Един от основните въпроси на науката за съзнанието е този за границите на човешките възприятия и възможности. Често дори си задаваме въпроса, дали те изобщо имат такива или просто все още не сме способни за овладеем съзнанието си. Един от способите, които опитваме в това направление е разширяване на нашия кръгозор, чрез излизане от зоната ни на комфорт. Какво ли се крие там, отвъд хоризонта на нашите настоящи мисловни граници…

Giovanni Piranesi /Джовани Пиранези/1720-1778/ е италиански археолог, архитект и художник- прочут с офортите си на Рим. Но Рим в творбите на Пиранези надхвърля простата илюстрация на забележителните паметници на културата на вечния град. В тях, сякаш материалното културно наследство оживява и ни одухотворява с духа на неговите създатели. Поредицата платна на Пиранези „Затвори“ ни разкрива огромни структури, които не съществуват в реалния свят. Те, като че ли съществуват само в съзнанието на своя автор и приемат там причудливи и невероятни форми. Делото му е продължено от сина му Франческо и дъщеря му Лаура, която придава на тези мисловни творения характерните за романтизма-светлосянка и свободно полаган рисунък.

Движението на мисълта е безпределно и в края на 19 век в Холандия /днес

Нидерландия/ се ражда Мориц Ешер /1898-1972/.Холандският графичен художник изпреварва толкова времето си, че го признават едва в края на живота му. Неговите дърворезби, литографии и мецотинти /форма на дълбок печат чрез награпяване на метална повърхност/ поразяват и объркват съвременниците му. Той изследва в тях невъзможните за съществуване предмети, безкрайността, симетрията, хиперболичната геометрия, теселацията- подреждане на геометрични форми на повърхности. Изкуството му е истински мост между точните науки , живописта и графиката. Не случайно големия изследовател на изкуството Дъглас Хофщатер включва Ешер, наред с великия математик и логик2 Курт Гьодел и гениалния композитор Йохан Себастиан Бах в своя магнум-опус „Гьодел,Ешер,Бах“.Трудът му носи наградата „Пулицър“.

Може би е дошло времето точните науки да „разчетат“ на своя език прозренията на фамилията Пиранези и Мориц Ешер за функционирането и творческия потенциал на човешкото съзнание. Тогава те биха могли да се превърнат в науките на „утрешния ден“.

  Георги Караджов