Импресия

В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в минало и настояще,и спирам там, на най- високото място, където земята и небето се докосват и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето.От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепието от сгради, коли и дървета.Да,това е градът на спомените. Полетиш ли с тях, виждаш едно минало, което те кара да въздъхнеш.Но ти си в настоящето.А настоящето е изпълнено с много драматизъм и болка. Оглеждам се с широко отворени очи и за малко да се сблъскам с миналото. Бавно отпивам на глътки от чистия въздух и с любопитство се приближавам до каменната стела, на която е написано накратко.Да, забравих да спомена- Есенемас, Станимака, Асеновата крепост в обхват, по- точно площ от 12 хектара. Погледната от трите страни, почти непревземаема. Мисля си” Виж,, доста интересно решение! Разбира се, че стратегическо е естествена защита от неприятели“. Крепостта е построена още от 5 век преди новата ера,, когато траките я използват като укрепление.
Римският император Юстиниян, я възстановява и тя е една от 300 крепости построена от него,,срещу нашествието на славянските племена.
Продължавам да чета и с изненадана установявам, че след Клокотнишката битка 1230 година, преминава в пределите на Българската държава.Самият Цар Иван Асен е написал на каменната стела на входа й.
През 9-ти,   и 13 век, претърпяла значително строителство. И ето я сега,,доживяла до настоящето.Нейното присъствие тук,върху твърдата гръд на естествения скален масив,сякаш маха с ръка и зове:„Пътнико, поспри и ела да чуеш моята приказка”!Ехото подхваща думите й,а вятърът ги подема.Тя разказва за един велик император – силен и независим,който брани и повежда своите войни в битка за победа .
Но аз съм в настоящето.Замислям се за времето,в което живеем. Къде са онези силни мъже, да поведат народът си към победа, животът ни да стане по- добър?
Бавно слизам по нанадолнището и се озовавам на пътя, който ме зове, към моето домашно огнище.

 писателят Мария Герасова