Разрушението предизвиква смут в душите ни. Пораженията от мощни наводнения, опустошителни урагани или унищожителни земетресения ни ужасяват и сякаш блокират съпротивителните ни сили.

А какво да кажем за войните, които не престават да бушуват около нас. Несигурността на днешния ден ни пречи да мислим за бъдещето, дори за собственото ни оцеляване.

Не искаме да мислим за катастрофалните последици от природните катаклизми или за пораженията, от нас самите върху…нас.

Но има и друга гледна точка. За да построите нова сграда на мястото на стара съществуваща имате различни варианти. Но ако сградата е полуразрушена и не може да бъде укрепена нямате избор- трябва да я разрушите.

Същото се отнася за унищожената техника, безнадеждно остарялата инфраструктура, непотребните сгради и съоръжения. Понякога е по-евтино и ефективно да разрушите, отколкото да съхраните.

Но нашето съзнание може да търпи същите поражения. Психическа болест, например, може да ни доведе до границата на самоунищожението. Нелечими болести на крайниците могат да ни принудят да се лишим от тях. А понякога закостенели представи за нас самите и за заобикалящия ни свят е възможно да се превърнат в истинска заплаха за нашето съществуване.

Изобщо, понякога е много по-лесно и полезно да разрушим, преодолеем собствените си предразсъдъци, разчупим закостенялото си мислене- отколкото да не го направим.

И нерядко върху руините на това, което си разрушил или от което си се отказал се появява нещо ново, различно, красиво, което неудържимо те тласка напред. Разрушението може да бъде и креативно!

Австрийският икономист и политолог Йозеф фон Шумпетер е роден през 1883 година на територията на Моравия /днес Чехия/ в Австро- Унгарската империя. Умира през 1950 година в Харвард /САЩ/.Повлиян е от великите създатели на Австрийската икономическа школа- Бьом-Баверк,Визер, Менгер и на свой ред е учител на нобеловите лауреати по икономика- Милтън Фридман, Пол Самюелсън, Джеймс Тобин.1919-20 година е министър на финансите на Австрия.

Най известното му произведение  е- „Капитализъм, социализъм и демокрация“ издадено през 1942 година. В него развива идеята на Карл Маркс за разрушителните сили на капитализма, като описва, тъй наречения „вихър на Шумпетер“. Това е процесът на непрекъснатото индустриално развитие, което революционизира икономическата структура, като разрушава старите структури и отношения и създава нови. В неговото съзнание разрушението е толкова силно, че в перспектива едва ли капитализма, като система би оцелял. Шумпетер създава и модерната представа за предприемача, като разрушител и създател на нови светове. Както  правят Елън Мъск,Марк Зукърбърг или Франсоа Пино…

Но мрачната му прогноза за развитие на капитализма се разминава с капиталистическото развитие през 20 век.

  Капиталистическата система има сериозен потенциал. Един от неговите учители Фридрих фон Визер роден през 1851 и починал в 1926 година показва, че при предприемача преобладава креативното начало- със своята дейност, той повече създава, отколкото разрушава. С откритията си във връзка с формирането на пазарните цени при капитализма доказва, че те са пряко свързани с реалните разходи и по-скоро стимулират , отколкото затормозяват икономическия процес. Когато разглежда някои изкривявания на пазара- като монополите и прекомерната сила на някои компании Визер дава и рецептата- намеса на държавата в точно определени случаи за тяхното преодоляване. От тогава това е правено неведнъж, като преобладават положителните последици от него.

Но не само държавата и самите икономически агенти също допринасят за стабилността на капиталистическата икономическа система. Енциклопедистът Джон фон Нойман роден през 1953 и починал в 1957 година има многобройни и значими приноси в науката на 20 век. Считат го за баща на съвременния компютър, основоположник е на концепцията за клетъчните автомати. Тя е в основата на съвременните информационни технологии , общество и биологични системи, доказва  математически взривния способ за детонация на атомната бомба- имплозия .Специално за икономиката от особена важност е създадената от него теория на игрите- математическо моделиране на стратегическите взаимодействия на рационалните икономически и социални агенти. Чрез нея доказва условията, при които може да се постигне равновесие на интересите, разходите и печалбите  при взаимодействието между два или повече икономически агента.Развитието на теорията на игрите носи нобелови награди по икономика на 15 световноизвестни учени в последните години.

Оказва се, че има място за оптимизъм В човешкото общество силите на съзиданието са сякаш по-силни от тези на разрушението.

  Георги Караджов