Първите зачатъци на научното познание се появяват в трудовете на мислителите на древния свят: Херодот, Аристотел, Страбон и др.
По време на Ренесанса (15 – 16 век) Леонардо да Винчи показа, че наличието на останки от морски организми свидетелства за движението на границите на морето и сушата и не е свързано с библейския мит за Потопа.
Учението на Н. Коперник, който показва мястото на Земята в Слънчевата система, оказва голямо влияние върху развитието на геологията.
В Русия основоположник на геоложката наука с право се смята М.В. Ломоносов, който е написал съчиненията: „По земните пластове“, „Словото за раждането на метали от земетресението“.
Важна роля в развитието на геологията изиграха първите хипотези за произхода на Земята на Кант (1755) -Лаплас (1796), които предполагаха образуването на Земята в резултат на постепенното охлаждане и компресиране на нажежаема жичка газова мъглявина.
Английският учен W. Smith и френският J. Cuvier прилагат палеонтологични методи за определяне на възрастта на скалите, което дава възможност да се установят основните етапи в развитието на Земята и земната кора. Огромен принос за геологията на Чарлз Дарвин с неговата доктрина за еволюцията на животинския свят и Чарлз Лайъл, който предложи метода на актуализма – „Настоящето е ключът към миналото“.
В дореволюционна Русия голям принос за световната геология направиха изключителни геолози: Е.С. Федоров, А.П. Карпински, Ф. Ю. Левинсън-Лесинг, А.П. Павлов, В.А. Обручев, В.И. Вернадски, И.В. Мускетов и други.
По съветско време важен принос има плеяда учени – Д.В. Nalivkin, A.D. Архангелски, А.Е. Ферсман, Н.М. Страхов, В.Е. Khain, S.S. Смирнов, В.Н. Zavaritsky и др. Огромен принос за развитието на минерално-ресурсната база на страната направиха геолози – практици, които откриха повече от 20 хиляди нови находища на PI.
През последните десетилетия геологията започна да обхваща не само сушата, но и дълбочините на морето и космическите височини.
В основата на всички геоложки изследвания е представата за материалния състав на Земята и земната кора. От химията знаем, че повече от 100 химични елемента са известни в състава на земната кора, атмосферата и хидросферата. В същото време изчисленията на средния химичен състав на земната кора, извършени от много геолози, показаха, че> 80% са Si, Al и O2, а 98% са само 8 елемента – O, Si, Al, Fe, Mg, Ca, Na, K. Останалите елементи съставляват 2%, но без тях не би имало цялото разнообразие на минералния състав.
Минералите са естествени химични съединения или химични елементи. Те се образуват при определени физикохимични условия и имат стабилен химичен състав и физични свойства. Скалата е естествена комбинация от един или повече минерали, образувани в резултат на проявата на различни геоложки процеси във вътрешността на Земята или на нейната повърхност.
По този начин материалният състав на земната кора може да бъде представен като йерархия:
