Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

Бранят “Градище – Калоянов връх” с народен събор

Бранят “Градище – Калоянов връх” с народен събор

%d0%9a%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%8f%d0%bd%d0%be%d0%b2 %d0%b2%d1%80%d1%8a%d1%85 007
Народен събор за съхраняване на археологическата местност “Градище – Калоянов връх” ще се проведе на 22 септември в местността “Чинарите” на село Белащица. Организатори са „Съюз Духовно възраждане – България“ и 5 пловдивски села – Белащица, Марково, Гълъбово, Брани поле и Цар Калоян.
Съборът ще започне в 13 часа в събота.  В него ще се включат самодейни певчески и танцови състави от читалищата на селата. От Задругата на майсторите ще покажат свои творби.
Организаторите на събора призовават за опазване на българската историческа и археологическа стойност на местността – една перспективна, прекрасна, национална и международна туристическа дестинация, подчертават те.
Калоянов връх се намира над село Цар Калоян, от което се разкриват изгледи към Пловдив и региона. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина.  Западно от селото се намира местността „Калето“, наричана още „Калояново градище“, разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римска крепост, която е охранявала древния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настелен с каменни плочи, които впоследствие жителите от околните села използвали при строежите на домовете си.
http://www.kmeta.bg/branyat-gradiste-kaloyanov-vruh-s-naroden-subor

НАРОДЕН СЪБОР

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.
Народен събор „Под чинара“- с.Белащица ще се проведе на 22.09.2018 година от 13-18 часа.На тази дата през 1908 година е обявена независимостта на България- един от най-важните актове на модерната българска държава.Той е естествено продължение на нашата богата история и постижения през вековете.
Ние,българите, се гордеем със своята история.Възхищаваме се от великите ханове и царе прославили името България.
Днес, повече от всякога историята ни и примера на големите български държавни и духовни личности са ни необходими,за да оценим настоящото си положение и очертаем пътищата,по които да продължим да се развиваме в бъдеще.
Един от значимите паметници на нашето културно-историческо наследство ще ни събере тук.Той е и в мотото на събора-„Да съхраним местността Градище-Калоянов връх“.
Малко хора си дават сметка за ценността на това място.
Тук се намират мощна средновековна крепост с регионално значение, сравнима с Асеновата крепост.През местността и върха са преминавали римски водопровод и път.Археологическите разкопки могат да разкрият и други исторически и археологични артефакти,които да преобърнат представите ни за значението на Градище-Калоянов връх.
Селищата,с които работим за организирането на събора- домакина Белащица, Брани поле, Марково,Гълъбово,Цар Калоян,Куклен също имат богата и недостатъчно изследвана история.
Районът може да се превърне в истински център и дестинациия на културно-историческия туризъм в Пловдивска област.Той има потенциал да влезе в програмата на Пловдив-Европейска столица на културата 2019.
Културно-историческия туризъм е с висока принадена стойност и води след себе си създаване на квалифицирани работни места,сериозни приходи,възможност за развитие на сътрудничество в национален и международен мащаб.
Но за да се постигнат тези цели е необходимо първо района да бъде съхранен и опазен.Всяка непремерена икономическа активност може да доведе до разрушаване и безвъзвратно погубване на ценности с национално и международно значение.
Затова, ние от „Съюз Духовно Възраждане-България“ считаме,че следващата стъпка може да бъде разработването и защитаването на проект,свързан с местността Градище-Калоянов връх, съвместно със селата Белащица,Марково,Брани поле,Гълъбово,Цар Калоян,който да бъде представен в Министерство на културата и пред фондация „Пловдив 2019“.В него могат да участват крупни фирми и частни инвеститори,които да подпомогнат археологическите разкопки, а след това да допринесат за облагородяване на целия район.
Разглеждаме събора,като първа стъпка в тази посока. Подписката в подкрепа на нашата инициатива ще ви очаква на събора.

 

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ НА ГРАЦ

55751_Introduction2_c_Lunghammer_TU_GrazТехническия университет на Грац е един от петте университета в  провинция Щирия-Австрия.Основан е през 1811 година от Архидук Йоан Австрийски и понастоящем се състои от седем факултета.Той е публично висше учебно заведение.Предлага 18 бакалавърски и 33 магистърски програми, от които 16 на английски,включващи цялата сфера на технологиите и естествените науки.Подготовката за докторска степен е организирана в 14 англоезични докторски програми.Университета има повече от 13 000 студенти,като около 2000 завършват всяка година.Има съвместни учебни програми с другото престижно висше учебно заведение на Грац- Университета на Грац.
Университета има 3 324 души персонал.Изследователските направление са организирани в 5 области.Техническия университет на Грац заедно с Университета на Леобен и Виенския технически университет формират мрежата на Австрийските технически университети,които имат 47 000 студенти и 9000 души персонал.
 авторизиран превод:Георги Караджов

НОВОТО НАЧАЛО

41956094_283409665609994_4864582716542156800_nОт срещата си с господин Христо Боянов научих нещо, което може да ангажира съзнанието на много хора.Той е председател на Кооперация „Инвестиционен Алианс“. Човек с висше образование. Завършил физика.Кооперацията е създадена през месец декември 2016 година от седем специалисти в различни области, все  с висше образование. В екипът са се събрали хора с една цел: “ Да дават, за да направят щастливи тези, които идват при тях.Както се казва: „Дай, за да ти  бъде дадено!“Ако се върнем години назад, тя е била и наново се възражда- кооперацията. Екипът в нея е решил да подпомага хората, за да реализират своите идеи  и да ги направи щастливи.Да внесе в живота им нови краски,  които да   оставят отпечатък от вложения труд. Какво всъщност е всичко това, което се нарича отпечатък.Това е забравеното старо, но възобновено по нов начин. Хората го наричат иновация. Имено те, екипът с председател Христо Боянов, един всеотдаен човек, който работи с много хъс и желание. Това е една мечта, която се превръща в действителност.
Тук ще дам един пример. Идва една жена при тях и казва: „Имам идея да направя Дом за стари хора, от нов тип“. Разбира се, че отговорът е готов. Иска се обаче да се вложи творчество и реализация. Много труд и ходене по мъките, може да се каже така, в буквалния смисъл на думата. Да се намери теренът, което не е никак лесна работа. Да се поставят на него мечтаните  от всеки възрастен човек къщички.  Онези къщички от приказките, където  ще изживеят  дните се  всред  тишина и спокойствие. Тук те ще бъдат обгрижвани и уважавани, като всички останали.Да се почувстват, че заслужават това. Че са дали живота си в служба на хората. Да,  един проект, който е необходим да бъде реализиран.И това е едно, което прави екипа от множество специалисти.  Те  искат да дават, за да виждат радостните очи на тези,  на които са  помогнали,  да осъществят своите идеи.  А останалото е в ръцете на този, който е получил този дар.
Нали, звучи като приказка? Не, не  е това… Това е една действителност. Това е една хуманност. Да помогнат на хората изпаднали в безисходица, да проходят. Това ще рече да ги подкрепят материално, за да реализират своите идеи.Нима това не е прекрасно? Да дойде при теб човекът, който има нужда и една мечта- идеята.
А за хората, които работят тук, имат кооперативен начин на мислене.Всеки член дава своята лепта в дяловия капитал. Имат по един глас, независимо от внесения капитал, включително и  материални активи. Изграден е Иновативен фонд, за развиване на нови  продукти и идеи. Всеки член  ползва всички услуги и отстъпки на кооперацията. И много важно е да се знае, че  който иска да се приобщи и стане член има електронен образец за попълване на документите и подаване.
Не мога да не изкажа своето уважение към труда на тези хора. Чест и хвала.
Дерзайте мили хор! В това е истината. Пак се повтарям: „Дай, за да ти бъде даден”.
 за контакти:gsm-0887033535
на сайта:www.bg-invest.eu
Мария Герасова

ТВОРБА

Живеем във век на масово производство…Всяка година произвеждаме  десетки милиони автомобили,хиляди самолети,милиони компютри В почти всеки дом има телевизор,хладилник,пералня,но това не ни стига.Желаем най- новите смартфони,айподи,лаптопи,информационни системи.Предварително настройваме климатиците си на желаната от нас температура.Записваме на устройствата ни за комуникация предвидените срещи за деня,интересни събития или просто куриозни факти,които са ни направили впечатление.По-късно на спокойствие ги проверяваме,по някога с часове.
Многобройните технологични „джаджи“,които ни заобикалят си имат своите първообрази.Някой умен,подготвен,иновативен между нас е измислил първия им модел.След това някой  други, с не чак толкова богата фантазия но с предприемачески дух, превръща технологичните пробиви в стоки за широка употреба.
220px-Johann_Lucas_von_HildebrandtЙохан Хилдебранд /Hildebrandt/ /1668-1745/ е австрийски бароков архитект.Роден е в прочутата Генуа /Италия/, а учи при великия архитект Карло Фонтана в Рим.Служи,като военен инженер в армията, на един от най-големите пълководци на всички времена,австриеца от френски произход, принц Евгений Савойски. През 1701 година става придворен военен инженер на австрийския император.Показал забележителни способности,той заменя  гениалния Фишер фон Ерлах след неговата смърт, като придворен архитект в австрийския императорски двор.
Завършва главната резиденция на австрийската императорска династия Хабсбург- двореца Шьонбрун, едно от най- забележителните постижения в историята на световната архитектура.Сред по- известните му творби е дворецът Даун-Кински /Виена- 1713-16 година/.Строи много в Чехия и Унгария,тогава част от Австро-Унгарската империя.
Разработва проекта на двореца на принц Евгений Савойски в Рацкив.Благодарение на него, в Австро-Унгария се разпространява влиянието на великия бароков архитект, италианеца Франческо Боромини.Двамата се превръщат в основоположници на архитектурата на късния барок- стил,получил наименованието рококо.
Проектира и изгражда резиденцията на принц Савойски- дворците Горен и Долен Белведере,които се превръщат в един от безсмъртните символи на Виена и Австрия.Сътрудничи с друг голям архитект-Нойман, за изграждането на резиденцията на курфюрста на Вюрцбург.
Творбите на Хилдебранд „захранват“ и до днес световната архитектура и култура.
 Георги Караджов

Девет изчезващи български занаята

“>Девет изчезващи български занаята

Цели поколения българи са създавали и надграждали традиции в различни занаяти, но след индустриалната революция през XIX в., серийното производство на стоки постепенно избутва от пазара ръчно изработените шедьоври на майсторите от малките работилнички. Днес на много от тези занаяти се гледа като туристическа атракция, а други са напът нацяло да изчезнат от нашите земи.
Според наши етнолози, девет от традиционните български занаяти днес са на изчезване.
Яхнаджийство 
се свързва с извличането на сусамово олио и тахан. Този занаят е бил широко практикуван през XVIII и XIX век. Маслодайната култура се отглежда в света от 1600 г. пр. Хр.
Увековечена е и в приказките на Шехерезада – прочутата реплика „Сезам, отвори се!“ е свързана със сусама, чието английско наименование е Sesame. Отразява свойството на растението да разтваря кутийките си със семенца, когато узрее.
Макар някога отглеждането на сусам у нас да е било традиционен поминък, днес е сведено едва до няколко села в Ивайловградска област. И въпреки че е близък до българския вкус, таханът също не е много популярен у нас. Мнозина го свързват с известната тахан халва, която обаче често се приготвя не със сусамова, а със слънчогледова паста.
Тюфекчийството,
наричано още пушкарство, е занаят на ръчно изработване, украсяване и орнаментиране на огнестрелно и хладно оръжие. Бижyтepът Антoн Мapинoв e eдин oт мaлкoтo мaйcтopи в Бългapия, кoитo все още практикуват този занаят. Роден е в Силиcтpa, къдeтo ce oбyчaвa при мecтeн мaйcтop да прави бижута. Пo-къcнo ce мести във Велико Търново.
Запалва се случайно по гpaвиpaнeтo нa opъжия, след като получава paзpeшително зa пpитeжaниe нa личнo opъжиe. Купува си пиcтoлeт и в интернет попада нa aмepикaнcки caйтoвe нa мaйcтopи гpaвьopи.
“Кaтo видях кoлкo ca кpacиви нeщaтa им, ce зaпaлих и peших дa oпитaм и aз. Мaлкo пo мaлкo cи кyпих инcтpyмeнти, някoи oт тях ce нaлoжи дa ми бъдат доставени oт САЩ, дocтa са cкъпи”, paзкaзвa Мapинoв.
Друг наш майстор тюфекчия е Александър Гевгалов от Казанлък – потомствен оръжейник. Той пък е гравирал оръжия за арабския свят, инкрустирал е и личния подпис на Михаил Калашников върху образци от автомат “Калашников АК-47″.
Мелничарството
с право се счита за един от най-старите български занаяти. В древността у нас масово били използвани ръчните хромелни мелници, за което свидетелстват стотици подобни мелници, намерени в пещерите.
Хромелни мелници били открити в царските жилища в първата българска столица Плиска. В древните български столици Плиска, Преслав и Царевец са открити голям брой мелнични камъни е диаметър 60-70 см. Предполага се, че някои от тях са използвани във вятърни мелници.
Първата валцова мелница във Видин е построена през 1899 г. През 1903 г. във Видин се построяват още две такива съоръжения.
Днес в България работят около 50 мелници за брашно, предназначено за търговски цели.
Сарачество
Името на този занаят произлиза от арабската дума сарач – седло. Майсторите изработвали впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули.
Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Днес изделията на сарачите могат да се видят само на специализираните занаятчийски панаири и в някои наши етнографски комплекси.
Шапкарство
Макар и да нямаме вековни традиции за носене на шапки като руснаците и англичаните, в миналото у нас броят на шапкарските ателиета е бил значителен. Преди 1940 година в столицата е имало 18 ателиета за шапки, а в Русе – над 35.
През 1946 г. обаче излиза закон срещу незаконното забогатяване, който засяга банкери, депутати и шапкари. Така на шапкарите е забранено да практикуват занаята си и те се преквалифицират в шивачи.
Много от тях са изгорили калъпите си и занаятът е започнал да се губи. Когато Хрушчов слага меката мъжка шапка, и у нас започват да се изработват такива. Един от най-старите ни шапкари е Георги Колев от Добрич, който се занимава със занаята повече от 70 г. В „Десант“ сме разказвали подробно за този уникален човек, който събира в тетрадки подписи на най-известните си клиенти.
Най-забележителната личност, посетила дюкяна му, е кинорежисьорът Франсис Форд Копола.
Бубарството
се свързва с отглеждането на копринени буби и производството на коприна. У нас се е практикувало още през VII-XI век, но особено силно се развива в края на XIX век. Ако в началото на ХХ век България е произвеждала 1250 тона копринени пашкули на година, но днес този традиционен поминък е почти изчезнал у нас.
Камен Калев
А е имало времена, в които хиляди български семейства са се издържали от бубарство. През 1927 г. например над 2 милиона лева са влезли в българските домакинства с отглеждането на повече от 2038 т сурови пашкули.
Пак в онези години в държавната хазна са постъпили 176 милиона лева от износа на 550 тона сухи пашкули. Даже и в годините на икономическа криза през 30-те години на миналия век отглеждането на копринени буби е било по-доходно от житото, царевицата и гроздето.
До 1989 г. бубарството дава поминък на повече от 50 000 души при мощно държавно субсидиране на цените на суровините. Така произведените в България платове и дрехи от естествена коприна са били евтини и висококонкурентни на световния пазар.
С политическите и икономическите промени след 1989 г. и бързата приватизация на държавните дружества, които се занимават с бубарство, отрасълът е почти унищожен. Много от фирмите за копринени буби са затворени, други са разграбени и унищожени. Трети са обявени в несъстоятелност.
Гайтанджийство
Гайтанът е плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните народни носии, изработени от аба. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи, тези шнурове се превръщат в сложна рисунка. Първоначално се изработват ръчно. По-късно се използва чекръкът, а производството се механизири.
Силно развитие гайтанджийството получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.
Главни центрове на гайтанджийството са Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп.
Заради силната конкуренция на фабричните изделия занаятът запада.
Калайджийството
е занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня – джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.
В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
Мутафчийството
пък се свързва с отглеждането на кози, от чиято козина се произвежда основната суровина. Най-напред се извършва требене – с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. После козината се разчепква върху дървена дъска, а после се преде на чекрък.
При тъкането има два основни мотива, с които тъканта се украсява – “миши ушички” и “котешки зъбки”. Натуралният ефект при тъкането се постига чрез съчетаването на естествените цветове на козината – бяло, сиво, кафяво и черно. Занаятът запада катастрофално след Кримската война.
http://www.desant.net/show-news/35597

10 начина да бъдеш най-добрият баща

10 начина да бъдеш най-добрият баща

Защо някои татковци часове наред се занимават с децата си, а твоят сякаш е имунизиран срещу бащинство? Ето как да го превърнеш в идеален баща.
Винаги има какво още да желаеш от себе си, за да заслужиш признанието „най-добрият татко“. Дано ти бъдем от полза в начинанието, което продължава цял живот.
1. Бъди активен! Поемай инициативата в свои ръце!
Иначе никога няма да можеш докрай да разбереш от какво се нуждае детето ти – нито сега, когато е толкова малко и беззащитно, нито по-късно, когато порасне.Повтаряй си: „аз мога да се справя“ – и ти действително ще успееш да успокоиш мъничето, да го приспиш, да го изкъпеш, да го нахраниш.Грижи се за малчо – така помагаш на него и на себе си (няма как да не изпиташ прекрасното чувство за пълноценност).
2. Практиката е най-добрият учител.
Ако си мислиш, че жена ти с раждането на бебчо знае как да се грижи и общува с него, то безумно си се заблудил. Просто, за разлика от теб, тя няма избор –всяка минута се учи и пак се учи. Включи се и ти в този тъй важен процес. Никак не е трудно. Нужно е постоянство и практика. Не забравяй, че бащинството не е статус, а работа, която може би има начало, но край няма със сигурност! Във всяка една възраст на малчо има какво да научиш и съответно ти да му предадеш своя опит и знания.
3. Татко не е мама.
Да, това е така. Не се опитвай да замениш мама, като общуваш с детето, копирайки нейните маниери, игри, песнички. Ти имаш своя път – уникален и неповторим. Ако майката изгражда своите отношения с детето на базата на емоционалния контакт, то бащата би трябвало да заложи повече на физическия контакт: активни игри, спортни тренировки. Така детето расте по-уверено, по-самостоятелно, по-успешно.
4.Не забравяй емоционалното общуване.
Игрите с татко са незаменими, но не са достатъчни. Общувай повече с малкото човече, умей да му съчувстваш, да съпреживяваш неговите тревоги и вълнения. Така му помагаш да бъде щастливо и сигурно в себе си.
5.Бъди не само настойник, но и партньор.
Традиционното отношение към бащата като към покровител и настойник е вече в миналото. Активното участие в домакинството, във възпитанието и отглеждането на детето е твоя съвременен облик.
6.Отделяй време за семейството си всеки ден.
Тук се има предвид действително пълноценно прекарано време (дори и 15 минути, но всеки дан) с твоите най-обични същества. Например, откажи се от навика си докато вечеряш да гледаш телевизия. Посвети тези минути да разбереш какво се е случило днес с малчугана – коя нова песничка е научил, с кого си е играл и т.н.
7.Уважавай решенията и мнението на домочадието.
Дори и 3-годишното дете не го изключвай от вашия разговор. От това как се отнасяш към неговото предложение, от реакцията ти към неговите думи зависи формирането на самооценката на детето и по-нататъшните ви отношения. Старай се да не приемаш единствено твоето мнение за най-правилно и безпогрешно. Семейното обсъждане и съветване ще ви донесат много повече доверие и обич.
8.Не се страхувай да признаеш недостатъците си.
Не поставяй себе си на пиедестал. Да бъдеш авторитетен баща съвсем не означава да превръщаш образа си в нещо недостижимо. Научи се да признаваш недостатъците си (със сигурност имаш такива), имай смелостта да признаеш собствените си грешки, не се страхувай да се извиниш на детето си.
9.Възпитавай преданост у дома.
Семейните отношения трябва да са най-важните пред всички останали. В трудни и конфликтни ситуации навън, винаги вземай страната на малкото и изисквай от него аналогично отношение към себе си и близките. А кой е прав и виновен, изяснете по-късно в семеен кръг.
10.Раздялата с жена ти, не трябва да означава нереализиран баща.
За съжаление разводът в съвременността е твърде срещано явление. Но това не би трябвало да означава и раздяла с детето. Има много начини и способи, за да съхраниш връзката с него. Срещи, разходки, културни мероприятия, разговори по телефона… всичко това не е невъзможно, нали? Просто не прави най-голямата и най-честата грешка: при развод не използвай детето като заложник. Каквото зависи от теб – направи го! Ти си оставаш баща и си отговорен за своя наследник.
http://www.moetodete.bg/mama-tatko/10-nachina-da-budesh-naj-dobriyat-bashta.html