На територията на днешна Украйна.
Една голяма лъжа обикаля и до днес по нашите учебници по история. Според нея Аспарух дошъл с малката си орда от Приазовието и над делтата на Дунав се настанил временно при някаква местност Онгъл, чието име идвало от славянската дума „ъгъл“ (Иречек) и така се подготвил да нападне през 680 г. на юг от Дунав.
Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите българи след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Дълги години се смята, че това име означава „ъгъл“, но напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е „укрепено място“. Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващият днес остров Певки.ЕТО КАКВИ ГЛУПОСТИ УЧАТ НАШИТЕ ДЕЦА
.jpg)
Велика България загубва от Хазария през 669 г. Всеизвестно е, че на запад Хазария стига до р. Днепър, но понеже през времето на социализма бе забранено да се пише за държавата на Кубрат, нямаме нито една книга, която да ни дава представа докъде са стигали на запад от р. Днепър българските земи, които не са превзети от Хазария през 669 г.?
Според хрониката от ІХ в. на Теофан, след като хазарите превземат през 669 г. Велика България, Бат Боян станал техен „данъкоплатец“, а „Аспарух, преминавайки Днепър и Днестър и установявайки се при Ογλον, на реката течаща северно от Дунав, се заселил между първите реки и тази последната, намирайки се отвсякъде обезопасен и обграден: отпред от блата (очевидно има предвид широката делта на Дунав – бел. К.М.), а от другата страна защитен от реките (т.е. Днестър и Днепър – бел. К.М.).“
През ХІХ в. Иречек решава да видоизмени „ογλον„ на „ογγλον„ и да го преведе чрез славянски като „онгъл” (ъгъл).През 1905 г. е издадена за първи път българска хроника от ХІV в., превод на хрониката на Симеон Логотет от Х в. В нея българския тълмач превежда Крумовите αυλήν, като „дворове“, т.е. жилища.
Така става ясно, че Аспарух, след като напуска през 669 г. земите на изток от Днепър, установява жилищата си и на тези, с които напуска, от р. Серег, северния ръкав на Дунав до западния бряг на Днепър…
Тази територия, ако имахме сериозно изследване за Велика България, щяхме да знаем, че е българска и тази българска земя остава независима от Хазарския каганат. Нещо повече, името на антите след Кубратовата България, вече не се среща в изворите suzhdenia.ruspole.info/node/3546,т.е. изследователите допускат, че те приемат името „българи“ и тази територия от Дунав до Днепър, след разширяването на юг от Дунав на българските земи през 681 г. и учредяване на столицата в Плиска, е окрайнината/украйна на България.
Нещо повече, тя дори е носила името България, както става ясно от протокол от 16-тото заседание (9 август 681 г.) на VІ Вселенски събор, където презвитер Константин от гр. Апамея изрича следните думи: „Казвам се Константин. Презвитер съм на Светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.“Презвитер Константин е умерен монотелит и до последно е смятал, че монотелитството не трябва да бъде обявявано за ерес от VІ Вселенски събор. А когато е обявено, той смята, че така Византия си е навлякла божия гняв и сочи „нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България!“
Мнозина изследователи си задават въпроса какво има предвид, понеже презвитера не казва „българите“, а „България“. И погрешно смятат, че на североизток от Дунав до Днепър не е имало България, а презвитера говори за Велика България като цяло. Но хазарите превземат териториите до Днепър на Велика България през 669 г., а превзитер Константин е от 681 г. и говори за България.
Ех, ако имахме летопис, който да ни дава повече яснота?
Оказва се, че такъв летопис има. Превода от ХІV в. на хрониката на Симеон Логотет, който е правен по същото време, когато е превеждана и „Манасиевата хроника“.
Симеон Метафраст или Симеон Логотет (на гръцки: Συμεών Μεταφραστής) е византийски светец, държавник, църковен писател-хронист, поет, историк и агиограф. Роден е в Константинопол, умира ок. 960 г.
През ХVІІ в. този български ръкопис е в Молдова. За ръкописа се грижели архиепископ Анастасий Кримка и молдовския воевода Василий Лупул, управлявал от 1634 г. до 1654 г.
В края на ХІХ в. летописа е вече в Санкт-Петербурската Академия на Науките и от 1898 до 1905 г. е подготвян за издаване.
„Симеон Метафраст и Логофет. Съписание мира от Бытия и летовник собран от различных летописец.“ Изд. В. Срезневский. СПб, 1905.
Препечатки в Лондон (London, 1971) и Мюнхен (München, 1971). В нашата страна? Разбира се – не.То и на руски от 1905 г. е в забвение, нали ще вземе някой да прочете, че за тоя български преводач не съществуват „склавини“ (славяни) и навсякъде ги превежда „българи“ или пък може ужасено да разбере, че през 917 г. Симеон Велики не водил битка при Анхиало и р. Ахелой, а при Тутхони и реката на Тутхони…
Българската победа на Симеон Велики през 917 г. при Тутхони. Хрониката на Йоан Скилица.
Защото според този наш български преводач, българското име на Анхиало и Ахелой, е Тутхони, при това го споменава неколкократно…
А най-интересното, във връзка с нашата тема е, че според българския преводач през 680 г. българския народ минал Дунав и се заселил край Варна, „отделяйки се от своеплеменните си.“
България на север от делтата на Дунав.Сиреч, от онези отвъд Дунав, както впрочем отдавна знаем от Именникът на българските князе…Но това, което не знаехме, е че и през 680 г. териториите на северо-изток от Дунав са заселени от „своеплеменни“ и точно тази земя от Днепър до Дунав презвитер Константин нарича „България“.
.jpg)
.jpg)
Кирил Милчев
С