Не бива да свеждаме Природата просто до някакви фундаментални Същности от типа на елементарните частици или полета; трябва да я проумяваме изцяло в нейната самодостатъчност. В крайна сметка Вселената е безпределна мрежа от взаимосвързани събития.Нито едно от свойствата на която и да било част от тази мрежа не е елементарно и фундаментално;всички те отразяват свойствата на другите й части. Затова Вселената не може да се разглежда като ансамбъл от Същности, които не се поддават на по-нататъшен анализ и са априорно зададени.
Бог е Безпределност и затова всички съждения за Него неизбежно ще се превърнат само в Негови ограничения. Опознатият Бог би престанал да бъде Бог.Пълното опознаване на Непознаваемото ще означава край на Еволюцията. Можем да достигаме само до Неговите различни аспекти и отделни проявления.Неговото Величие и Красота не могат да се поберат нито в нашето ограничено Съзнание, нито в нашите представи и термини, затова Той винаги остава в пределите на непознатото и неизразимото, велика и непостижима Тайна.
„Вместо естествения стремеж, хората предпочитат несъответните крайности. Космосът не търпи неравновесие. Хаосът отстъпва под натиска на силите на равновесието, но същият закон трябва да важи и за живота изобщо.Ние сме Микрокосмос и сме длъжни да се съобразяваме с всички условия на Макрокосмоса.“
