разбира,
не гледа, а вижда.
Мъдрият човек е естествен, отдаден на простотата, той е в хармония, не се стреми към някаква цел, и не се бори да постигне нещо.
Той е като добрият плувец, който се носи по течение на живота и обръщайки се насам и натам, променя посоката по свое желание.
За него не е нужно да търси отговори където е било, защото всичко е в него.
Най-общо казано – Мъдрият се слива със света.
-
Как можем да се „научим“ на Мъдрост?
Явно знанията не могат да ни отведат до Мъдростта. А как бихме се доближили до нея – чрез опит, наблюдения, чрез експерименти…?
Мъдростта не се учи, не се достига, тя е нещо естествено, тя е във всеки от нас.
Мъдростта е когато си в единство със света, с природата.
Мъдростта е не да се съобразяваш със законите, а просто да се влееш в тях, в целия космически ред.
Когато се слее със света, човек знае какво да прави, защото това е в неговата природата.
Няма нужда да се учи каквото и да било, тъй както сърцето на човек не е нужно да се учи да бие.
Оказва се, че всъщност ние по силата на нашата природа вече знаем. Мъдростта е в нас и е естественото ни състояние.
-
Как тогава да се върнем към тази простота, към тази естественост на разбиране и съзнаване?