Тодор Чипев става еталон бр.271

  в книгоиздаването през първата половина на ХХ век

архив  Тодор Чипев
Един от най-известните в миналото книгоиздатели е Тодор Чипев. За съжаление, днес неговото име е позабравено, въпреки достойните му дела.
Тодор Филипов Чипев (5 юли 1867 – 10 декември 1944) е роден в Копривщица. Учи в родния си град. От малък остава сирак и е принуден да работи. Премества се при братята си в Пловдив. Едва 18-годишен взема участие в Сръбско-българската война (1885). Завръща се в Пловдив с орден “За храброст”. Започва да работи като словослагател при Христо Г. Данов, а по-късно и в печатница “Единство”.
В продължение на три години Тодор пътува из България и предлага вестници и рекламни брошури за издадени книги. Разпространява и първите български преводи на “Скитника евреин” от Йожен Сю и “Война и мир” от Лев Н. Толстой. Ето какво си спомня той за този период:
“Тогава се научих да ценя и обичам книгата, както и да разбирам книжния пазар”.
След дългите си обиколки из страната, през 1889 г. Чипев решава да се установи в София, като идеята му е да отвори книжарница. За място избира Градската градина срещу кафене “Панах”. Наема една будка за 3 години и предплаща авансово. На следващия ден занася там всичките си налични книги. Още в първите дни пред импровизираната книгопродавница започват да се събират приятели от интелектуалния елит, които коментират ежедневните проблеми и си купуват книги за четене. Тук се срещат д-р Кръстьо Кръстев, Кирил Христов, Стоян Михайловски и др. Редовно през Градската градина минава Иван Вазов.
Това развитие на нещата ентусиазира Чипев и той взема
най-важното решение в своето професионално развитие.
Започва да се занимава с издателска дейност. През 1891 г. издава първата книга “Физиология на любовта” от италианския автор Паоло Монтегаца. Определена роля в новото му поприще изиграват контактите с Иван Вазов, който със своите напътствия го насърчава. Чипев отпечатва 18 творения на народния поет, сред които се открояват “Повести и разкази”, “Под игото”, “Нова земя” и др.
През 1893 г. издателят се оженва за копривщенката Нонка Куйлекова. Тя му ражда 14 деца – 11 момчета и 3 момичета. Две от последните умират съвсем малки от скарлатина. Многолюдната фамилия живее в къща на улица “Бачо Киро” № 47. В следващите десетилетия по-голяма част от синовете подкрепят стремежите на баща си в издателството, участват в поддържането на книжарницата и се включват в популяризирането на литературните творби.
След края на Първата световна война фирмата на Чипев се радва на още по-голяма известност. Тя се издига на високо ниво от редица столични и провинциални библиотеки. Разширяват се и разпространителските потребности. Ето защо той изгражда многоетажна книжарница на централния софийски булевард “Княз Дондуков” № 20-22. Огромното пространство позволява да се предлага по-широк кръг автори. На витрините се подрежда българска и преводна литература, учебници, помагала и канцеларски материали. Чипев създава и антикварен отдел, в който се продават български старопечатни книги и чужди издания на английски, немски, руски и чешки език.
Не само Иван Вазов, но и много други български писатели намират в негово        лице своя издател и спонсор.
Правявпечатление луксозни творения на Гео Милев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Антон Страшимиров и др. Те са илюстрирани от млади, но по-късно популярни художници като Илия Бешков, Дечко Узунов и др. Ето какво си спомня Узунов: “В къщата на улица “Бачо Киро” беше винаги пълно с гости. Чипеви бяха много достъпни, много народни хора. Бащата беше един хрисим, тих, спокоен червендалест човек. Девизът му беше “Труд и икономия”…
В книжарницата изложените книги се аранжират с цветя, картини и репродукции. В импровизирана обстановка клиентите коментират политически и обществени въпроси, водят се разговори по научни и културни теми. Често минаващите по централния софийски булевард съзират зад витрината на книжарницата Чипев, наведен над книги или в непринуден разговор с писатели и посетители. Той оформя и прекрасни издания за деца и юноши. По този повод се разказва и един любопитен случай. Пред книжарницата крачат достолепен мъж и момченце. В един момент детето възторжено се обръща към баща си с молба: “Татко купи ми един “Чипев”.
Издателят  дарява книги на стойност 50 000 лева
на “Фондация за предучилищно възпитание”. От 1930 г. Чипев предлага на широката публика и първото българско библиографско списание „Българска книга“. Сред софиянци става популярна фразата, че ако една книга не се намира в книжарницата на Чипев, няма смисъл повече да се търси.
Венец на професионалната популярност на Чипев са неговите международни изяви. Той участва със свои произведения на световното изложение в Париж, общославянската изложба за детска литература в Любляна, изложбата на славянската книга в Белград. Печели уважението на стотици посетители. Те с интерес разглеждат множеството картички с български носии, изгледи от България, ликовете на български революционери и др. Чипев получава награди и това е повод в спомените си проф. Иван Шишманов да говори с уважение за “този български издател по парижки стил”.
Чипев поставя началото и на книгопощата в България.
Прави дарения на читалища и училища, изнася книги за славянски комитети в чужбина. Неговото нескрито желание е четивата да достигнат до всички българи. За почти половин век дейност Чипев и синовете му издават над 500 тома от различни автори. Сред тях са 79 български писатели и поети, 111 историци, езиковеди, философи и специалисти от други области. Открояват се и 23 имена на руски и съветски творци. В книжарницата се открива отдел “Руска литература”, където са подредени луксозни издания на Иван Тургенев, Лев Н. Толстой, Максим Горки, Михаил Шолохов и др.
Англо-американските бомбардировките на София по време на Втората световна война обаче слагат край на благодатното дело на Чипев. На 30 март 1944 г. бомби нанасят сериозни поражения на сградата на книжарницата. Унищожени са 30 000 български издания и 6000 чуждестранни. Те се оценяват на над 25 милиона лева. Символично върху развалините синът на Чипев – Лука, слага една маса и започва да продава университетски учебници. По това време баща му е в родната Копривщица и не присъства на нещастното събитие. Въпреки това то оказва въздействие върху неговия живот. Той е съкрушен и на 10 декември 1944 г. си отива от този свят.
След установяването на комунистическия режим в България на 9 септември 1944 г. книгоиздателството на Чипев продължава още няколко години да работи. Синовете му ремонтират книжарницата и подреждат оцелелите материали и печатни изделия. Издаването на книги обаче става трудно. То трябва да се съгласува с политическата обстановка в страната и наложените ограничения. Печатат се предимно преводи на руски и съветски автори, което е приемливо за новата власт. През 1949 г. фамилията Чипеви прекратява окончателно своята дейност. Братята събират наличните издания и се опитват да ги продадат в две антикварни книжарнички на улица “Лавеле”.
https://www.segabg.com/category-lyubopitno/teodor-chipev-stava-etalon-knigoizdavaneto-prez-purvata-polovina-na-hh-vek?fbclid=IwAR1_Oe7KY0zL-h0SDeGmIJZy6u2Jv857I1R01kYrGU2-6UhnWSBB66S0uR4
таг Тодор Чипев  еталон

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>