Вашият коментар
Архив на: admin
ЧЕХОВ
Чехов е живял 44 години, половината от които е страдал от туберкулоза, от която в крайна сметка и почива, но за това време е направил толкова, колкото обикновеният човек не би направил и за десет живота.
.
На 15 юли 1904 г. умира Антон Павлович Чехов. Това се случва в Баденвайлер, Германия, където писателят е отишъл на лечение. Според свидетелството на съпругата му Олга Леонардовна, в началото на нощта Чехов се събужда и „за първи път в живота си сам моли да повикат лекар. След това наредил да му дадат шампанско.
Антон Павлович седнал и някак многозначително и гръмко казал на лекаря на немски език (той знаел много малко немски): „Ich sterbe.“ След това повторил на руски: „Умирам“. Взел чашата, усмихнал се с чудната си усмивка и казал: „Отдавна не съм пил шампанско…„, спокойно го изпил до дъно, тихо легнал на лявата си страна и скоро замлъкнал завинаги“.
Той бил само на 44 години. И само си представете колко много е успял за краткия си живот. Окръжен и земен лекар, автор на хумористични разкази, изследовател на Сибир и Сахалин, голям руски писател и драматург, когото Лев Толстой с уважение нарича „Пушкин в проза“.
Впрочем самият Антон Павлович оценява таланта си доста скромно. „Ако говорим за класации, в руското изкуство Чайковски сега заема второ място след Лев Толстой, който отдавна седи на първото. Третото място давам на Репин, а деветдесет и осмото вземам за себе си“, пише той на брат си.
Най-известният портрет на Антон Павлович принадлежи на четката на Осип Браз. Самият писател обаче се отнася скептично към тази картина: той казва, че в нея „има нещо, което не е мое“. Казвал е също, че „ако е станал песимист и пише мрачни истории, виновен е портретът“.
За Чехов може да се говори дълго време. И все пак разказът ще бъде незавършен.
Нека по-добре си припомним някои от неговите „нетленки“:
– Казват: накрая истината ще възтържествува, но това не е вярно.
– Само глупаците и шарлатаните знаят и разбират всичко.
– Никой не иска да обича обикновения човек в нас.
– Това не може да бъде, защото никога не може да бъде.
– Ако жена ви изневерява, радвайте се, че е изневерила на вас, а не на страната ви.
– Ако всички хора се сговорят и изведнъж станат искрени, всичко ще отиде по дяволите.
– Университетът развива всички способности, включително и глупостта.
– Който не може да понесе обич, няма да понесе и строгост.
– Не става въпрос за песимизъм или оптимизъм, а за това, че деветдесет и девет от сто нямат ум.
– Днес е прекрасен ден. Дали да пия чай, или да се обеся.
– „Циник“ е гръцка дума, която в превод означава: свиня, която иска целият свят да знае, че е свиня.
– На болката реагирам с викове и сълзи, на подлостта – с възмущение, на мерзостта – с отвращение. Според мен това е, което наричам живот.
.
Чехов е живял 44 години, половината от които е страдал от туберкулоза, от която в крайна сметка и почива, но за това време е направил толкова, колкото обикновеният човек не би направил и за десет живота.
.
„Добре е, ако всеки от нас остави след себе си училище, кладенец или нещо подобно, така че животът да не отмине и да не отиде във вечността без следа.“
(А. П. Чехов
интернет
Седем полезни храни срещу анемия
Анемията е състояние, при което организмът изпада в състояние на недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин, което предизвиква намалена способност кръвта да пренася кислород към тъканите. Най-често анемията е желязодефицитна и в повечето случаи касае децата и бременните.
Желязото е един от основните минерали, необходими на организма, който пренася кислорода до всички части на тялото. Недостигът му може да доведе до чувство на умора, слабост и анемия.
Осигуряването на желязо от естествени източници се смята за безопасно и здравословно. Дневната доза, необходима за здрав възрастен човек е около 18 милиграма. Ето някои естествени източници на желязо, чрез които можем да предпазим себе си и детето си от желязодефицитна анемия.
Черен дроб
Черният дроб е богат на витамини и наситен с желязо продукт. В началото на 20 век е бил предписван при анемия и препоръчван като добавка за бременните жени. Патешкият черен дроб, с неговите 30,5 мг за 100 гр, доставя най-много желязо, следван от свинския, пилешкия и пуешкия.
Печена тиква и тиквени семки
Тиквата и нейните семки са идеален източник на желязо, около 15 мг на порция от 100 грама. Тиквените семки могат да се ядат сурови или изпечени. Използват се за готвене в сладки и солени ястия. Много вкусни са изпечено, разбъркани със соев сос и сервирано като дресинг за салати. Богати са също на протеини, цинк и фосфор.
Ако купувате цяла тиква, извадете и изсушете семките. Сушените тиквени семки съдържат повече желязо, отколкото ако са печени или пържени. А и в този им вид може да ги съхранявате по-дълго време.
Сушени домати
Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата, три пъти повече от рибата. Освен това са вкусни, и на сандвичи, и в салата, и в сосове за паста.
Друга полза от този красив и вкусен зеленчук се крие в неговия цвят – ликопенът – антиоксидант, който намалява риска от редица ракови заболявания. Той предпазва клетките в организма от разрушаване и прави тялото по-устойчиво на стрес и остаряване.
100 грама сушени домати доставят на организма ви цели 51% от препоръчителния дневен прием на желязо или 9,1 мг.
Сушени кайсии
Най-често използвани за бързо хапване (вместо бонбони или ядки), сушените кайсии могат да бъдат нарязани и използвани за салата, например. Също така са добър източник на витамин А, В, С, калий, магнезий, фосфор. Особено подходящи са при хиповитаминоза, което ги прави задължителен плод в менюто на деца, бременни жени, след тежки заболявания, инфекции и операции. Също така кайсиите подобряват имунитета. 100 гр от този сушен плод ще ви доставят 6.3 мг желязо.
Червено цвекло
Червеното цвекло е изключителен по своите качества зеленчук, познат и използван още от Хипократ, а по късно и от Парацелз за лечение на много заболявания.
Сокът от червено цвекло съдържа холин, който изчиства от токсини не само черния дроб, но и целия организъм. Премахва от тялото и тежките метали. Съдържа желязо, което възстановява и активизира червените кръвни телца в доставянето на кислород в организма. Медта пък подпомага усвояването на желязото.
Бадеми
Бадемите също са изключително подходяща храна. В 100 грама от тези ядки се съдържа 1.15 мг мед. А медта, в комбинация с желязото и витамините, действа като катализатор в синтеза на хемоглобин.
Спанак
Листата на спанака са много богати на белтъчини, въглехидрати, витамините А , В1, В2, В6, РР, С. Установено е, че 80 гр пресен и 200 гр сготвен спанак покриват половината от дневната нужда от витамин С. От друга страна, изключително високо е съдържанието на фолиева киселина, както и натрий, калий, магнезий, желязо, фосфор, калций, йод, ма
https://purvite7.bg/sedem-polezni-hrani-sreshhu-anemiya/нган и мед.
10 цитата от Ганди
Махтма Ганди е индийският водач на индийски национализъм към ненасилствено неподчинение и освобождаване на Индия от английска власт. Той е човекът, променил света с философията за мира, ненасилието, построяването на бъдещето чрез малки добри постъпки днес. Да видим няколко от най-запомнящите се негови цитати днес, в дните преди един от най-светлите християнски празници – Коледа. Защото свободата е вътре в нас, а най-доброто, което можем да направим за света е да променяме себе си към по-добро – всеки ден с по една малка стъпка.
1. Промяна
“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отновo, a в това да можем да изградим отново себе си.”
2. Контрол
“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”
3. Прошка
“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.” “Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”
4. Действие
“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”
5. Сегашният момент
“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”
6. Всеки е човешко същество
“Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”
“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрият може да сгреши.”
7. Постоянство
“Първо те игнорират, после ти се присмиват, след това се борят срещу теб и накрая побеждаваш.”
8. Доброта
“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да посочвам недостатъците на другите.”
“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”
“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”
9. Щастие
“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”
“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”
10. Развитие
“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда послед
https://purvite7.bg/10-tsitata-ot-gandi/ователен, изпада в затруднено положение.”
Съперничество между децата: защо се появява и как да го овладеем?
В един момент децата ви са неразделни приятели, споделят игри и радости, а в следващия се карат за играчка, която никой не е пипал с дни. Това е класическият пример за ревността между братя и сестри – естествено чувство на съперничество, което понякога може да изнерви и най-търпеливите родители.
С израстването на децата се появяват нови предизвикателства. По-голямото дете търси независимост, докато по-малкото иска да бъде част от всяка игра и внимание. Едното се стреми към спокойствие, другото към взаимодействие и провокация. Така възникват ежедневни сблъсъци за внимание, територия и признание.
Въпреки напрежението, съперничеството между децата не е нещо лошо. То е естествена част от израстването и представлява ценна възможност за учене, чрез която децата развиват умения за общуване, емпатия и справяне с конфликти, разбират какво означава справедливост, прошка и поставяне на граници – качества, които ще им служат през целия живот.
Причините за съперничеството между братята и сестрите могат да бъдат различни, но най-често се въртят около тези 3 фактора:
-
Борба за внимание – по-голямото или по-малкото дете може да усеща, че другото получава повече грижа, любов или одобрение от родителите. Това може да се прояви като капризи, настояване за вашето внимание или дори дразнене на брат или сестра, за да се почувства отново център на внимание.
-
Сравнение – децата могат да изпитат напрежение и несигурност, когато се правят сравнения между тях, дори несъзнателно от страна на родителите. Такова сравнение може да предизвика усещане за конкуренция и ревност, да подкопае самочувствието им и да остави дълготраен отпечатък върху отношенията между братя и сестри.
-
Различни възрасти и етапи на развитие – децата, които са на различна възраст, често имат различни интереси, умения и начин на игра. Малките искат да се включат в игрите на големите, докато големите не винаги желаят да участват в „бебешки“ игри. Тази разлика води до недоразумения, напрежение и понякога до физически или словесни конфликти.
Какво да направим ние, родителите?
Да бъдем „съдия“ в детски спор не е лесно, но има начини да се намали напрежението и да се насърчи връзката между децата. Ето някои от тях:
-
Дайте време и внимание – след раждането на още едно бебе, по-голямото дете има нужда да се чувства важно. Отделяйте специални моменти само за него – разходка, приказка или малък ритуал преди сън.
-
Признавайте чувствата – позволете на детето да изразява гняв, ревност или тъга, без да го осъждате. Така то се учи, че е нормално да има различни емоции и че родителят е до него, дори когато не се чувства добре.
-
Хвалете, не сравнявайте – похвалата изгражда увереност, докато сравнението поражда съперничество. Насърчавайте добрите постъпки и усилията, вместо да противопоставяте децата.
-
Насърчавайте съвместни забавления – създавайте общи моменти – семейно готвене, танци, рисуване или игри. Общите преживявания изграждат спомени, които укрепват връзката между тях.
-
Давайте личен пример – децата копират реакциите на възрастните. Когато виждат, че решавате конфликтите спокойно и с уважение, те ще се научат да правят същото..-
Истината е, че съперничеството между децата не може да бъде напълно избегната. Но тя не е враг, а възможност тези малки „битки“ да сhttps://purvite7.bg/sapernichestvo-mezhdu-deczata-zastho-se-poyavyava-i-kak-da-go-ovladeem/е превърнат в уроци по обич и уважение
от интернет
Философията на живота
Вживота истински научаваме само това, което ни се случва на практика.
Разделете хората в класове, или групи и те ще изживеят живота си в невидима клетка. Прекъсвайте ги, когато говорят през цялото време и те ще се научат, че няма нищо истински ценно и важно.
Принудете ги да се молят за естествените си права и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци. Подигравайте им се и те ще се откажат да създават емоционални връзки с хората. Засрамвайте ги и те ще намерят хиляди начини да си го върнат.
Тези неща обаче, не са неизбежни. Всичко може да бъде преодоляно. Ние имаме избор как да прекараме всеки един ден, правилният път не е само един.
Не съществува нито един международен закон, или конвенция, които да ни забраняват да се борим за естественото си право да обичаме и да бъдем обичани. Съвременната глобална икономика не забранява да се борим за този един ден, който ще прекараме с любим приятел – и ще открием смисъл, там където му е мястото. Тя е толкова чужда на емоциите на човека, че дори не може да е правилна. Аз не мога да ви дам този един ден, но вие можете да го сътворите.
И ако се върнем към философията, която открива смисъл там, където му е мястото – в семействата, в приятелите, в смяната на сезоните, в първия сняг, в природата, в простите ритуали и церемонии, в любопитството, щедростта, съчувствието и грижата за другите, в здравословната независимост и правото на личен живот, във всички безплатни и не толкова скъпи неща, от които се градят истински семейства, приятели и общности, ще открием, че има смисъл да се борим за този един ден.
Тогава ние ще сме толкова достатъчни сами на себе си, че няма да се нуждаем дори от тази, индивидуална за всеки, степен на материална „осигуреност“, за която всички толкова настояват да се грижим.
Борете се за днешния толкова хубав и изпълнен със смях и музика ден.
Автор: Силвия Стаменова
https://www.edna.bg/iz-edna/filosofiiata-na-zhivota-4635083
КОСТЮМИТЕ
СКЪРБИ РАДОСТИ
- Митр. Николай (Ярушевич)
11111 Rating 5.00 (12 Votes)
Ако попитаме който и да е човек много ли са скърбите по земния му път, то без съмнение всеки би отговорил: огромно множество скърби – и външни, и вътрешни. Това са безброй болести, които ни спохождат; опасности от зли хора, всякакъв род обиди, загуба на близки; страдания, породени от завист, гордост, ревност, самолюбие… И не можем да изброим всички видове скърби, неизбежни за всекиго от нас в земния ни живот.
А много ли са радостите по пътя ни? И на този въпрос, разбира се, всеки би отвърнал: голямо множество. Нима самият земен живот не е източник на радост за нас? Радост за нас е нашето здраве и отдихът след честно изпълнения труд. А трудът, извършен за благото на семейството, за благото на хората – нима също не е извор на радост? И ако скърбите са огромно множество за човека по пътя му към вечния живот, то и радостите са немалко.
А кои са повече – скърбите или радостите? Няма да броим кое е повече в живота ни: за един – скърбите, за друг – радостите. Ще кажем за друго. Ще напомним, че за вярващия човек радостите винаги са повече, отколкото скърбите. Нали самата наша вяра е неизчерпаема съкровищница на радост.
Вярата е светилник, водещ ни по земния път. Тя е нашата сила. Пред нея не могат да устоят никакви човешки страдания на земята. Всяко страдание бива понесено и победено чрез силата на вярата в Господ Иисус Христос.
Всичко, което е свързано с вярата ни, което се поражда и укрепва чрез нея, е радост за нашето сърце. Например, молитвата на вярващия човек към Бога.
По време на молитва ние разкриваме сърцето си пред Всемогъщия Господ и наш небесен Отец. И след искрена и гореща молитва то се изпълва с тиха радост в Господ. Затова след такава молитва, излизаща не само от устата, а и от дълбините на сърцето, в душите на вярващите става леко и топло.
А каква радост е да осъзнаваме, че се намираме в непрестанно общение с небесната Църква! Какво утешение за вярващите е да знаят, че не прекъсваме взаимните връзки на любовта с всички починали бащи, братя, сестри… Защото нашият Бог, в Когото вярваме, „не е Бог на мъртви, а на живи“ – казва словото Божие (Мат. 22:32); в Бога всички са живи. И при това да знаем, че чрез молитвата за покойниците, чрез подаване на милостиня в тяхна памет, ние пребиваваме в постоянно общение с тях, защото те чуват молитвите ни и Господ ги благославя по нашите молитви: да знаем, че и те знаят за нас – това е радост за всички, които губят в своя земен живот бащи, майки, братя, сестри, деца…
А колко радост и утеха има в покаянието! Нима всеки от нас, каещите се пред Бога за своите грехове, не е изпитвал всеки път, когато е принасял искрено покаяние, радост от прошката, радост, че греховете ни, дори най-тежките, няма да се припомнят и на Страшния Божи съд и завинаги ще бъдат изтрити от невидимата ръка на Всемогъщия Бог от книгата на нашия живот?! А какво с нищо несравнимо щастие е след покаяние със сълзи да пристъпим достойно към светата Чаша, да се съединим със своя Господ чрез светите и божествени Тайни – това е върхът на достъпното за човека земно блаженство.
В светлата нощ на Пасха, в дните на големи празници, в минутите на искрена и гореща молитва ние, вярващите хора, преживяваме в душата си чувство на възторжен духовен подем. Това е предусещане за радостите на вечния живот, онези, с които Бог ще увенчае достойния живот на истинските християни.
И за вярващия, както и за всеки човек, скърбите са много, но неизмеримо повече са радостите, защото и самите свои скърби, болести и страдания вярващият побеждава, потушава болката от тях чрез своята вяра и своята радост в Господ.
Ако тези радости на вярата стават недостатъчни в нашето сърце, то не е защото намалява техният източник – това никога не може да се случи, а защото сърцето ни не е чисто, осквернено е от грехове, неспособно е да преживее радостите, достъпни на истински вярващите в Христос. Радостите в много сърца не достигат, защото сме лениви към посещението на Божия храм, не разпалваме сърцата си с утринна и вечерна молитва, поради леност пропускаме тези свещени минути за разговор на душата с Бога. Радостта ни озарява по-рядко, защото не укрепваме вярата си с добри дела, дела на любов към ближния, защото рядко пристъпваме към покаянието и светата Чаша. Щастието на вярата, което носим в себе си, трябва да пазим повече, отколкото всяко земно съкровище.
Да пазим в себе си този свещен огън на вярата, този източник на неизброими радости, които Господ дарява на вярващите сърца в земния път на хората!
Превод: Радостина Ангелова
*
6 декември се чества като ден на дарителите в България
Дарителството у нас има далечни традиции, чиито корени трябва да се търсят още в годините на утвърждаването на българската държава.
Княз Борис І, а след него и останалите български владетели поставят основите на ктиторството, добре осъзнавайки значението му за държавата и за поверения им от Бога народ.
Благодарение на тази форма на дарителство през първите десетилетия след приемането на християнството и особено след идването на Кирило-Методиевите ученици в България, строителството на култови християнски сгради придобива масов характер.
Традициите на това явление придобиват нови форми и измерения, развивайки се и във времето и на Второто българско царство.
Тази традиция не била съвсем прекъсната и в най-мрачните векове на османското владичество по нашите земи.
В периода на Националното ни Възраждане дарителството получава най-силно развитие и има пряко отношение към църковно-националното движение, образователното, читалищното дело, науката, изкуствата, дори и към революционното движение.
През този период дарителството дарителството се превръща в мощно движение с изключителен принос за развитието на възрожденските процеси. Може би,през погледа на един съвременен българин и патриот, това явление представлява един истински феномен.
Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град да постави началото на честванията в България през 1937 година в Шумен, въпреки че възрожденецът Илия Блъсков ратувал това да стане още от 1895
Нека да не забравяме българи като дядо Блъсков и всички онези ревностни български благодетели и спомоществуватели на българщината и духовността! Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи. Поклон пред дарителите !
от интернет
