Съботата е направена за човека бр.276

ПРОФ. А. П. ЛОПУХИН 
вангелие от Марк, глава 2. 1–12. Изцеление на разслабения в Капернаум. 13–14. Призоваването на митаря Левий. 15–17. Трапеза в къщата на Левий. 18–22. Разговор за поста. 23–28. Откъсването на класовете в съботния ден.
Марк 2:1. След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
Изцелението на парализирания е описано и от Матей (вж. коментарите към Мат. 9:1 – 8). Но евангелист Марк дава някои подробности, които Матей няма. Така още в първия стих той обяснява, че Христос, идвайки в Капернаум, отишъл в една къща, принадлежаща на Петър. Трябва да се отбележи, че този стих е предаден неточно на руски. И по-конкретно изразът “след няколко дни” е неудачно поставен в началото: Христос прекарва далеч от Капернаум не “няколко дни”, а несъмнено няколко седмици, иначе остава неразбираемо споменаването в Марк 1:39 на Христовата проповед в цяла Галилея. Затова стихът трябва да се преведе по-точно така: “когато Иисус влезе отново в Капернаум (според по-доброто четене: καὶ εἰσελθὼν πάλιν, а не καὶ πάλιν εἰσῆλθεν), след няколко дни стана известно, че Той е влязъл в къщата” (εἰς οἴκον е винителен падеж). Пребиваването на Христос в уединение може да е било с цел да преподава Евангелието на учениците Си, които Той обещава да направи ловци на хора (Марк 1:17) [1].
Марк 2:2. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
Евангелист Марк отбелязва, че Господ е проповядвал „словото” на събралия се народ, но не съобщава съдържанието на това „слово” или реч.
Марк 2:3. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица;
Четирима от тях го носеха. Следователно болният е бил възрастен човек
Марк 2:4. и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабения.
Евангелист Марк разказва за особената енергия, която открили тези, които донесли разслабения човек. Те или се изкачили на покрива по стълба, която водела до него отвън, или се качили на него от покрива на съседна къща, тъй като покривите на източните къщи често се допират един до друг. Евангелистът Марк казва, че приносителите отворили покрива и го прокопали, за да свалят леглото с отпуснатия човек. Това означава, че те първо са премахнали на доста голямо пространство тухлите или плочите, от които е бил направен покривът, а след това са изкопали или направили дупка в лесно изградената дървена колиба, която е поддържала тези тухли или плочи. Това ставало със сравнителна лекота (Edersheim, стр. 633). Всичко това свидетелствало за необикновеното доверие в любовта и силата на Господа, което имали тези, които го донесли, и самият разслабен, който бил донесен тук, разбира се, не без негово съгласие.
Марк 2:5. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Марк 2:6. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
Марк 2:7. какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Тук Марк добавя, че книжниците казали: “Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Юдеите не приемали за възможно човек, дори праведен, да получи от Бога власт да прощава грехове. Това можело да бъде направено или от Самия Бог, или от особено упълномощено от Бога лице, например Ангел (Ис. 6Зах. 3). Йоан Кръстител получил правото да извършва кръщението за опрощаване на греховете “от небето” (Марк 11:13). Освен това книжниците не са вярвали и на Йоан.
Марк 2:8. Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
Според Марк Христос познава мислите на книжниците “чрез Своя Дух”. Пророците познавали тайните Божии дела чрез Божия Дух, а не чрез своя дух. Докато Христос разпознава всички неща чрез Своето божествено всезнание.
Марк 2:9. Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
Към израза, който се намира в Матей (Мат. 9:5) е добавено: «вземи си одъра».
Марк 2:10. Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
Марк 2:11. тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Марк 2:12. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
Тук Марк добавя, че изцеленият човек излезе пред всички”. Той трябвало да се покаже на хората, събрани пред вратата, за да свидетелства за Христовата сила. Тогава, според евангелиста, хората заявили, че никога досега не са виждали подобно нещо. Наистина, макар че Христос и преди е изцелявал болни, Той не е опрощавал грехове, както е направил тук.
Марк 2:13. И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.
Марк 2:14. Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него..
(Срв. Мат. 9:9)
В разказа за призоваването на Левий евангелист Марк ясно посочва, че Христос напуснал дома си и отново отишъл на морето, където бил учил преди, и там започнал да учи хората, които Го последвали. Разбира се, Левий вече е познавал Христос преди това и Му е бил предан, както и първите четирима ученици (Марк 1:16 и сл.). Марк не нарича митаря-ученик Матей, като евангелист Матей, а Левий Алфеев. Тъй като в Евангелието от Матей изразът „наричан” (λεγόμενον, в руския превод неточно преведен като “именем”) е добавен към името на призования митар, можем да мислим, че евангелист Марк ни дава истинското, първоначалното име на апостола, а Матей говори за името, което Христос му е дал, когато Левий е станал Негов апостол. Кой е бил Алтей, не е известно.
Марк 2:15. И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.
Марк 2:16. Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?
Марк 2:17. Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
(Срв. Мат. 9:10 – 13)
Евангелистът Марк отбелязва, че трапезата се е състояла в къщата на митаря Матей и че в нея са участвали митари и грешници, защото те обикновено са следвали Христос в голям брой. Според евангелист Марк не само фарисеите, но и книжниците направили забележка на учениците. Този израз обаче е по-добре да се замени с израза, които срещаме в някои кодекси: “книжници сред фарисеите”, т.е. принадлежащи към фарисейската партия.
Марк 2:18. Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?
Марк 2:19. Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;
Марк 2:20. но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
Марк 2:21. Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.
Марк 2:22. Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.
(Вж. коментарите към Мат. 9:14 – 17)
Евангелист Марк от своя страна само посочва, че въпросът към Христос е бил зададен не от учениците на Йоан и фарисейските ученици, а от някой друг (“дохождат и казват” е безличен израз) относно учениците на Йоан и фарисейските ученици. Вероятно това са били книжници, но не от фарисейската партия, които са се интересували как Христос решава проблема за спазването на традиционните пости (вж. стих 16). След това в стих 19 евангелист Марк използва прякото название „постят” вместо описателния израз на Матей  ”тъгуват”. Другите особености, отнасящи се само до стила, не се нуждаят от обяснение.
Марк 2:23. И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
Марк 2:24. А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
Марк 2:25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
Марк 2:26. Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
Марк 2:27. И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
Марк 2:28. тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
(Вж. коментарите към Мат. 12:1 – 8)
Евангелист Марк добавя към разказа на Матей, че Господ споменава името на първосвещеника, който дава хлябовете на Давид – това бил Авиатар (стих 26). Тъй като в 1 Цар 22:20 и сл. първосвещеникът, с когото Давид се сприятелява, не се казва Авиатар, а Ахимелех, а Авиатар е негов син, много коментатори смятат тази добавка в Евангелието на Марк за вмъкване, направено от ръката на читател на Евангелието, който не е познавал Писанието (Stanton, 1903, p. 145). Други обаче, признавайки този израз за автентичен, предполагат, че първосвещеникът е носил и двете споменати имена (св. Йоан Златоуст, Виктор), или че главната роля във всичко случило се е играл Авиатар, както гласи юдейската традиция, към която Христос тук се придържа, а Старият Завет споменава името на първосвещеника, който тогава е управлявал богослужебните дела, отговаряйки за всички действия на свещениците (Лагранж).  
Само евангелист Марк цитира (в стих 27) думите на Христос, че “съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“. Това означава, че съботата, като учреждение, приравнено към творението, заедно с всички сътворени неща е поставена в служебно отношение към човека, предназначена е да му бъде от полза. Следователно човекът има свободното право да се разпорежда със съботата: тя не е самоцел, нито властелин, който налага игото си на подчинения човек. Подобни изрази се срещат и при равините. Така равин Йонатан тълкува думите от Изход 31:14 относно съботата: “тя е свята за вас”, като посочва, че съботата трябва да бъде подчинена на юдеите, а юдеите не трябва да ѝ се подчиняват. Равин Юда казва: “Законите, според Писанията, са дадени, за да може човек да живее чрез тях (Лев. 18:5), а не за да загине“. (Трактат Йома и др.).
И накрая, последното твърдение за Човешкия Син като “Господар на съботата” (в стих 28), което при Матей е основание за невинността на Христовите ученици, нарушили съботата (Мат. 12:7), е дадено при Марк като следствие – „тъй че“ (ὤστε) – от правото на Христос да разреши на учениците си да нарушават съботата. С това Христос иска да каже, че Той, като Месия и следователно като съвършен Човек, нямащ грях в Себе Си и запазващ всички права над творението и съботата, които Творецът е дал на първосъздадения човек при самото му сътворение (такъв е тук смисълът на израза “Син Човешки”), вече е несъмнен Господар  и на съботата, и затова може да разреши тя да се спазва и да не се спазва, когато това е необходимо за благото на хората. Другите хора обаче могат да придобият това право само когато в общение с Него възвърнат първоначалното си човешко достойнство. Трябва да отбележим, че въпросът за поста и съботата е бил от голямо значение за читателите на Евангелието от Марк, християните от средата на езичници, които, живеейки сред християните юдеи, чували от тях да изискват специално почитане на тези еврейски разпоредби. Това решение на въпроса ги е освободило от голямо бреме.
* * *
[1] Едершейм обяснява това с факта, че вече е било зима, а пътуването от град на град с проповед през зимата е изключително трудно. Това се споменава и в Матей 24:20 (Едерсхeйм, “Животът и времето на Иисус Месията”, том 1, стр. 630).
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,188/catid,128/id,72753/view,article/
Таг Съботата  човека

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>