Архив на: admin

За admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

Площад Джумаята

Площад “Джумаята”, 1960 г.

Площад Джумаята

Petko Markov-Fogata

За тия години да помнят тоя маршрут почти няма.малко хора знаят за тролеите,че минаваха през центъра.До 69,70г преминаваха превозни средства АПТЕКА МАРИЦА ПОЩАТА.МАЛКО ЗНАЯТ ЛАКВО ИМАШЕ НА МЕСТОТО НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ ДО ДНА

Антони ван Льовенхук

Роден на 24 октомври 1632 г. – Антони ван Льовенхук, холандски биолог.

Антони ван Льовенхук (на нидерландски: Thonius Philips van Leeuwenhoek) е нидерландски търговец и учен естественик. Един от основоположниците на научната микроскопия. Най-интересната фигура сред първооткривателите на клетката. Търговец – манифактурист по професия, любител – оптик 

по първоначални увлечения, а по призвание гениален изследовател на живата природа.

Редица короновани особи – Петър Велики, Чарлз II, Георг I, кралица Ана, идват „на крака“ в малкото холандско градче Делфт, за да надзърнат лично през магическите стъкла на Льовенхук в тайнствения микросвят на живота.

Може да бъде изображение с 1 човек

МЪДРИ МИСЛИ НА БЪРНАРД ШОУ

Джордж Бърнард Шоу е един от най-прочутите драматурзи след Шекспир. През 1925 г. той е удостоен с Нобеловата награда, а през 1938 г. – за сценария на филма „Пигамлион” получава „Оскар”.

Освен блестящ творец, Шоу притежавал необикновени човешки качества. Пиесите му са изпълнени със съкрушителна сатира, публичните му изяви са белязани от тънък цинизъм и острота. Шоу никога не се страхувал да казва истината в очите и да се надсмива над човешките пороци.

Писателят не харесвал името си Джордж и затова често се представял като Бърнард Шоу. Малко хора знаят, че той се занимавал с бокс и участвал в състезания.

Когато попитали Шоу кои пет книги би взел със себе си на самотен остров, той отговорил, че би взел пет книги с чисти страници.

Писателят починал на 94 години, след като паднал от стълба, докато подрязвал дървета.

1. Човекът е като тухлата, колкото повече се изпича, толкова по-твърд става.

2. Велик дар е да умееш да понасяш самотата и да получаваш от нея удоволствие.

3. Научете се нищо на никого да не разказвате и тогава всичко при вас ще бъде добре.

4. Колкото по-стар и по-мъдър е човек, толкова по-малко му се иска да изяснява отношенията си. Иска му се просто да стане, да пожелае „всичко хубаво” и да си тръгне.

5. Алкохолът е анестезия, която позволява да се понесе операцията, наречена „живот”.

6. Да остаряваш е скучно, но това е единственият начин да живееш дълго.

7. Най-големият грях към ближния не е ненавистта, а равнодушието. То е върхът на безчовечието.

8. Демокрацията е въздушен балон, който виси над главата ви и ви кара да гледате нагоре, докато другите хора пребъркват джобовете ви.

9. Ненавистта е отмъщението на страхливеца заради изпитания от него страх.

10. Сега, когато се научихме да летим във въздуха като птици, да плуваме под водата като риби, на нас не ни достига само едно – да се научим да живеем на земята като хора.

11. Светът се състои от безделници, които искат да имат пари, без да работят, и глупаци, които са готови да работят, но не желаят да богатеят.

ПУСТИНЯ В БЪЛГАРИЯ

Парадоксално, но факт! Единствената пустиня в България се оказа, че се намира на няколко километра от Варна. Когато става дума за пустини, автоматично започваме да си мислим за Азия, Африка, дори Северна Америка, но никога за Европа. А всъщност на Стария континент има цели 8 пустини.

Още по-изненадващото е, че една от тях се намира в България. Малко са хората, обаче, които са наясно с този факт.
Българската пустиня се намира на място от територията на страната, където най-малко бихме очаквали – близо до морето. Местността е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята Табернас в Испания.
Точно там може да се види и един невероятен природен феномен – Побитите камъни. Известни са още като „Каменната гора“.
Разположени са на км западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал „Повеляново“. Разпределени са на 18 големи и малки групи на площ от 7 кв. км
Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м., кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс.
От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи“, „Камилата”, „Трона“, „Каменната гора“ са имената само на част от тези природни пластики.
Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти пясъци, върху които е развита предимно тревна растителност с преобладание на пясъколюбиви видове.
В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България, информира devnya.bg, пише Блиц.
Би
Най-голямата мистерия около Побитите камъни е свързана с тяхното формиране. За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др.
За да бъдат опазени, през 1937 г. са обявени за природна забележителност. На цялата им площ е забранено всякакво строителство, изземане на пясък, разрушаване на самите колони, провеждане на минно-геоложки дейности, дори залесяване.
Единствените известни подобни образувания на планетата се намират в Шарк Бей в Национален парк Намбунг в Австралия.
Източник: Искам Да Знам
Венелин Големанов

АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ-БАЛАН

Александър Теодоров-Балан

АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ-БАЛАН : „КНИЖОВНИЯТ РАБОТНИК”

165 години от рождението му

„Чистотата и хубостта на българския език
са ме занимавали на предно място в цялата
моя научна и книжевна дейност…”.

Филолог, езиковед, литературен историк, библиограф, първи ректор на Софийския университет. Визионер и мечтател, поставил България на културната карта на Европа.

Автор е на близо 900 публикации, от които 30 книги. По повод 100-годишнината на българската печатна книга създава репертоара „Български книгопис за 100 години 1806 – 1905” – най-значимият труд по обща библиография в България до Втората световна война.

Влюбен до „късни залез” в родния си език, той е сред онези неповторими личности, превърнали се още приживе в легенда. Балан е един от най-колоритните и емблематични български учени, оставил трайна и незаличима диря – дирята на думите.

Думи, които влизат плахо, на пръсти в езика ни – неканени, непознати, посрещнати с почуда, често предизвикващи смях. Дълбоко убеден, че никой език, който общува с други народи не минава „без чуждо покрай домашното”. Големият езиковед воюва остро не срещу чуждите думи в езика, а срещу излишните чуждици.

Днес езикът гъмжи от думи като „линк”, „слайд”, „мейкър”, „пействам” – един безкраен списък от задъханите ни електронни делници. Наред с тях продължават да звучат Балановите думи : усет, творба, възглед, украса, дейност, излет, общуване и много други.

Думи близки, без които не можем, защото са неизменна част от езика ни, и думи далечни, защото малцина ги свързват с отдавна отминалите битки за езика на първостроителя – Александър Теодоров-Балан

 

admin

15.11.2024

ЕЛЕНА РЬОРИХ: ЕДНА ОТ НАЙ МЪДРИТЕ ЖЕНИ НА 20-И ВЕК

Елена Рьорих е философ и писател, съпруга на световноизвестния мислител и художник Николай Рьорих; за 76-те години от живота си тя написва много книги и създава своя духовна школа.

Според Елена човека погубват две неща – неверието в себе си и страхът; те му пречат да осъществи целите си и да върви напред.

Едни от най-интересните мисли на Елена Рьорих са за съществуването на задгробен живот. Тя не се съмнявала, че човешката душа е безсмъртна и продължава да живее, след като напусне земното си тяло. Това според писателката се доказва логически. Просто всеки трябва да си зададе въпроса – защо на Земята се раждат хора с различни пороци и болести?

Според нея е очевидно, че това е следствие от закона за реинкарнацията и човек получава разплата за онова, което е вършил в предишния си живот.

„Действително, как може слепият по рождение да е наказан за своите грехове, ако не съществуваше законът за превъплъщението…“ – пише Рьорих.

Елена Рьорих разсъждава много за кармата. Според нея, наказание получава само онзи, който осъзнае, че е постъпил лошо към другите. Т.е. ако човек не се разкайва за постъпките си, той няма да бъде наказан. Това е странна идея, но ако се замислим – всеки от нас сам си дава оценка за своите постъпки и в зависимост от това получава награда или наказание от Съдбата.

Елена Рьорих предлага една проста методика човек да се избави от проблемите и да започне да живее леко: да загърби миналото си и да не тегли след себе си отдавна минали събития и неприятности.

„Просто скъсайте връзката си с миналото. То вече не съществува. Щастието ще дойде, когато приключат старите сметки…“ – пише Рьорих.

Вторият метод човек да започне да живее по-леко и щастливо е избавянето от страха от смъртта. С този страх са свързани много печал и тревоги на човека, особено при хора на преклонна възраст.

Ето някои правила в живота на Елена Рьорих

1. Напусни мястото, където има празно дърдорене, където има злоба и ненавист, където царят раздорът, вредните развлечения и глупостта.

2. Твоите мисли са твои деца. Всяка от тях трябва да превърнеш в прекрасна. Всяка мисъл трябва да бъде съзидаваща сила, насочена към доброто.

3. Превърни тялото си в силно, бодро и издръжливо, но не го обременявай с голямо количество храна, отколкото е нужно за нормалното хранене, не го обременявай с всичко онова, което вреди на здравето.

Ако искате да научите повече за тази забележителна жена, за нейните пророчества за бъдещето на света, както и за пророчествата за други прочути ясновидци, четете книгата на издателство „Распер“ – „ЯСНОВИДЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА“

Може да бъде изображение с 1 човек

Най-интересните малцинства на Балканите

 

Балканският полуостров е уникална територия в световен мащаб. На тази малка част от Европа съжителстват толкова много народности. Освен познатите на всички народи – българи, хървати, сърби, гърци и т.н., има още много етнически малцинства с разнообразна култура и изключително уникални обичаи.

Първите от тях са т.нар. горани, които говорят на торлашки диалект. Ако се чудите на кого Балканите дължат вкусната си боза и сладкия локум, то това са именно горанците.

Сред останалите малцинства, които са се запазили до днес, са някои в Босна, Хърватия, Сърбия и Полша. Всички имат свой специфичен говор, който допълва уникалността им.  

  Горани, горанци

Най-интересните малцинства на Балканите

Горанците (което означава планиници) са славянска етническа група, която изповядва исляма. Живеят в областта Гора, която е поделена между Албания, Косово и Македония. Езикът им е форма на познатия и в България торлашки диалект. В миналото били известни като най-добрите бозаджии и халваджии на Балканите. Приемат мохамеданството през 19 век. Много учени смятат гораните за българи от времената, когато тази част на Балканите била в територията на страната. За същото обаче претендират и сърби, и македонци. Повечето съвременни специалисти обаче смятат, че гораните следва да се разглеждат като отделна малцинствена група. Гораните днес са около 60 хиляди hНай-интересните малцинства на Балканите

ttps://izumitelno.com/naj-interesnite-malczinstva-na-balkanite/души;

Таг  -интересните малцинства   Балканите

Айзък Азимов:

Няма налично описание на снимката.

„Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.

В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.

През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?

Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.

Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.

Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“

Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:

„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.

„И хвана ли много?“ – попитах аз.

„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“

„Че защо?“

„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“

Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.” 

Olga Stivens фейсбук

Йосиф Иванов Цанков

Той е български композитор (пионер на стиловете на шлагерната и поп-музиката в България) и спортист (състезател и треньор по баскетбол).

Роден е на 7 ноември 1911г. в Русе в заможно семейство, в което се говори на френски, немски и английски език. Баща му е търговец. Започва да учи пиано на 6-годишна възраст, а на 11 години съставя първата си композиция.

Автор е на над 500 музикални произведения – оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, както на популярни естрадни песни. „Танго“, „Фантазия“ и „Концертно танго“ са често изпълнявани по танцови забави и балове. Многобройните му шлагери, изпълнявани от различни изпълнители, печелят редовно наградите на публиката, зрителите и радиослушателите в многобройни фестивали и конкурси. Той е автор на песни като: „Приказка“, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“, „Събота вечер“, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Целуни ме“, „Птици мои“, „Облаци“, „Море на младостта“, „Песен за София“ и много други.

В първия конкурс за българска естрадна песен (1964 г.) Йосиф Цанков получава 6 награди за песните: „Птици мои“, „Целуни ме“, „Мое безумно сърце“.

През лятото на 1967г. журито отказва да награди „Песен моя, обич моя“ по текст на Димитър Василев в изпълнение на Йорданка Христова, въпреки високата оценка от публиката, както отказва и през 1969-та, когато Лили Иванова представя песента му „Море на младостта“.

През 1970г. неговата „Повей ветре“ в изпълнение на Паша Христова е наградена с Голямата награда от фестивала „Златният Орфей“.

Песните на Йосиф Цанков са изпълнявани и записвани в албуми от известни чужди изпълнители: Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.

Заслугите на Йосиф Цанков към българската музика са определили мястото му на основоположник на естрадната музика в България.

от фейсбук