Крайните състояния са редки птици в човешкото битие. Независимо от причината за тяхното възникване, те ни докарват до ръба на съществуването ни и разкриват неподозирани светове и възможности за човешките разум и чувства. Точно, защото са редки, тяхното присъствие е важно условия да разчупим своите стереотипи и да израснем в духовно отношение. Не случайно някои от най-големите постижения на човешкия творчески гений са постигнати в такива състояния-между земята и небето.

Абу Хамид ал Газали роден през 1058 година, и починал 1111 година е ирански философ, теолог и суфийски мистик .Брат му Ахмад също е проповедник и суфийски мистик.

Той въвежда аристотелевата логика и силогистика в ислямската юриспруденция и теология.Използва я като интелектуална основа за опровергаване на източния аристотелизъм и рационалната философия, като цяло. Един от най-известните преподаватели в сунитската школа на селджукските турци в Багдад, ал Газали го напуска през 1095 година, като подарява собствеността си на бедните, за да се завърне в родния Тук /днес Иран/. Година по-рано издава най-важното си произведение „Намеренията на философите“. Като използва ярки поетични образи, алегорични тълкувания, тънки наблюдения и разсъждения поставя основите на арабския мистицизъм, теоретически обосновава аскетизма, разкрива превъзходството на интуицията над разума. Приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела .Развива учението за отвлечения интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез…любовта.  Според него, небесни ангели- горни души определят живота на земните твари. Материята за Газали е пасивна, а нейното многообразие се създава от формата- нейната активна страна свързана с дейността на силите част от етерното тяло. Познанието за него идва чрез светлина. То е мистична способност, което измества разума. Газали разглежда пророческото откровение, като по-висше от сетивното познание и ни отвежда по-близо до Бог.

Пол Валери е роден 1871 година  и  починал 1945 година е френски поет, литературен критик, есеист- един от героите на символизма и модернизма.

През 1925 година е избран за член на Френската академия- един от 40-те безсмъртни. Създава катедрата по поетика в прочутия Колеж дьо Франс. Поезията му е сред върховете на философската поезия в световната литература. Афористичната му мисъл достига висотите на изказ и внушения на античните класици- Хораций, Цицерон, Цезар. Да обърнем внимание на някои от тези бисери на човешката чувствителност и интелект:

„Аз не винаги споделям възгледите си.“

„Ако двама се разделят гневни, значи тях ги свързват твърде близки отношения.“

„Всичко се променя, освен авангарда.“

„Гений е този, който прави и мен самия гениален.“

„Когато достигнеш целта разбираш,че пътят именно е бил целта.“

„Поправка на Паскал: Понякога мисля, понякога съществувам.“

„Човекът е много по-сложен от неговите мисли.“

Пол Елюар е френски поет е един от основоположниците на сюрреализма Роден през 1895 година, почива в 1952 година. Съпругата му Гала го напуска, за да стане жена на великия Салвадор Дали. През 1952 година превежда творби на гениалния Христо Ботев на френски език. Пътува много- Марсилия, Таити, Индонезия, Шри Ланка .Според големия критик Андре Бретон „Елюар е поетът на необятните, несравними, неудържими, дълбоки великолепни0,съкрушителни,сърдечни изблици.“

Водещите теми в творчеството му са любов, революция, свобода, хуманизъм.

За големия философ Гастон Башлар- поезията на Елюар се определя, като „поетика на бленуването“.Башлар вижда в творчеството на Елюар доказателство за теорията му за прасимволите и глъбинното опознаване на света. За него Елюар разкрива красотата на смътните образи, защото в поезията му, образите му в абсолютната си простота достигат до красотата и истината.

Оказва се, че крайните състояния раждат големи творения.

Георги Караджов