Вековното развитие на българския народ ясно проличава в неговото майсторство. Ще Ви разкрием уменията и таланта на българина в един особен вид изкуство, който и до ден днешен носи духа на отминалите времена. Ще Ви разкажем за чудеса, които навремето хората творят със собствените си ръце. Ще Ви върнем назад във времето, когато хората израстват от обикновени чираци до калфи, докато не се превърнат в истински майстори. От нежните ръце на тъкачките, през работилниците на умелите дърворезбари, ще Ви пренесем чак до стоманените юмруци на ковачите, наследници на древни традиции – това са „Българските занаяти“.
В днешно време имаме възможността да посетим множество архитектурно-етнографски комплекси. Там можем да се потопим в бита, културата и ежедневието на предците от миналото. Може би най-голямо впечатление на посетителите на една автентична българска селска къща биха направили ръчно тъканите черги и китеници, украсени с разноцветни шарки и орнаменти, уникални за всеки дом.
Тъкачеството (занаят за изработване на тъкани, предназначени за облекло, постелки, завивки и други) е с многовековни корени по българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI-то – V-то хилядолетие преди Христа. Тъкачната сръчност българинът получава от етносите, съставляващи българската държава – славяни и прабългари, но той също заварва и древната тъкаческа култура на причерноморските гърци и траките, които също влизат в състава на българския народ.
Смята се, че тъкачеството се появява благодарение на скотовъдството. В миналото във всяка българска къща има тъкачен стан, а занаятът се предава от поколение на поколение – от майка на дъщеря и от баба на внучка. Момичето израства около стана, а когато достигне определена възраст, то започва изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнася в дома на съпруга си).
Освен че придават уют на дома, изработените изделия и тъкани са съществен дял от народната жилищна култура, ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на човека по онова време.
Произведенията се багрят с багрила от животински и растителен произход, а вълната, конопа, коприната и памука са сред основните материали, които тъкачките използват. Често се налага те сами да ги подготвят за употреба преди да започнат да тъкат. Това е изключително важно действие, тъй като качествата на тъканите зависят от пресукаността, дебелината, пухкавостта на текстилната нишка.
Вълната първо се очиства и после се попарва с цел да се отстрани мазнината по нея. След това тя се изсушава и се разчесва с гребен или дарак (уред с два реда железни шипове). След многократното разчепкване от нея се отделят дълги влакна.
Конопените влакна се отделят, като растението престоява във вода за няколко дни. Стъблата се навързват на малки снопчета, изсушават се и се начукват, след това материалът се разчесва и както при вълната, се отделят влакна. Те се изваряват в луга и се избелват, за да се получи крайният продукт.
