Най-необходимото за един съвременен град е… градската канализация. Без нея в мегаполисите животът просто нямаше да е същият. Интересното е обаче, че предците ни са го знаели и затова архиолозите постоянно намират следи от канализация дори в населени места, построени преди новата ера.
В момента за най-древна се смята канализационната система на индийския град Мохенджо Даро, който е бил основан през втори или трети век преди новата ера.
Интересното е, че жителите на този град са отделяли малко значение на архитектурните украси на домовете си, но затова пък са се погрижили за системата на оттичане на отпадните води.
Тази общоградска канализационна система е била най-съвършената за времето си. В нея са влизали магистрален канал, както и улуци за оттичане на дъждовна вода.
Най-любопитната подробност се състои във факта, че в Мохенджо Даро не е имало обществени тоалетни. Канализационните тръби са водели към домовете, което означава, че на практика всеки гражданин е имал своя тоалетна, която е била включена към общата система на оттичане на отпадните води.
Затова древните китайци, при цялата си любов към чистотата и хигиената не можели да си позволят подобна канализация, тъй като градовете им се крепяли върху речни наноси и върху карстови пластове.
При копаене в такава местност целият град би могъл да пропадне в новопостроената канализация. Затова жителите на Китай изобретили оригинален начин за изхвърляне на отпадните води – те използвали за тази цел подземни празнини.
За да направят канали до тях, древните китайци пробивали карстовата порода. Отпадъците оставали завинаги в празнините, защото нямало къде да отидат. С тях пък се хранели различни видове бактерии, така че може да се каже, че китайците са изобретили първата биотоалетна.