Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

ЗАБРАВЕНИТЕ

Понякога,   славата е майка за едни и мащеха за други. Историята показва не малко примери, когато големи личности незаслужено изпадат в забрава. Някои от тях получават своето „възкресение“, а други  са в „изчакване“ на по-добри времена.
Фьодор Шаляпин кратка биография, снимки и видео, личен животВъв времето, когато великия Фьодор Шаляпин е крал на басите- най-добрия Мефистофел от операта „Мефистофел“ от Бойто е Надзарено де Анджелис /1881-1962/.Изключителният италиански бас има роли в 57 опери. Ненадминати остават превъплъщенията му в произведения на Верди, Росини, Вагнер. Но кой днес си спомня за него, както и за другите двама от великолепното италианско трио баси-
Пинца, Эцио — Википедия Пинца и .Танкредо Пазеро.
Когато легендарния наследник на великия тенор
Великия Карузо - посланик на Бога | Вестник "ДУМА"Енрико Карузо- Бениамино Джили постепенно напуска светлината на прожекторите изгрява ново име-
Джузепе ди Стефано като Каварадоси в „Тоска“ на Пучини - Музика - БНР НовиниДжузепе ди Стефано /1921-2008/.Невероятната му кариера продължава от средата на 40- те години до 90- те години на 20 век.Неговото зряло музициране и „ефирно“ пеене го превръща в идол за
Аз получих всичко от живота ~ Лучано ПАВАРОТИ | webstage.bgнезабравимия Лучано Павароти и вдъхновение за невероятния Хосе Карерас. Играе Алфредо в може би най- прочутото
Хосе Карерас - Тенорът легенда - Труд оперно представление на „Травиата“ на Верди /1955/ в Ла Скала, под режисурата на гениалния Лукино Висконти.
Драматичният и богато нюансиран глас на безсмъртната
Мария Калас - Любовта е по-важна от всеки артистичен триумф | Вестник "ДУМА"Мария Калас има своя контрапункт- най-красивия сопранов глас на 20 век, този на Рената Тебалди /1922-2004/.Изключителният диригент Артуро Тосканини го нарича- „ глас на ангел“, а според най- големия
диригент на нашето времеРикардо Мути и Миланската скала - една трудна любов Рикардо Мути- „ тя е една от най-големите изпълнителки с един от най- изключителните оперни гласове.“
Големият американец ДЕМОКРИТ - НОВИНИНорберт Винер е признат за „баща на кибернетиката“.Но точно по времето, когато пише научния си шедьовър „Кибернетика“, французите
ПАРИЖ. ПРЕДИ 70 ГОДИНИ – LiberalArts | Анализи, текстове, идеи и персониЛуи Куфинял /Louis Couffignal/1902-1966/ и Лалик сравняват функционирането на човешката нервна система с тази на машините- основа на кибернетиката. Куфинял- страстен последовател на
гениалния Книги на Готфрид Лайбниц | Портал 12 - КнижарницаЛайбниц, продължава и развива идеята му за използване на двоичните числа, като основа на изчислителните машини. През 1938-1960 е директор на прочутия Център за измервания „Блез Паскал“.
Нека помним големите „забравени“, защото и те имат своя изключителен принос в оформянето на днешния свят.
  Георги Караджов

XX-8

19 год. 15 ноември Владимир и Никола Цанови създават „Първа българска фабрика за бурми и болтове“.

1928 год. е създадена фирмата „Балкан“АД за производство на тел, гвоздеи,водопроводни тръби,вани и мивки и става най-мощното индустриално предприятие в Пловдив.Фирмата пуска масово производство на легендарните печки „Балкан“ за отопление и готвене и „влиза“ във всяко домакинство в страната
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

ПЪРВИТЕ ЛАБИРИТИ

Появата на първите Лабиринти се губи далеч в миналото на Човечеството, затова разчитането и осмислянето на техните послания се оказва доста трудно…
Все пак, тези, създадени от човека Съоръжения остават символ на – непостижимото, Вселената, безкрайността, възкръсването и прераждането, на самият път, по който търсим истината.
Лабиринтите са се появили едновремено в различни части на света на огромни разстояния едни от други.
В Гръцката митология Лабиринтът е бил сложна постройка, направена за критския Цар Минос по проект на Легендарния Майстор Дедал, за да държи Минотавъра- същество представляващо получовек и полубик, убит от атинския герой- Тезей.
***Дедал изработил Лабиринта толкова изкусно, че той самия трудно би могъл да излезе от него.
Ариадна помогнала на Тезей с кълбо от прежда, което да го води обратно към изхода на Лабиринта, посредством нейната нишка.Тезей – успял и убил чудовището Минотавър,което се хранело с човешко месо.
***Дедал /латински и хеленизиран латински: Daedalos/, означаващо „Сръчен майстор“ в Древногръцката Митология е изкусен Архитект, Гениален Художник, Механик и Скулптор от Атина.
Павзаний съобщава, че Дедал произлиза от Атинския род на Метионидите.
Според различните автори е син на Евпалам и Меропа /дъщерята на Ерехтей/ или син на Метион и Итиной .
Според друга версия е – син на Паламаон.
Потомък на Дедал е бил Сократ.
***Дедал е считан е за Изобретател на разни Инструменти, както и за Автор на Прочутия Лабиринт на остров Крит.
Дедал изобретил и изкуствени криле.
***Синът му Икар обаче загинал по време на полет, тъй като се приближил неразумно близо до Слънцето, което разтопило восъка, свързващ перата на крилата му.
Морето, в което паднал Икар било наречено Икарийско.
***Цар Минос приютил твореца на остров Крит и дълго се ползвал от услугите му.
Според Павзаний, Дедал направил статуи на Цар Минос и дъщеря му.
Изготвил за жената на Минос, Пасифая- дървена крава, покрита с кожа и куха отвътре, в която тя да се скрива…
*** Създал лабиринт по образец на египетския.
Построеният лабиринт бил обитаван от детето на Пасифея – Минотавъра /получовек-полубик/.
***Египетският лабиринт се намира до езерото Биркет Карун, разположено западно от река Нил.
Отстои само на 80 километра южно от съвременния град Кайро.
Той е бил построен през 2300 година преди новата ера и е представлявал заобиколено от висока стена здание.
В него имало 1500 наземни и толкова подземни помещения.
Общата площ на лабиринта е била 70 000 кв. метра.
***
Съвременните учени различават обходния пъзел с много разклонения, с много възможности за избор на посоки, от Класическия Лабиринт с единичен Ойлеров път към Центъра и обратно, който не е труден за преминаване.
***Еднопосочният дизайн е широко разпространен в художественото изобразяване на Лабиринта, въпреки че логическото и литературно описание ясно казват, че Минотавърът е бил държан в многопосочен лабиринт.
Лабиринтът може да бъде представян едновременно символично и физически.
Символично е представян в – Изкуството, в Керамиката, в Дизайна, Гравиран по стени на пещери, при бодиарт.
***Физически Лабиринтът се представя основно като наземна структура, през която може да се ходи от входа към центъра и обратно.
В миналото Лабиринтите са били използвани за групови ритуали и за медитация.
***Досега на планетата ни са изследвани повече от 3300 Лабиринта от различни исторически периоди, открити къде ли не по земята и под нея.
***Още Херодот описва Огромен Египетски Лабиринт на площ, надхвърляща 70 000 квадратни километра, разположен във Фаюмския оазис, който древните Жреци са използвали за Свещенодействия и Жертвоприношения.
***Класически остава и Лабиринтът на Минотавъра, дело на митичния Дедал на остров Крит, от който според мнозина изследователи тръгва и самото понятие за лабиринт – Лабрис, тоест „Къща на Двойната Брадва“ се е наричал – Дворецът на Цар Минос в Кносос, емблема на който била двуострата секира.
***Археолози наистина откриха на остров Крит находки, които доказват съществуването на Лабиринта.
Намерени са и свидетелства за култ към Бика.
А емблема на Знамето на древния народ, обитавал остров Крит, била изрисувана двуостра секира или “Lahrys”.
От това название може би е произлязла думата “Лабиринт”.
Древногръцкият историк Херодот описва огромно съоръжение във Файюмския оазис в Египет, което е известно като “Лабиринт на Аменемхетом III”.
Постройката била предназначена за развлечение.
Състояла   се от 12 двореца, които имали множество помещения, свързани помежду си с лъкатушещи коридори.
***По-късно, вече през Средновековието, Лабиринти се появяват и в Християнските Храмове, най-често вплетени в техните подови мозайки, чиито плетеници разкайващите се грешници е трябвало да изминават на колене – изпитание, известно като „Пътят към Ерусалим“ за онези, които не са успявали да посетят Свещения град.
***От XIX век Загадъчните Конструкции, сътворени дори триизмерно от треви, дървета, храсти, цветя, водоскоци и мостчета все по-често се пренасят в градините и парковете.
Да се създаде Градина с Лабиринт от жив плет е мода, по която се увличали предците ни още през XVI век.
***Най-големият Лабиринт е открит през 1978 година и се намира в Лонг Хаус, графство Уилтшир.
***Лабиринтът Ashcombe се намира на австралийския полуостров Морнингтън.
Това е най-големият и най-стар лабиринт в Австралия.
Висок е три метра и широк два.
Това е и най-старият лабиринт от розови храсти в света, в който цъфтят над 217 вида различни рози в общо 1 200 храста.
***Фермата Ричардсън в Илинойс, САЩ организира нещо като изложба на лабиринти при всяка реколта.
А това определено е добра възможност за посетителите да се изгубят сред прелестите на природата.
Един от най-малките лабиринти, който е правен там, е бил с формата на лице в ацтекски стил.
*** Лабиринтът, създаден от Майкъл Блий в Gore Farm, Ъпчърч в Кент. Оградата стига до девет фута височина, а цялата плетеница от пътеки заема шест акра земя.
*** Замък -Лабиринт е един 2008-те лабиринта в стопанството на семейство Ричардсън.
Той затваря врати в края на октомври, така че който иска да го посети, има уникалната възможност да го направи само след месец.
Подобно на всеки замък, и този лабиринт има един вход и един изход.
И за да се измъкнете, трябва да следвате точно определен маршрут.
***Официално според книгата с рекордите на Гинес от 2001 година- Най-Големият Лабиринт в света е Ананасовата градина в залива Waimea, Хаваи.
Тя обхваща дълги над три мили пътеки на площ от три акра.
***Лабиринтът в Reignac-sur-Indre в Турен, Франция също е с внушителни размери.
Той е проектиран така, че всяка година при новата реколта, да приема нова форма.
*** Лабиринтът в Lancaster County, Пенсилвания включва пътеки с дължина 2, 5 мили, разположени на площ над пет акра.
Въпреки това няма опасност да се изгубите – в лабиринта работят опитни водачи, които винаги могат да ви помогнат.
***Един от най-величествените Лабиринти в земите на Обединеното кралство се намира в Hampton Court Palace, недалеч от Лондон.
Лабиринтът е създаден през 1600 година по поръчка на Крал Вилхелм Орански и покрива площ от 60 акра.
Самият дворец съществува още от времето на Крал Хенри VIII в началото на 1500 година и е запазен в отлично състояние и до наши дни
***Лабиринтът на Villa Pisani във Венето, Италия е създаден през 1700 година и се смята за един от най-сложните лабиринти в света.
Съставен е от редове от пътеки в 12 концентрични кръга с високи ограждания, които водят към разположена в центъра кула.
Тъй като някога в него се е изгубил Наполеон, когато Хитлер и Мусолини се срещат тук, нито един от двамата няма желание да се влезе в лабиринта, тъй като са се страхували, че може да не намерят изхода.
***Така до наши дни, когато през 1998 година се появи международното „Общество на Лабиринта“, а вече се създават и Интерактивни Лабиринти от ново поколение.
Какви други тайни, суеверия и загадки по пътищата на себепознанието крият тези „Лабиринти- Работилници на Духа“, ще покаже бъдещето…
1Димитринка Митова
  таг първите, лабиринти, Дедал, християнски, храмове

Най-мистериозните места в Европа

 Мистериозни и магически места

Светът е пълен с внушаващи страхопочитание места, които изглеждат твърде сюрреалистични, за да бъдат истина, или са обвити в истории, които просто не могат да бъдат обяснени. Докато много от тези призрачни събития имат логични обяснения, други остават загадка. От скални образувания, за които се казва, че са създадени от самия Дявол, до замъци с духове, които ще предизвикат тръпки по гръбнака ви. Елате с нас, докато изследваме най-мистериозните (и магически) места в Европа…

Замъкът Хоска, Блатце, Чехия

Може ли този на пръв поглед обикновен, ако не и красив замък всъщност да бъде портата към Ада? Да, според местната легенда. Замъкът Хоска се намира в Блатче, Чехия и датира от 13 век. Днес се смята за едно от най-обитаваните от духове места в света. Според народните предания замъкът Хоска е построен над толкова дълбока дупка, че никой не може да види дъното. През нощта тъмни създания пълзят от ямата, влачейки нещастни пътешественици надолу към нейните дълбини…

Стоунхендж, Уилтшир, Великобритания

Стоунхендж несъмнено е едно от най-мистериозните места в Европа. Праисторическият паметник може да бъде намерен в равнината Солсбъри в Уилтшир и датира от около 2500 г. пр.н.е. И все пак начина, по който се е появил обектът, е объркал историците, тъй като по-големите камъни от сарсен са произведени на 20 мили (32 километра) и тежат средно по 25 тона на парче, а по -малките, сини камъни идват от хълмовете Пресели в Уелс. Мнозина смятат, че са транспортирани с помощта на каналната система на Обединеното кралство. През 2019 г. студенти откриват, че хората може да са използвали шейни, смазани със свинска мазнина, за да ги повдигнат на място.

Крива гора, Грифино, Полша

Уместно наречената Крива гора може да се намери южно от полския град Шчечин. Тук ще намерите над 400 борови дървета, които не приличат на никое друго, което можете да намерите никъде другаде по земята. Всяко едно дърво може да се похвали с извит огънат ствол. Арболозите са обсъждали причините за този отвъден свят, но досега никой не е успял да го обясни. Докато някои предполагат, че изкривените стволове са причинени от проливни снежни бури, други смятат, че местните дървосекачи са създали своя собствена уникална техника за отглеждане.

Синята пещера, Капри, Италия

Точно до италианския остров Капри ще откриете очарователна морска пещера. Магическата пещера, която е доста тясна за достъп, може да се похвали с ослепително синьо сияние, което много местни жители дават на чудовищата или злите духове. Всъщност пещерата е ужасявала местните до такава степен, че е активно избягвана. Днес изумителният цвят на пещерата може да бъде обяснен от науката. Под водата лежи малък отвор, през който слънчевите лъчи се пречупват, придавайки на интериора естествено синьо сияние. Изглежда ли достатъчно магично за вашият вкус?

Fairy Glen, Шотландия, Великобритания

Векове наред „Fairy Glen“ на остров Скай, Шотландия, е свързан с магически същества – дори е било мястото за заснемане на фентъзи приключенския филм „Stardust“. Въпреки факта, че не съществуват истински легенди, включващи феи, мнозина смятат, че районът е създаден от отвъдни сили. Някои твърдят, че се чувстват наблюдавани от невидими същества по време на пътуванията си до района, но топографията му може да бъде обяснена доста лесно. Скалните кули, подобни на замък, всъщност са причинени от древно свлачище. През последните години посетителите преместват скалите, за да създадат спирали в долината.

Дяволският мост, парк Кромлау, Германия

Може би се чудите защо такова идилично място може да е получило името „Дяволският мост“. Е, тази немска забележителност, разположена в парка Кромлауер, Саксония, се казва, че е построена от самия Сатана. Местната легенда гласи, че перфектният полукръг на моста може да бъде дело само на по-големи сили. Историята разказва, че след приключването си Сатана претендира за душата на първия смъртен, който прекоси моста – малка награда за упоритата му работа. За съжаление посетителите не могат да ходят по моста, но могат да му се възхищават отдалеч.

Пътят на великаните, окръг Антрим, Северна Ирландия

На брега на окръг Антрим ще откриете едно от най-емблематичните природни съкровища на Северна Ирландия – Пътят на великаните. Смята се, че мястото от 173 акра е дом на около 40 000 взаимосвързани базалтови колони, които изглежда се спускат постепенно в морето. Следвайте тези поразителни образувания във водата и скоро ще стигнете до шотландския остров Стафа. Там ще намерите много подобен пейзаж с извисяващи се колони, сякаш двете места някога са били свързани заедно …

Пещерата на Фингал, Шотландия, Великобритания

Според вековната легенда, тези две забележителни места са резултат от яростна битка между двама гиганти, Фин МакКул и Бенандонер. Съперниците построяват път, свързващ Северна Ирландия с Шотландия, за да се срещнат за битката си. Но Фин играе нечестно и се маскира като бебе. Когато Бенандонер вижда размера на бебето, той предполага, че самият Фин трябва да е твърде голям, за да се бие. Той хуква обратно към Шотландия, разкъсвайки пътя, който свързва двете места. В действителност колоните в графство Антрим и пещерата на Фингал на остров Стафа са образувани от древно вулканично изригване.

Ледените пещери Айсрисенвелт, Верфен, Австрия

Докато чехите вярват, че замъкът Хоска е портата към ада, австрийците твърдят, че това е Айсрисенвелт. Наистина грандиозен природен пейзаж, тази отвъдна земна ледена пещера е най-голямата в света. Простирайки се на 42 км в планината, тунелната мрежа е дом на кристални структури и криволичещи проходи, които водят до колосални аудитории. Исторически, местните жители отказват да изследват пещерите, вярвайки, че са свързани с ада. Те всъщност са се образували по време на изместването на тектонските плочи.

Пещерата и изумителният кладенец на Майка Шиптън, Северен Йоркшир, Великобритания

Очарователна и малко странна, Пещерата на Майка Шиптън и подходящо нареченото Изумителен кладенец могат да бъдат намерени в курортния град Кнаресбъроу, Северен Йоркшир. Смята се, че мястото е родното място на пророчицата Майка Шиптън, чийто кладенец може да превърне всеки предмет в камък. Смятан за най-старата туристическа атракция в Англия, това необичайно място може да не е толкова мистериозно, колкото изглежда. Всъщност магическите сили на водата всъщност са резултат от високото й минерално съдържание.

Тъмните плетове, окръг Антрим, Северна Ирландия

С име като Тъмните плетове, не е изненадващо, че тази забележителност в Северна Ирландия е обгърната от много мистерии. Известен като Кралски път в емблематичното телевизионно предаване „Игра на тронове“, тази грандиозна алея с дървета се твърди, че е обитавана от Сивата дама, която се носи между широките клони, когато настъпи нощ. Местните хора смятат, че тя е призрак на прислужница от съседна къща, която е починала при мистериозни обстоятелства преди много години…

Reynisdrangar, Vík í Mýrdal, Исландия

Друго място, известно с Game of Thrones е плажът, известен като Reynisfjara. Той е едно от най-очарователните места в Исландия. Разположен на южното крайбрежие, плажът с черен пясък е дом на базалтови скали и извисяващи се морски купчини, които стърчат от водата. Според народните предания скалистите колони, известни като Рейнисдрангар, някога са били тролове, които са се отправяли към морето, за да примамят кораби до брега. И все пак уловени в зората на утрото, те незабавно са били превръщани в камък. Ако обаче искате научно обяснение, купчините някога са били част от континента и са се отделили поради ерозия.

Бла Юнгфрун, окръг Калмар, Швеция

Blå Jungfrun, или Синята девойка, е малък остров в сърцето на Балтийско море. Смята се, че куполът от син гранит на острова е на около 570 милиона години и е придобил доста репутация сред местните жители. Често свързан с вещици, култови ритуали и черна магия, островът е дом и на Лабиринта Троеборг. Образуван от малки камъни, никой не знае кой го е построил и защо. Смятан за прокълнат, мнозина вярват, че ако камъче бъде взето от мястото, крадецът ще бъде наказан с вечен лош късмет.

Лох Нес, Шотландска планина, Великобритания

Обгърнат в легенди, Шотландският Лох Нес е спечелил международна репутация, не поради естествената си красота. За сладководното езеро се казва, че приютява непознат звяр, известен с любов като Неси. Съществото е било „видяно“ за първи път през 1933 г., но местен вестник отхвърля безпокойството като го определя за „обикновен бой с патици“. Година по-късно се появява скандална снимка на дълговратата Неси, но по-късно се оказа, че това е измама. Последната теория е, че Неси не може да бъде нищо повече от огромна змиорка.

Пещерите Wookey Hole, Съмърсет, Великобритания

Разположени на ръба на хълмовете Mendip в Съмърсет, Великобритания, пещерите Wookey Hole са поредица от варовикови пещери с 50 000-годишна история. Разбира се, такъв грандиозен подземен свят никога не би могъл да бъде без една или две мистични истории. Мнозина смятат, че Wookey Hole някога е бил използван от вещица, която е вещерствала и е причинявала беди. Нейната замразена фигура (или може би сталагмит?) днес може да се види вътре в Кухнята на вещицата, голяма стая, украсена с мътен басейн.

Замъкът Тинтагел, Корнуол, Великобритания

Руините на замъка Тинтагел могат да бъдат намерени кацнали върху отсечен полуостров, на крайното западно крайбрежие на Англия. Сякаш изваден от средновековна сага, замъкът може да се похвали със собствена мистична приказка. Според народните предания крал Артур е заченат и роден тук. Говори се, че могъщият магьосник Мерлин е помогнал на бащата на Артър Утер Пендрагон в съблазняването на любимата му Игрейн, която е била омъжена за друг мъж. Дори и без тези магически връзки, посещението на замъка Тинтагел никога не би могло да бъде лоша идея.

Гората Хоя-Бачиу, Трансилвания, Румъния

Тази гора от 729 акра е дом на златисти дървета и уникална мъгла, която покрива земята. Мистериите я заобикалят също от истории за извънземни срещи до мистериозни изчезвания, които довеждат до това, че Хоя-Бачу е наречена „Бермудният триъгълник на Румъния“. Най-голямата загадка от всички е Чистилището, централен участък от гората, в който нищо не расте – и никой не знае защо …

Brimham Rocks, Северен Йоркшир, Великобритания

Преди около 400 милиона години голяма планина някога е стояла близо до Нидердейл в Северен Йоркшир, Великобритания. През вековете ерозивните сили разцепват върха, създавайки речна делта, която бавно образува необичайните скални образувания на Бриъм. Въпреки научното обяснение, този странен и прекрасен пейзаж също е обвит в легенди. Докато някои свързват впечатляващите му форми с древни друиди, други смятат, че самият Дявол е поставил камъните на мястото им. Така или иначе магията на Brimham Rocks е неоспорима.

таг мистериозни,  магически, места  Европа

https://naedin.click/mysterious-places/

Математическият анализ(Смятането)

 
Исак Нютон е физик, математик и космолог през 17 век. Той е известен с това, че формулира законите на движението и универсалното привличане. Едно от най-известните му постижения е изобретяването на смятането.
Когато работи върху теория на физиката, той иска да я разреши с нова математическа рамка, която не съществува по това време. Основният му фокус е гравитацията и закона за движението, които го свързват с неговия пробив в смятането.
Когато Нютон започнал да описва скоростта на падащ обект, той осъзнал, че скоростта на падащ обект се увеличава всяка секунда и няма математическо обяснение за това. Тук Нютон вижда празнота и решава, че трябва да я попълни сам.
Спанак, ориз, тютюн…Какво може да отглеждаме на съседните планети?
Той започва да работи върху своята теория, която включва теорията му за планетарните елипси, за да обясни орбитата на планетитеИзползва смятане, за да обясни движението на планетите и причината, поради която орбитите на планетите са в елипса. Нютон изобретява смятането през 1665 г., но неговата преработена теория за смятането е публикувана през 1676 г
таг математически, анализ, Нютон
https://naedin.click/moments-in-history/

Шестима български владетели

Студентката по инженерство Карли Баст показва мащабния модел на мост, проектиран от Леонардо да Винчи, който тя и нейните колеги използваха, за да докажат осъществимостта на дизайна
Около 500 години след смъртта му, изследователите все още откриват колко талантлив и блестящ е бил Леонардо да Винчи. Архитекти и строителни инженери от Масачузетския технологичен институт използват 3D принтер, за да създадат копие на мост, проектиран, но така и не построен. За тяхна изненада, не само че е работил, но и е революционизирал дизайна на мостове още преди пет века.
Както разказва историята, през 1502 г. сл. Н. Е. султан Баязид II искал да построи мост, който да свърже град Истанбул с Галата. Един от предложените проекти идва от Леонардо да Винчи, който по това време вече е направил име в изкуствата и науките. В писмо, което той изпраща до султана, придружен от тетрадка, пълна със скици, да Винчи описва мост, който ще обхваща предложеното разстояние, използвайки един-единствен, сплескан дизайн на арка, поддържан от основи на двата бряга. По това време мостовете обикновено се правят с помощта на поредица от полукръгли арки и за да обхванат разстоянието между двата града, ще са необходими поне 10 равномерно разположени стълба между тях, за да се поддържа цялата конструкция. Дизайнът на Да Винчи, който лесно би позволил на платноходките да преминат под него е коренно различен (и столетия преди времето си),което вероятно е причината султанът да реши да не поема риска. Половин хилядолетие по-късно изследователите бяха любопитни дали щеше наистина да успее.
Оригиналните бележки и илюстрации, описващи моста, не уточняват какви материали ще бъдат използвани за изграждането му или как всъщност той ще бъде конструиран. Но изследователите от МТИ стигат до заключението, че единственият материал, който би осигурил адекватна здравина, е камъкът и въз основа на строителните техники, използвани обикновено по същото време, когато Да Винчи излиза с този дизайн, мостът вероятно щеше да бъде проектиран така, че да разчита на гравитацията, за да задържа всичките му парчета заедно.
За да тества своите предположения, екипът от МТИ създава реплика с мащаб 1: 500 с дължина около 32 инча, която ще бъде сглобена от 126 блока с различни форми и размери, създадени от 3D принтер. Истинският мост, ако всъщност беше построен, щеше да изисква хиляди точно издълбани каменни блокове за монтажа му, но подходът, който института взема за репликата, все пак им позволява да тестват правилно осъществимостта на неговия дизайн.
Не само, че мостът е проработил, оставайки здрав и стабилен без използването на каквито и да е крепежни елементи, но екипът от МТИ също осъзнава, че да Винчи дори е създал начин за минимизиране на нежеланите странични движения в конструкцията, което бързо би довело до нейният колапс. Основите от двете страни на сводестия мост се отличават с дизайни, които се издигат навън, за да добавят значително количество стабилност. Мостът дори би оцелял при повечето земетресения, които по това време са били често срещани в тази област, както откриват изследователите от Масачузетския технологичен институт, поставяйки своята реплика на две подвижни платформи. „Не беше неразрушим, но щеше да е древно архитектурно чудо.“
  и един византийски император – разказ за войни и интриги
Шестима български владетели и един византийски император – разказ за войни  и интриги | Българска история
Заезът на династията Дуло през 40-те години на VIII в. дава възможност за изява на българската политическа сцена на представители на други болярски родове. Първият такъв владетел, упоменат в Именника на българските ханове, е Кормисош – благородник, издигнат до върховете на властта от рода Вокил. Кормисош, както надлежно е отбелязано в Именника, „изменя“ рода Дуло и макар в никой друг източник да не се споменава това „изменяне“ или в какво се е състояла неговата специфика, властовият вакуум сигнализира за началото на смутни и тревожни времена за българската държава.
Българската историография от десетилетия се стреми да надникне зад кулисите на династичната криза, която се случва в България в средата на VIII в. и многобройни теории и хипотези са изказани за нейните причини. Вероятно можем да разглеждаме честите властови сътресения, които ще бъдат описани в следващите редове, като комбинация от неблагоприятни фактори, които се случват в един и същ момент. Периодът на вътрешна стабилност за Византийската империя съвпада с борбата за властови позиции между благородническите родове в България. Непрестанната заплаха, в която империята се превръща за българската държава се оказва решителен фактор в задълбочаващата се политическа дестабилизация у нас.
Макар да не е сигурно кога управлението на Кормисош стига до своя край, от летописите на Теофан Изповедник научаваме, че през 755 г. на престола на плисковските владетели вече стои Винех. По време на неговото управление мирното съжителство с Византия се нарушава, а на власт идва император Константин V Копроним.
Син на император Лъв III Сириец, на когото Тервел някога помага при арабската обсада на Константинопол, Константин V демонстрира качества на отличен пълководец и военен тактик. Неколкократно разгромил арабите и стабилизирал далечните граници на империята, Константин V насочва вниманието си към усъвършенстването на въоръжените сили на Византия, набавяйки си средства за своите военни реформи чрез секуларизация на църковни имоти. Ромейският василевс не храни особено топли чувства към свещениците и именно заради честите гонения срещу духовенството, Константин получава обидното прозвище Копроним (Лайнозвани). Константин V никога не забравя за тази нанесена му обидна квалификация. Напротив, както свидетелства летописецът Теофан, омразата на византийския василевс към свещениците само се задълбочава и по време на иконоборческата криза във Византия достига до садистични прояви.
В средата на 50-те години на VIII в. Константин V вече разполага с могъщ военен потенциал под свое командване. За намерението му да го използва срещу българската държава свидетелства провокативната акция от 755 г., когато ромейският василевс се заема с инспекцията и укрепването на отбранителни съоръжения и крепости по българо-византийската граница в Тракия.
Сред владетелите, управлявали българската държава има такива, които са обявявали война на Византия и при доста по-незначителен повод, но на този етап вероятно Винех все още иска да научи до каква степен Константин V е готов за битка с България. Българският владетел изпраща делегация при ромейския василевс с искането България да бъде финансово компенсирана за построяването на новите византийски отбранителни съоръжения и да бъде изплатен полагаемият се годишен данък. Винех бързо осъзнава сериозността на ситуацията, след като пратеничеството му се завръща в Плиска с категоричния и надменен отказ на Константин V. Бил дошъл моментът, в който империята вече се чувства достатъчно силна да търси реванш от България за своите предишни загуби.
Винех преценява, че отговорът на България спрямо византийското предизвикателство трябва да е бърз и недвусмислен. Българските войски са свикани и навлизат дълбоко в Тракия без да срещат сериозна съпротива, като достигат до Анастасиевата стена пред византийската столица. Това именно цели и със своята провокация Константин V – примамването на българската армия извън безопасността на старопланинските възвишения. Излизайки начело на калените в битките с арабите византийски легиони, ромейският василевс влиза в бой с българите. Както споделя злорадо Теофан Изповедник:
„Императорът излязъл срещу българите и завързал сражение, обърнал ги в бягство преследвал ги с всички сили и навсякъде и погубил твърде много българи. Оцелелите се оттеглили в своите предели.“
След нанесеното на войските на Винех поражение, Константин V незабавно се заема да използва спечеленото преимущество – той предприема първия си военен поход срещу България. Още от тази кампания проличава стратегията, която ромейският василевс ще използва при повечето си по-нататъшни военни начинания срещу българската държава. Докато част от армията е натоварена на транспортни кораби и превозвана в българския тил през Черно море, главните ромейски сухопътни сили, предвождани от ромейския василевс настъпват през Тракия. Принуден на воюва на два фронта, Винех изоставя населението около устието на р. Дунав да се оправя само срещу византийския морски десант и се отправя с войските си към крепостта Маркели, където да пресрещне армията водена от император Константин. Докато ромеите опустошават северните предели на българската земя около р. Дунав и пленяват населението, Винех влиза в сражение със силите на василевса. Българите отново претърпяват поражение.
Притиснат от обстоятелствата, Винех е принуден да търси мир с Византия. Макар да е напълно наясно, че мирното споразумение предоставя само отсрочка на бъдещите военни конфликти с империята, владетелят има отчаяна нужда от време да възстанови понеслата тежки удари българска военна мощ. Според византийския летописец патриарх Никифор, българските първенци се принуждават да изпратят при императора като гаранти за мира „собствените си деца“. България губи всичките си територии на юг от Стара планина, а империята спира да ѝ плаща ежегоден данък. Така през 756 г. всички достижения, извоювани по времето на Тервел, се разпадат като пясъчни кули.
Император Константин V има свои причини за да склони на мирното споразумение с България. Трите следващи години, през които Византийската империя и българската държава съжителстват в условията на ефимерен мир, ромейският василевс посвещава на подчинението на така наречените „Славинии в Македония“. Населението там винаги е било позитивно настроено към България и Константин V предпочита да неутрализира тази опасност в тила на своите войски преди да подходи по-сериозно към амбициозните си планове за завладяването на България. След подчиняването на „Славиниите“ през 759 г., за ромейския василевс отново идва редът на българската държава.
Византийската войска се отправя към Стара планина, където през клисурата Вергава възнамерява да се насочи на север към столицата. Тесните проломи в планината обаче не се оказват толкова безопасни, колкото византийският император очаква. Малочислена българска бойна група напада изневиделица ромейските редици и в завързалото се сражение успява да нанесе тежко поражение на византийците. В битката загива стратегът на тракийските войски и имперският логотет на дрома. Според Теофан понеслите много загуби византийци се изтеглят безславно към Константинопол.
Въпреки извоюваната победа срещу войските на император Константин V, Винех не се решава да използва спечеленото преимущество. Не е ясно дали тези предпазливост и нерешителност на българския владетел провокират брожение сред боилите в Плиска, но през 760 г. България вече има нов владетел – Телец. По думите на патриарх Никифор, свалянето на Винех се случва, когато „след като се уговорили помежду си, българите, избили тези които обладавали по родова линия властта над тях, а за свой владетел поставили така наречения Телесий (Телец), строг мъж, който заедно с това проявявал от младини смелост“.
Този споменат от византийския летописец „строг мъж“ е от рода Угаин. Издигането на аристократичния род към властта свидетелства за намалялото доверие към рода Вокил в България и изострянето на апетитите на боилските първенци към сдобиването с върховната власт. С възкачването си на престола, „смелия и строг“ Телец преминава в незабавно настъпление срещу византийската заплаха, явно осланяйки се на максимата, че най-добрата защита е нападението. До 763 г. новият владетел води успешни бойни действия в Тракия, подлагайки на опустошения византийските поселения там. Константин V не отговаря веднага на предизвикателството, защото нови арабски нахлувания в Мала Азия изискват пълното му внимание.
Освобождавайки войски за нов поход срещу България през пролетта на 763 г., императорът се отправя към Анхиало, откъдето да нахлуе в пределите на българската държава. Същевременно сухопътната войска е подпомагана и от действията на флот, чиято цел е да дебаркира мобилна конна армия, която да застраши българските фланг и тил. Българската армия, ръководена от Телец, заема позиции в планинските възвишения в близост до Анхиало, където станува предвожданата от император Константин V войска. Телец обаче не разполага с търпението за водене на бой и обмислянето на стратегически ходове, с които се отличава например по-късният български владетел Кардам.
Вместо да изчака византийците да се опитат щурмуват укрепените български позиции, Телец нарежда армията да посрещне ромейския удар в равнината. В завързалото се на 30 юни сражение, български войски са разбити. Според Теофан Изповедник една значителна част от бойците на Телец умират на бойното поле, а други са пленени. Гордият със своята победа византийски император отвежда заловените българи в столицата на империята, където си организира триумфално шествие, в което показва на константинополското население окованите в дървени букаи войници на Телец. След тържеството на василевса българските бойци са осъдени на смърт и екзекутирани.
Макар да успява да се спаси от изтреблението при Анхиало, Телец не успява да убегне на възмездието на българската аристокрация за този нов провал, който коства на България още унижения и загуби. Според Теофан, боилите държали Телец лично отговорен за станалото и след метеж „убили Телец и неговите войводи и поставили за владетел Сабин“. С издигането на новия владетел се осъществява и поредната рокада на властта между родовете Угаин и Вокил. Принадлежността към аристократичния род Вокил обаче не помага особено на Сабин да стабилизира положението на властта си или да гарантира безопасността на българската държава.
Загубилата вече много сражения България е на прага на изтощението и Сабин е принуден да търси нова мирна договорка с ромеите. Император Константин V обаче се оказва глух за българските призиви за примирие и през лятото на 765 г. започва подготовката на един от най-мащабните си походи срещу българската държава. Крупни войскови формирования биват натоварени на над 2600 плавателни съда, които потеглят за Анхиало и Месемврия, а начело на голяма сухопътна армия ромейският василевс отново се изправя пред Верегавската клисура, където през 759 г. претърпява единственото си поражение от българите до момента. В тази критична фаза, в която сякаш бъдещето на българската държава изглежда предрешено и византийските войски стягат обръча, готвейки се за нанасянето на смъртоносния удар, съдбата си прави садистична шега с ромейския император. Византийският флот, който трябва да дебаркира около Месемврия се сблъсква с жестока буря, която разбива плавателните съдове в крайбрежните скали, а бурното море жадно поглъща оцелелите. Както споделя шокирания Теофан Изповедник, труповете на загиналите ромеи са толкова много, че император Константин V нарежда спускането на рибарски мрежи, с които да се улавят удавниците. След като погребва покойните си войници, ромейският василевс се оттегля безславно в столицата си.
Макар България да се спасява на този етап от нашествията на Византия, Сабин преценява, че българските въоръжени сили не са в състояние да преминат в настъпление, възползвайки се от фиаското на ромейския поход от 765 г. Поради това българският владетел изпраща поредна делегация, която да договори примирие с ромейския василевс, но с това си действие си навлича гнева на плисковските боили. Сабин е обвинен в малодушие и според хрониката на Теофан Изповедник мнозинството от българските аристократи заявяват на владетеля си: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите!“.
Осъзнавайки, че на хоризонта се задава нов метеж, подобен на онзи, който някога го довежда на власт, Сабин установява че е по-добре да се спасява с бягство, отколкото да сподели съдбата на своя предшественик Телец. Така през 766 г., след като успява да се добере до Константинопол, Сабин е посрещнат благосклонно от император Константин V, а на станалия неудобен плисковски трон се възкачва Умор. Новият владетел, който също е от рода Вокил проявява или прекомерна смелост или твърде сляпо неблагоразумие да продължи политиката на Сабин към търсене на траен мир с Византия. Което и от двете да е ръководело Умор, боилите скоро решават, че и този владетел вече се е заседял твърде дълго. Точно четиридесет дни след овластяването, Умор е свален от българската аристокрация. На негово място, според изворите, се възкачва „Токту, мъж българин, брат на Баян.“ Родът му не е известен.
Окачествяването на Токту като „брат на Баян“ винаги е пораждало любопитни хипотези сред българските историографи, тъй като показва, че към момента на своето възшествие на българския трон, Токту очевидно е далеч по-малко известен и популярен сред българската аристокрация, отколкото брат си Баян.
Късметът обаче не е на страната на Токту. По време на своето кратко управление от 766 до 767 г., той не успява да се справи с междуособната борба за власт на боилското съсловие, а впоследствие, за да утежни ситуацията за новия владетел, и император Константин начева нов поход срещу България. От летописите на патриарх Никифор научаваме, че след като византийците дебаркират отново по устието на Дунав, Токту се отправя заедно със своите сподвижници да им даде отпор. В разразилото се сражение Токту загива, заедно с брат си Баян и всичките си хора. След неговата смърт на горещия български трон застава Паган.
В безизходицата в която България се намира по това време и Паган решава, че трябва да преговаря за мир с Константин V. Макар да не питае особено доверие към честната дума на ромейския василевс, българският владетел се отправя лично към византийската столица, начело на делегация от боили и български първенци. Същевременно обаче Паган нарежда и укрепването на старопланинските проходи, в случай че войските на императора решат да използват момента на преговорите за посещение в България с цели, различни от мирните. На срещата между Паган и Константин V присъства и бившият владетел Сабин. От изворите можем да съдим, че между Паган и Сабин явно възниква разгорещен диспут, тъй като ромейският василевс укорява българския владетел и присъстващите боили в омраза спрямо Сабин.
След размяната на любезности, в императорския дворец в Константинопол се сключва примирие, което както Паган, така и Константин V знаят, че няма да трае дълго. Императорът използва краткото затишие в бойните действия срещу българите, за да елиминира някои спънки по пътя към следващия му поход към България. Името на спънката било Славун, вожд на северите, който според изворите „бил направил много злини в Тракия“. След залавянето му, Константин V преминава към провеждането на поредния си поход към българската държава, като начело на голяма византийска войска пресича Стара планина от изток и започва да напредва през българските предели.
Василевсът и неговата армия обаче се натъкват на неочаквано силна българска съпротива, която спира проникването им към центъра на българските земи и византийците успяват да достигнат едва до р. Камчия. Пишейки за неуспешния край на този поход Теофан Изповедник отбелязва, че „императорът със страх се завърнал в Константинопол без да направи нищо доблестно“. Вместо организирането на успешна съпротива срещу византийското нашествие да стабилизира положението на Паган обаче, той бива обвинен, че въобще е допуснал това нападение да се състои.
Българският владетел е разкритикуван и че не се възползва от ромейското оттегляне за осъществяване на нападения в Тракия. Така през 768 г., властта на Паган бива заплашена от все по-нарастващото неподчинение на боилите. Подобно на Сабин, българският владетел се опитва да се спаси с бягство от бунтуващото се боилско съсловие, но явно смъртта вече го следвала твърде плътно. Според патриарх Никифор, Паган умира от ръцете на своите прислужници край Варна, откъдето смятал да се отправи към Константинопол. След неговата гибел, на трона, вече погубил живота на толкова владетели, застава Телериг.
Автор: Веселин Асенов
таг шестима, български, владетели, Леонардо да Винчи, мост
http://patrioti.net/%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%b2%d0%b8/?fbclid=IwAR30oQzDSvrndwRdddpqFvPzpA6sdWGDDuiZWsWqswMobKFQYyVIbGbXgqs

ДА СЕ ЗНАЕ

В моментите, когато човек вижда портата, през която преминава при смъртта си, той вижда също и многобройни сили, пречещи му и пагубно приближаващи се към него. Повечето обаче привличат тези сили чрез страха от смъртта. Колкото по-голям е страхът от смъртта, толкова по-голяма е тяхната сила. Страхът от смъртта винаги е част от общия страха. Тези сили изглеждат като изсъхнали чували, когато човек се прави на силен и знае, че никакъв страх от смърттa не може да промени нейното настъпване.
Човек може да преодолее страха от смъртта и да се изправи смело срещу нея само когато знае, че във вътрешното му същество има безсмъртно, вечно ядро, за което смъртта е само метаморфоза на живота, промяна на формата на живот. Веднага след като човек открие безсмъртнатo ядро в себе си чрез духовната наука, той все повече се самовъзпитава, за да преодолее всички тези подобни чувства, и в крайна сметка също така и да победи така наречения страх от смъртта. Колкото по-материалистичен става човек, толкова повече се страхува от смъртта.
Рудолф Щайнер – GA 56 – 12 декември 1907
Щайнер обяснява също, че ако човек не преживява нищо друго, а само страх от заболяване, и заспива с тези мисли, страхът проектира в душата му всякакви неприятни образи, и по този начин човекът става по-податлив на заразяване и болести. От друга страна, ако човек се занимава с любов, например с грижа за болните, опасността от заразяване значително намалява.
таг портата ,смъртта ,сили, Рудолф Щайнер
https://www.facebook.com/Steiner.bg/posts/1059298660782594/

По-добре ли е за женското куче, ако има поне едно котило

женско кучеСнимка: iStock

Дебатът „за“ или „против“ кастрирането е често срещана тема за обсъждане между собственици на домашни любимци. Това е чувствителна област, в която, за съжаление, продължава да има много неизвестни, а именно това поражда различни истории и митове, често – почти напълно опровергавани от страна на ветеринарни лекари и специалисти. Защо хората им вярват – не бихме се наели да кажем. Но едно е сигурни – всички сме ги чували. 
Едно такова популярно твърдение гласи, че ако имате женско куче и поне веднъж го оставите да има малки, дори и само едно котило преди евентуална кастрация, ще добави години към живота му. Ако и вие сте го чували, то със сигурност се питате дали лишаването на вашата женска от потомство всъщност не би имало отрицателен ефект върху здравословното й състояние в бъдеще? Ако е така, то се надяваме да продължите да четете, за да видите какво ни казват фактите по въпроса. 
бременно куче
https://dogsandcats.bg/kucheta/podobre-li-e-za-zhenskoto-kuche-ako-ima-pone-edno-kotilo
таг  женско, куче, котила,

БРАКЪТ КАТО ЦЕННОСТ В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Българското семейство преминава през различни трансформации  през отделните  исторически периоди и играе основна роля в запазването на
българския   род и култура. България, принадлежи към европейските народи,
но българското семейство, и по-конкретно това на Средновековието и
Следосвобожденска България носи своите специфики и е доста по консервативно от северно европейското семейство.
Сведенията за най-ранните форми на семейството в българските земи са оскъдни. Славяните носят със себе си матриархат и задругата, формират задруги, семейни общини и по-големи групи, в което участват семейства от няколко   поколения, които колективно стопанисват средствата за производство и продуктите за потребление 
Задругата се определя като предна степен на семейството, което възниква на основа на груповия брак ,към отделното семейство на съвременния свят.
В средновековна България формите за сключване на брак са представени от М. Арнаудов като кражба на жената, купуване на жената и приставане. Християнизацията поставя по-официално свързване и акцент върху отделни права и задължения за мъжа и жената. Според Хаджийски основните чувства между мъжа и жената са съпружески дълг, преданост към взаимните интереси, приятелство, взаимна подкрепа при създаването на деца.
Често жената има ръководна роля и е в позиция на дирижиране на всички семейно-битови въпроси, ако мъжът е в чужбина. Възпитанието на децата,  създаване на атмосфера на задушевност, топлина и любов се приемат като задължения на жената.
 https://ejournal.vfu.bg/en/pdfs/Ganka_Ivanova.pdf
таг бракът, българска, култура, българско, семейство

ПОНИЧКИТЕ

По-възрастните читатели сигурно помнят “потребителските” еднодневни екскурзии до пограничните румънски градове в Голямата криза след Промените. Народът на Добруджа масово се юрна на север хем нови хоризонти да види, хем да си купи нещо за хапване или някаква дрешка от спестените социалистически левчета. И понеже държавата вече я нямаше, хитри и предприемчиви бели и мургави българи набързо се окопитиха за луда печалба и организираха ежедневния трафик със своите мини бусчета или раздрънкани москвичи и лади.

Да си призная и аз не останах встрани от тази транспортна еуфория, защото и моето семейство се бореше с кризата на празните магазини и рафтове. Направих няколко курса до Галац, Тулча и Констанца с наши семейни приятели. Не помня вече какво сме пазарували като алъш-вериш, понеже всеки носеше нещичко за продажба или размяна на стока срещу стока, както е било в далечната древност.
Случката, която се е запаметила в моята биологична памет, като доста емблематичен спомен, е от едно завръщане с ферибота от Галац. Преди да се кача с колата на платформата, взех си от павилиончето топли понички. След мен на опашката се беше наредила лека кола с Добричка регистрация – баща, майка и две деца на около 7 и 12 години. Момичето беше по-малкото дете. Като ме видяха с поничка в ръка да закусвам прав до колата, на децата изглежда внезапно им се приискало от моята закуска и майката изтича обратно до павилиончето да им купи по две-три понички… Направи ми впечатление, че докато момчето лакомо заръфа своята закуска, момичето я огледа смръщено, дори гнусливо, и на висок глас каза:
Мамо! Ама как може тия румънци да правят понички от черно брашно!? Майката беше влязла в чакащата кола и май не чу въпроса. Тогава момчето, като видя, че сестричката му още оглежда поничките си от всички страни, подкани я с пълна уста:
Хайде яж, лапай, ако си гладна! Много питаш!
- Що да не питам? – наежи се момичето на брат си. – Искам да знам… Ти пък като много знаеш… ти ми кажи, защо румънски те понички са черни?
Защото… Абе, и да ти го кажа, малка си още, няма да го разбереш… Момичето най-после беше захапало своята поничка. Тупна ядовито с крак по земята, преглътна хапката си и отговори, видимо засегната:
Брееей!… Малка съм била!… А кой от двама ни знае наизуст докрай стихотворението ,,Опълченците на Шипка”? А? – Добре, добре! – вдигна театрално ръце в знак на помире ние братчето: – Виждам, че изведнъж си пораснала…
Кажи ми тогава, защо техните понички са черни? – върна се пак на въпроса си малката питанка.
Слушай тогава, щом искаш да знаеш!… Ако Добруджа беше цялата наша, българска, както е било някога, всички понички щяха да бъдат бели! Разбра ли го?
- Малко… А защо Добруджа не е цяла?
Не знам!… Яж си поничката, ще изстине!… Голяма питанка си! Но като видя, че няколко души с интерес следяха разговора на двете деца, момчето, може би за да се похвали с историческите си знания, допълни: Питай великите сили, защо Добруджа не е цяла?
Отговорът на брат й май не й се хареса, защитно последва уточнение:
Ти откъде го знаеш? Виждал ли си тия… велики сили? Зная го… Това е история… Пише го в нашите учебници!
А, кой пише такива… глупави учебници? Земята може ли да се дели, за да правят от нея черни и бели понички? След последното питане на малката Бърборана последва спонтанен смях и кратки, одобрителни коментари от групата на чакащите да се вдигне бариерата на ферибота.
- Абе тия деца… тия наши деца – помъчи се да надвика гласовете някакъв ухилен господин – се раждат готови политици за парламента, бе!
- Не политици, а патриоти! – допълни друг глас.
Румънският полицай, който мълчаливо си седеше на стола и внимателно слушаше разговора на двете деца, само се усмихна. Той може би разбираше малко или добре български, затова се усмихна. После като чу звънеца от капитанския мостик, вдигна бариерата.
 Планимир Петров
таг поничките, промените, Добруджа