„РОДЕН В ТЪРНОВО НА 1827 ПРЕЗ НОЕМВРИЯ. НА 19 СЪМ КРЪСТЕН, А НА 17 ЯНВАР. 1828 СЪМ ОСТАНАЛ БЕЗ МАЙКА.“До смъртта си на 1 юли 1895 г., когато е на 67 години, Петко Р. Славейков е обобщил цялото величие на Възраждането ни
ОЩЕ В ПЪРВОТО ИЗРЕЧЕНИЕ НА СВОЯ СПОМЕН, написан по повод на своята 40-годишна дейност, е целият Славейков. Забележете в тези така сгъстени думи колко живот – силен и драматичен, е събран! Всъщност и неговата мащабна фигура събира огромна дейност, която изследователите, колкото и да са старателни, трудно биха проследили изцяло, още повече като се има предвид загубените му ръкописи и изчезналата документация, поради превратните събития, на които не е спокоен страничен свидетел, а всеотдаен активен участник.В деня на неговото рождение можем само да изредим онези положени основи, които тръгват от него: първият хумористичен вестник „Гайда“, първото списание за деца „Пчелица“, първото списание за жени „Ружица“, един от първите преводачи на Библията, първият новобългарски поет-лирик, автор на стихотворения за деца, педагог и отличен учител, фолклорист и познавач на цялото ни народно творчество като специално внимание отделя на пословиците и поговорките, които събира през целия си живот, преводач на Езоповите басни, изключителен общественик, дейно участва в борбите за българска Екзархия, след Освобождението заедно с Петко Каравелов двамата създават Либералната партия, от която се роят десетина партии, ненадминат оратор, посочен от Симеон Радев за пример… И не на последно място баща, чиито синове и дъщери следват примера му, а Пенчо П. Славейков става ярко явление в българската литература!ПРЕД НЕГОВИЯ СВЕТЪЛ ОБРАЗ МОЖЕМ САМО ДА СЕ ПОКЛОНИМ С ПОЧИТ И БЕЗКРАЙНО УВАЖЕНИЕ!
Стефан Коларов
