Храмът на Тракийския конник най-сетне разкри тайните си бр 274

Проф. Николай Овчаров обясни защо именно на Перперикон е построена най-голямата християнска базилика в Родопите

Археологически сезон 2023 на Перперикон донесе важни разкрития.

Финал на поредния археологически сезон на скалния град Перперикон обяви дългогодишният ръководител на проучванията там проф. Николай Овчаров, отчитайки, че той е завършил с уникални разкрития. „Само преди месец обявихме разкриването на изключително интересния храм на водата – нимфеум от III-IV в. Именно тази прекрасна сграда е била първата забележителност, която са виждали пристигащите в града пътници през римския период“, съобщи историкът. Става дума за огромна издялана в скалите цистерна за питейна вода в самото начало на Южното подградие. Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е помещавал същинският храм в чест на водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи. През римската епоха нимфеумите се строят под формата на квадратни или кръгли сгради с колони, понякога на няколко етажа, издигащи се над градските водохранилища. Така култовите функции практично били съчетавани с утилитарните нужди от питейна вода, изтъква Овчаров.

Но според него голямата сензация на сезона е храмът на Тракийския конник. „Той бе разкрит от нашия екип още преди десетина години. Тогава стана ясно, че намиращата се само на двадесетина метра от олтара на храма на Дионис култова постройка е посветена на Тракийския конник. Става дума за прочутия в древността олтар, където са идвали да получат предсказания личности като Александър Велики“, смята проф. Николай Овчаров. Тракийският конник е синкретично божество, обединило през III-IV в. функциите на по-древните тракийски богове. „При първите разкопки не можахме да проучим пространството пред храма, защото там минава туристическата алея. Ето защо в 2023 г. насочихме всички наши усилия натам и бяхме шокирани от резултатите. Оказа се, че пред фасадата на храма на Тракийския конник се оформя свещено пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени правоъгълни каменни блокове“, уточнява професорът. От теменоса към храма се е влизало чрез тържествено стълбище и порта с две йонийски колони. А от противоположната южна страна в свещеното пространство е включен изявен скален масив, където жреците извършвали ритуали.  „По този начин се видя цялата структура на култовия ансамбъл, развивал се около храма на Тракийския конник“, посочва Овчаров.

В северната част се е издигала основната свещена сграда, където се намира глинен олтар, на който били принасяни в жертва дребни животни – кози и агнета. В стените има издълбани ниши, в които са слагани мраморни оброчни плочки с изображения на Конника, каквито са открити  при разкопките. „Още при проучванията преди десетина години до главната сграда бяха разкрити склад с големи делви (питоси) и кухня с готварска пещ, където са приготвяни ястията за ритуалните пиршества. А след тазгодишните разкопки ясно се очерта ограденото със стена свещено пространство пред храма, в което са правени тези ритуали. Тепърва ще анализираме ролята на голямата канара, включена в него, но най-вероятно става дума за обожествяване и преклонение пред този скален масив още от дълбока древност“, предполага ученият.

С последните разкрития се изяснява какви са били обредите на езическите жреци, свещенодействали тук. Те дават нови щрихи за живота в грандиозния култов комплекс от няколко храма на различни божества, оформил се през III-IV в. около древния храм на Дионис на Перперикон. „Още миналата година изказах тезата, че буквално в навечерието преди приемането на християнството в Южния квартал на Перперикон се е наблюдавал изключителен разцвет на езическото култово строителство. И съвсем не е случайно, че през VI в. именно на просторния площад в Южния квартал са построили грандиозна базилика. Като най-голяма църква в цялата планина Родопи, тя е трябвало да демонстрира победата на новата вяра над упоритите езически култове“, заключава проф. Николай Овчаров.

 В скалния град реставрацията на Голямата базилика по европейски проект продължава.
В скалния град реставрацията на Голямата базилика по европейски проект продължава.
https://www.segabg.com/category-culture/hramut-na-trakiyskiya-konnik-nay-setne-razkri-taynite-si
Таг Храмъ  Тракийския конник   тайните  си

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>