От нас, хората, всички тези Същества се различават морално само по това, че са лишени от чувство за самост[1] и от характерната за нас човешка емоционална природа. Никое от тях не притежава индивидуалност в смисъла, в който сме свикнали да говорим за себе си като за индивиди. Те просто не осъзнават себе си в такава степен разделени от заобикалящия Космос, както ние осъзнаваме своето несъвършенство. Индивидуалността може да бъде отличителна черта на една или друга Йерархия в зависимост от плана на нейната дейност или от нивото на нейната творческа активност. Колкото са по-висши енергиите, които съставляват Йерархията, толкова по-малко подчертана е нейната индивидуалност в сравнение с Единния Бог-Творец.
Вселената (в това число и човекът, като нейна част) по своята структура представлява холограма,която, както е известно, се състои от вълни.Всички, даже най-малките тела, се състоят от още по-дребни елементарни частици- електрони, протони, неутрони, неутрино, мезони, хиперони и т. н.; т. е., атомите не са твърди и неделими единици на Материята, а се състоят от огромни „кухини“, в които дребните частици се движат около ядра така, както планетите около своето слънце.
Частиците, които запълват вътрешното пространство на атома, също не са материални. Субатомните частици имат много абстрактни характеристики и парадоксална, двойнствена природа: понякога те се проявяват като частици, а понякога – като вълни.Същата двойнственост се наблюдава при изследванията на природата на Светлината. В някои случаи Светлината проявява свойства на електромагнитно поле, в други се явява под формата на отделни кванти Енергия, фотони, които нямат маса и винаги се движат със скоростта на Светлината. Същото се отнася и до елементарните частици от всякакъв размер.Така например, като знаем Енергията на фотона, можем да изчислим дължината на вълната на кванта, който съответствува на този фотон, а по-точно –какъвто той едновременно се явява.
Формата на частицата се подразбира като Същност, която се съдържа в малък обем или в крайна област на Пространството, докато вълната се разпространява в огромни области на Пространството.На субатомно ниво Материята не съществува определено в някакво конкретно място, а проявява в по-голяма степен само тенденция към съществуване; по същия начин и събитията вътре в атома не се случват закономерно в определено време и по определен начин, а по-скоро изразяват тенденцията да се случат.
“Когато казват, че всички неща са произлезли от „Нищото“, съвсем не сеговори за „нищо“ в буквалния смисъл на думата, тъй като никогабитието не може да възникне от небитието. Под НеБитие се разбира това, което не може да бъде изразено нито по Своите причини, нито по Своята Същност: с една дума това е Причината на Причините,Нея наричаме Първобитно Небитие, тъй като То е вътре във вселената, от Него ние не само възприемаме материалните обекти, но и Мъдростта, върху която е основан Светът.“
