Тома Васильов е един от най-големите дарители в началото на ХХ век бр 274

 д-р АЛЕКСАНДЪР МИРКОВ
архив
Тома Васильов

През първите десетилетия след Освобождението през 1878 г. в родната история се изявяват бележити политици, изтъкнати интелектуалци и всеотдайни общественици. Сред тях е и малко познатият днес Тома Васильов Цоков (1855-1937), който обаче за времето си развива впечатляваща служебна, публицистична и благотворителна дейност.

Родното място на Васильов е Тетевен. Той завършва първия випуск на Априловската гимназия в Габрово. Започва да възпитава младите хора като учител в родния си град и продължава да се самообразова. По време на Руско-турската война (1877-1878) е преводач в различни войскови части на руската армия.

След Освобождението Тома Васильов активно се включва в управлението на Княжество България. Една година е околийски управител на градовете Елена и Габрово. От 1881 г. трайно се настанява в правителствената структура и конкретно в Министерството на вътрешните работи. Първоначално е началник на отделение, а след това (1892-1908) заема ключовата длъжност главен секретар. През този период на министерския стол се изреждат 12 популярни политици от различни управляващи формации. Сред тях са Драган Цанков, д-р Васил Радославов, генерал Рачо Петров, Димитър Петков и Никола Генадиев. Някои от тях изцяло подменят чиновническия апарат, но

 

никой не посяга да замени Васильов.

 

Той се откроява с ерудиция, знания и умения. В своите професионални ангажименти се ръководи от високо моралното чувство на дълг към България. Разработва почти всички проектозакони, правилници, разпоредби и решения, под които стоят подписите на министрите и които те внасят в Народното събрание. Васильов се радва и на благоразположението на княз/цар Фердинанд І, който го награждава с множество ордени.

Тома Васильов не се намесва пряко в политическия живот, но симпатизира на Демократическата партия и в личен план на Петко Каравелов. Участва в нейното ръководство и в разработването на партийната програма. Избран е за народен представител в Първото велико народно събрание (1879), а след оттеглянето си от министерската служба е депутат от листата на Демократическата партия в ХІV Обикновено народно събрание (1908-1911). Успоредно със законодателната си дейност той намира време и за обществени изяви. Става член и подпредседател на дружество “Славянска беседа”, на Червения кръст, на Археологическото дружество и др. Участва в работата на различни комисии. Сред тях са тези за събиране на информация за безредици в изборни кампании, за проучване териториалното райониране на държавата в административно, военно и просветно отношение, за изготвяне на проектозакон за Столична община и за задължителен държавен герб, за провеждането на търг за изграждане на пристанището в Бургас и др.

Васильов впечатлява и със своето публицистично творчество. Повече от 25 години сътрудничи на популярни вестници и списания – “Зора”, “Мир”, “Пряпорец”, “Юридически преглед”, “Тетевенски вести” и др. Публикува предимно спомени, които са писани по някакъв повод или спонтанно. В тях описва миналото и развитието на родния си град. Отдава дължимото на историята на Априловската гимназия. Отразява политическите събития след Освобождението. Поставя акцент на видни политически дейци и министри като Тодор Бурмов, Димитър Греков, Петко Славейков, Григор Начович, Драган Цанков, Стефан Стамболов, д-р Константин Стоилов и др. Отделя място за историята на родните политически партии и техните водачи. Обстойно се спира на управлението на княз Александър Батенберг. Не са пропуснати състоянието и проблемите на Българската православна църква, както и ролята на полицейските служби в държавната сигурност.

По-голяма част от публикуваните материали са събрани и издадени с негови лични средства през 1934 г. под заглавие “Спомени за лица и събития през ХІХ – ХХ век”. Година след кончината на Васильов (1838) известният книгоиздател Тодор Чипев отпечатва нов вариант с наименование “Живот и спомени”. В него са включени и подробни биографични данни на Тома Васильов. Но нещата не спират дотук. През 1994 г. Академичното издателство “Марин Дринов” предлага на българските читатели ново творение на Васильов, озаглавено “Моят дневник”. Той е воден редовно от 1899 г. до 1937 г. и в него са описани детайлно перипетиите, през които преминава животът му. В тази връзка авторът споделя: “…Редовно записвах от време на време онова, което преценявах, че заслужава да влезе в дневника. Някои части от него имат личен или семеен характер, но сега, като прегледах написаното и направих отделни стилистични поправки, аз не ги изхвърлих. Нека историкът или общественикът, който някога използва моят дневник, проведе нужната граница”.

По неизяснени причини Тома не създава семейство и няма преки наследници, за които да се грижи. Ето защо всичките си финансови средства той отдава за благотворителни цели.

 Тук ще хвърлим поглед върху най-важните му дарения.

На Българския археологически институт при Българската академия на науките (БАН) оставя 50 000 лева за разкопки и разкриване на старините на България. Следват дарения в пари и натура на различни организации и институции. На Народната библиотека, на Университетската библиотека и на Етнографския музей подарява няколко редки книги и автентични ръкописи. Подпомага църковното настоятелство в родния си град с 30 000 лева с пожелание лихвите от сумата да се раздават на Рождество Христово на бедни, болни и недъгави граждани. Със същата цел на църквата “Свети Седмочисленици” предоставя 50 000 лева. Безплатните ученически трапезарии в София и Тетевен подпомага с по 5000 лева. Значителни средства от 5000 до 10 000 лева изпраща на читалищата в Търново, Оряхово, Луковит и село Гложене. Специално внимание отделя на читалището в Тетевен. На него завещава 20 000 лева за уреждане на музейна сбирка. Личната му библиотека също остава тук по библотечните рафтове за ползване от местните жители и гости на града.

Несъмнено най-крупно е дарението на Тома Васильов за БАН. В неговото завещание изрично е записано, че той предоставя сумата от 100 000 лева за образуване на фонд на негово име. За изпълнители на последната си воля определя своя съгражданин адвокат Цветан Пупешков, председателя на Висшия административен съд Лазар Горанов и директора на Българската народна банка Марин Ничев. Желанието на дарителя е с половината от сумата да се подпомагат академични издания, а с останалата част да се съберат и отпечатат в едно книжно тяло неговите статии и спомени. Фондът се ръководи от Управителния съвет на БАН. Академията спазва волята на дарителя и, както вече споменахме, подготвя и издава статиите, мемоарите и животописните бележки на Тома Васильов.

Васильов във военна униформа по време на Руско-турската война (1877-1878).
 архив Васильов във военна униформа по време на Руско-турската война (1877-1878).
Тома Васильов (на заден план вляво) със семейството си.
 архивТома Васильов (на заден план вляво) със семейството си.
https://www.segabg.com/category-lyubopitno/toma-vasilov-e-edin-nay-golemite-dariteli-nachaloto-na-hh-vek
Таг Тома Васильов   един   най-големите дарители xx век

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>