Свикнали сме да възприемаме времето в линейна перспектива.Миналото вече няма да се повтори, важен е днешният момент, когато живеем.Днес, ковем своето бъдеще с всичките му положителни страни и недостатъци.
Дотолкова сме приели този подход на разчитане на действителността, че ако се появи факт или феномен, който ни отклонява от тази линейна структура, се объркваме и не знаем какво да правим.
Ако погледнем около нас обаче ще забележим, че този линеен порядък не се среща толкова често.
Например, в икономическата история на човечеството могат да бъдат проследени различни периоди.
Ако погледнем еволюцията на Римската империя, би трябвало да отбележим, че тя започва с една обикновена земеделска община римската. Постепенно се разраства и поглъща околните селища .Икономиката излиза от руслото на земеделието .Появяват се първите занаятчийски манифактури- днешните фабрики, след това и кредитните институции- днешните банки. За да се стигне до организирането на една огромна администрация и съдебна система. И сякаш неусетно, но с течение на векове простата Римска община се превръща в могъщата Римска империя.
Особено характерно е това циклично развитие в икономиките на отделните държави. Затова след своя връх, Римската империя и икономика се свличат надолу и престават да съществуват, за да се „преродят“ в някои от най-развитите държави на средните векове- Франция,Германия,Италия, Испания, Австрия…
Икономическата теория на цикъла е френско творение. А нейните герои са Ричард Кантийон, Франсоа Кене, Ан Тюрго…
Ричард Кантийон е ирландски и френски икономист роден през 1680 година и починал в 1734 година Великият икономист Уйлям Джевънс нарича най-важния му труд- „Есе върху природата на търговията, като цяло“ – издадено през 1830 година- „люлката на политическата икономия“.
Преди да навлезе в науката Кантийон е изключително успешен банкер и търговец .Един от най-забележителните предприемачи на своето време. Не случайно е признат за баща на предприемаческата икономика. Той дава първото най-важно определение за предприемача, като икономически агент и неговата роля в икономиката. Според него, той донася равновесие в икономическия живот, защото точно може да предскаже менящите се предпочитания на потребителите .Повлиян силно от великите Исак Нютон, Цицерон, Сабстиан Вобан дефинира икономиката, като динамичен феномен на основата на причината и следствието. Икономическите действия на участниците в нея водят до определени логически свързани с тях резултати.
Кантийон извлича изводи за сложни икономически явления, на основа на прости наблюдения на икономическия живот, с което създава подхода- методологически индивидуализъм, който е в основата на Виенската икономическа школа през 19 и 20 век Негово гениално прозрение е, че стойността е пряко свързана с предлагането и търсенето на определена стока- една от основите на съвременната икономическа мисъл. Той е и първият, който разглежда икономиката, като функция от територията и местоположението на икономическите субекти.
Неговият най-известен последовател е друг французин 
- Франсоа Кене. Той е роден през 1699 година и починал в 1774 година. Кене става личен лекар на крал Луи XV и има собствен апартамент в двореца във Версайл. Най- важния му принос в икономиката е неговата „Икономическа таблица“.В нея описва пътя по който селскостопанските продукти, които според него са единствения източник на богатство, в условията на свободна размяна достигат до различните икономически класи в обществото. След това, разглежда това разпределение през призмата на намесата на държавата и правителството в него .Основно, чрез ограничения и регулации. Според него, намесата на държавата на икономическия пазар, по- скоро вреди, отколкото помага. Един негов ученик го нарича „Конфуций на запада“, заради положителната му оценка на просветения конституционен деспотизъм на Китайската империя. Трябва да признаем, че през 18 век Китай е бил пред Европа поне в две важни области- универсална образователна система и стандартизирана система на данъците.
- Най- известният ученик на Кене е
Ан Тюрго. Роден е през 1727 година и починал малко след началото на Френската буржоазна революция в 1791 година .Първоначално е определян, като физиократ, като Кантийон и Кене, но по-късно го определят като първи представител на икономическия либерализъм.Определят го като третия на голям държавник на Франция след крал Луи XI и кардинал Ришельо.