Елеонора Българска – забравената царица
Leave a reply
Author Archives: admin
Философията е въоръжила човека
с умението да понася всякакви нещастия.
Философия ?-Това не е за мен.Напоследък чувам толкова много този отговор от хора на най-различни възрасти,оправдавайки се ,че трудните философски цикли са твърде объркващи за тях.Замисляйки се над техните думи, се запитвам „Не е ли живота един голям философски цикъл”, който изисква твърде много размисъл, въпроси и отговори.
Философията е онази наука, която не поставя рамки на мисленето, а позволява на човека да се развива, да мисли , да се бори като се изправя гордо пред трудностите.Тя именно тази , която води разума,сърцето и душата в абстракно мислене.А не може ли да наречем философията „мъдростта на живота”?
Мъдростта, от която всеки човек се нуждае, за да намери правилното място в живота си да тръгне в правилната посока или просто за да живее.Като цяла философията е наука, която изследва общите въпроси, които засягат света и като такава тя наблюдава колко далеч може да стигне човек подчинявайки се на себе си , своите чувства, мисли, желания, подбуди.
Но защо Монтен заявява , че философията въоръжава човека да понася всякакви нещастия?
Може би, защото философията ни подготвя най- вече психически за бурите, които животът ни изпречва на пътя. Всъщност тя служи като невидима преграда между външния и вътрешния свят на човека.Само когато човек остане насаме със себе си и собствените си мисли, той може да си даде нагласа, че ще се справи със всяка една трудност изпречила се на пътя му.
Ударите на живота отправят големи предизвикателства към човешкия разум. И само силната личност, която се крепи на философските устои, смятайки всяко страдание като поредният нов урок, който животът му дава е способен да оцелее. Според мен може би точно на това Монтен е искал да научи човека.
Добре изградената ценностна философска система, която да му помогне да създаде своя стратегия, за да се изправи и да продължи да се състезава в играта наречена „живот”. Всъщност философията е опознаването на себе си. Когато човек познава себе си,ценностите, които притежава и нещата, които си е поставил за цел проблемитe са по-лесно разрешими.
Как може да преодолеем нещастията в живота си когато нямаме изграден план за нещата в него?
В този случай това което ни показва Монтен е съвсем ясно-слабостта на човешкия разум. Нещастията сриват човека затова философията му помага да открие верния път по който да тръгне отново. Тя му дава нужната воля , за да открие отговора и на най-трудните въпроси в живота си. Въпроси, които дори и да нямат конкретен отговор могат да му дадат душевния мир от, който всеки човек се нуждае за да живее добре.
А кой не иска да живее в мир със себе си и околните? Оставям този въпрос за да може всеки да отговори за себе си , но едва ли ще има такъв човек който да иска обратното.
Тогава мога да кажа , че за да живеем в хармония със себе си всеки трябва да цени мъдростта или още науката наречена философия.Именно защото тя ни дава изключително много, самосъзнанието на човека.Да разбираме философията означава да бъдем свободни, стремящи се кам истината и силата на разума, стремящи се да разбираме живота, който живеем и да оползотворяваме с пълни шепи всичко което той ни предоставя.
Кристина Къркалова –Х б клас
http://zpg-sandanski.com/blog/2011/07/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD/
Таг эилософията
ГУНУНГ ПАДАНГ – НАЙ-СТАРАТА ПИРАМИДА В СВЕТА
Гунунг Паданг е пирамидална, терасирана планина, разположена в Индонезия на остров Ява. На върха й се намира странна купчина базалтови блокове.
В продължение на много десетилетия се води дебат дали тази структура е създадена от човек или е естествена.
Привържениците на алтернативната история смятат, че това е най-старата пирамида в света, построена от Атлантите или Лемурийците. Останалите учени, в по-голямата си част, просто игнорират Гунунг Паданг …
Светът научава за Гунунг Паданг в края на XIX век, но едва през 1979 г. там е изпратен изследователски екип. Изследователите потвърждават, че мястото е пълно с подозрително гладки каменни блокове, които може да са обработени на ръка.
Но след това всички отново „забравят“ за Гунунг Паданг и само шепа ентусиасти изследват планината. Най-известният сред тях е местният археолог Дан Натавиджая, заради който Гунунг Паданг получава статута на „пирамида“.
Той е първият, който се опитва да датира мегалитите и получава дата от приблизително 3500 години. Следващите дати са още по-стари: 9500 години и дори 22 хиляди години.
Чрез усилията на Натавиджая през 2011 г. е събрана голяма група от археолози, геофизици и геолози, които провеждат разкопки на планината Гунунг Паданг до 2015 г. Резултатите от тяхната работа са обявени едва в началото на месец ноември 2023 г.
Реконструкция на оригиналния изглед на Гунунг Паданг
Реконструкция на оригиналния изглед на Гунунг ПадангНа първо място, те заявяват, че са извършили радиовъглеродни анализи на проби, взети от мястото, и се оказва, че възрастта на Гунунг Паданг е повече от 16 хиляди години.
Това означава, че обектът е не само по-стар от всички известни пирамиди, но като цяло е най-старата голяма мегалитна структура в света.
Официално, турският храм Гьобекли тепе, който е датиран отпреди 12 хиляди години, вече има този статут, но ако възрастта на Гунунг Паданг бъде потвърдена официално, той ще бъде на второ място.
Четете още: Кметът Беязгюл казва, че Гьобекли Тепе е построен от извънземни
Членовете на изследователския екип казват, че „структурата обещава да преобърне общоприетата мъдрост за това колко „примитивни“ всъщност са били обществата на ловците и събирачите, разкривайки истинските инженерни способности на древните цивилизации“.
На местния език името „Гунунг Паданг“ означава “Планина на просветлението” или “Планина на светлината“, което вероятно показва, че е било свещено място, където са се извършвали ритуали и церемонии.
На местния език името „Гунунг Паданг“ означава “Планина на просветлението” или “Планина на светлината“, което вероятно показва, че е било свещено място, където са се извършвали ритуали и церемонии.
В своя доклад, публикуван през октомври 2023 г., в списанието Archaeological Prospection, учените пишат:
„Това изследване предоставя убедителни доказателства, че Гунунг Паданг не е естествен хълм, а структура, подобна на пирамида.“
Разкопавайки до най-долния слой на пирамидата, екипът открива това, което те описват като „внимателно изваяни и масивни структури от лава, направени от андезит, фино зърнесто разнообразие от магматична скала“.
Екипът теоретизира, че структурата първоначално се е появила като естествена могила от лава, но след това е била ръчно оформена в архитектурна форма. Това се е случило през последния Ледников период, някъде между 16 хиляди години и 27 хиляди години.
Изследователите смятат, че Гунунг Паданг е изграждан постепенно в продължение на хиляди години на „сложни етапи“, но в един момент структурата е изоставена за няколко хиляди години.
Те разделят Гунунг Паданг на 7 могили, като 4 са най-старите. След изграждането им структурата е изоставена, но около 7900 – 6100 г. пр. н. е. хората отново се завръщат там и изграждат още 3 могили.
Могила 2 е построена между 6000 и 5500 г. пр. н. е., а най-горната могила 1 е построена между 2000 и 1100 г. пр. н. е.
Учените пишат:
„Като се има предвид дългото и непрекъснато строителство на Гунунг Паданг, разумно е да се предположи, че мястото е било от голямо значение, привличайки древните хора многократно да го модифицират.“
https://hiddentruth.site/%D0%BD%D0%B5%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B3%D1%83%D0%BD%D1%83%D0%BD%D0%B3-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B3-%D0%BD/?fbclid=IwAR1bRrSk44yVfeDBqt8Qfy1eRt-ZS2FdTLXXe6S_AOU5I5Uo3xn2zomi0TE
ПИШИ ПРАВИЛНО
Ударение на глагола „говоря“ във формата за второ и трето лице ед. ч. в мин. св. време
публикувано в: Правоговор, Ударение | 0
Ударението на формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. е върху втората сричка: говòри. Тези форми съвпадат с формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. Поставянето на ударението при формите за 2 и 3 л. …
Ударение на глагола „говоря“ във формата за второ и трето лице ед. ч. в мин. св. време
публикувано в: Правоговор, Ударение | 0
Ударението на формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. е върху втората сричка: говòри. Тези форми съвпадат с формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. Поставянето на ударението при формите за 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. вр. върху последната сричка представлява отклонение от книжовната реч под влияние на западнобългарските диалекти. Ударението пада върху последната сричка само при формата за ед. ч. на повелителното наклонение: говорѝ.
Битов газ или битова газ?
публикувано в: Граматика, Род на съществителните | 0
Родът на думата „газ“ се колебае в някои от значенията. В българския език има няколко омонима „газ“.
Първият омоним назовава различни вещества и е основно от м. р. В значението „горящи газообразни вещества, употребявани за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и под.“ думата се колебае по род. Срв. за м. р.: природен газ, светилен газ, газът като гориво. Срв. за ж. р.: натискам педала на газта.
Вторият омоним назовава „течност за лампи за осветление“ и се употребява основно в ж. р., но се среща и в м. р. Срв.: газта в лампата е свършила; калпав газ за лампата.
За значенията на „газ“ вж. Речник на българския език.
В словосъчетанието „битов газ“ може да се препоръча формата за м. р.
Готвен грах или готвена грах?
публикувано в: Граматика, Род на съществителните | 0
Думата „грах“ в книжовния български език е от м. р. Правилно е: „готвен грах“.
Полимерен прах или полимерна прах?
публикувано в: Граматика, Род на съществителните | 0
Думата прах има дублетни форми за род – от м. и от ж.р. Това колебание обаче е при общата ѝ употреба. В словосъчетания термини се наблюдава подчертана тенденция думата да е от м.р.: абразивен прах, графитен прах, въглищен прах, полировъчен прах, циментов прах и т.н. Затова е правилно и в термина полимерен прах думата прах да е в м.р.
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/
Древна Месопотамия
Древна Месопотамия
Древните гърци наричали Месопотамия (превежда се като Междуречие или Двуречие) земите, разположени между величествените реки Тигър и Ефрат. Тази област се простирала от планините на Армения на север до Персийския залив на юг. На запад граничела със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. Благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, по тези земи с богата почва, възникнала една от най-древните цивилизации. Реките били особено важни не само като източници на влага, необходима за развитие на земеделието, но и като транспортни канали, свързващи Месопотамия със съседните страни. В началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон. В продължение на около 2000 години, след това обединение, Вавилон останал важен икономически и културен център, не само на Междуречието, но и в целия древен свят
ШУМЕР
В началото на 3-тото хилядолетие пр. Хр., в южната част се появили градовете-държави: Ереду, Ур, Ларса, Урук, Лагаш, Ума, Шурупак, Исин, Нипур и Киш, на чиято основа възникнало Шумерското царство. Шумерите били древен народ, известен с културата си. И до сега обаче е загадка от къде са дошли по тези земи, макар да се смята, че са се появили от района на днешна Индия или Индонезия. В легендите им се споменават високи планини и остров всред морето – тяхната древна родина, която считали, че е прародина на всички народи. Те коренно се различавали от обкръжаващите ги народи и най-вече по езика, на който говорели. В Шумер се появила за пръв път клинописната писменост (около 3300 г пр. Хр.). Пишели с клиновидни писци върху глинени плочки, които после изпичали. На такива плочки била намерена древната сага за легендарния Гилгамеш, който в трудни за него моменти, се допитвал до мъдреца Утнапищим. Заради безмерната си почит към боговете, в древни времена Утнапищим бил предупреден за предстоящ потоп. Той се спасил построявайки огромен кораб, на който качил всички земни твари и семейството си. Впоследствие, заради праведния си живот, бил надарен от боговете с безсмъртие. С право се смята, че всъщност той е библейският Ной. Към края си Шумер имал периоди на разпадане, обединение, отново разпадане, докато накрая бил завладян от Акад.
АКАД
От 24-ти до 23-ти век пр. Хр. в центъра на Месопотамия възникнал Акад, който обединил под своя власт Шумер и северните райони на Междуречието. Основател на Акад бил Саргон (Шарумкен), който взел властта с дворцов преврат. Чрез завоевателните войни, които водел, разширил територията и превърнал Акад в най-могъщата държава в Предна Азия. След неговото царуване, поредица от събития довели до западане на Акадското царство и управлението преминало в ръцете на династия от Ур. Тези владетели постепенно възстановили разпадащата се държава, създавайки силнотоШумеро-Акадско царство, съществувало от края на 22-ри до началото на 20-и век пр. Хр. В края на този период, вследствие набезите на аморейци и еламити, Акад се разпаднал окончателно.
ВАВИЛОН
През второто хилядолетие пр. Хр. в долината между реките Тигър и Ефрат съществувли няколко държави, всред които се откроявало Вавилонското царство, обединяващо обширни територии. Историята му се дели на четири периода. Първият е “Старовавилонският период” (19-16 в. пр. Хр.). Тогава царувала първата Вавилонска или Аморитска династия, чийто основател бил Сумуабум. През този период Вавилон достига най-голям разцвет при Хамурапи (1792-1759 г. пр. Хр.). Той бил умел държавник, стратег, организатор и законодател, който издал сборник закони, контролиращ всички сфери на обществения живот. След Хамурапи обаче, настъпва спад на блясъка на Вавилон, а с нападението на хетите през 1595 г. пр. Хр. и последвалото разорение, настъпва краят на управлението на Вавилонската династия и “Старовавилонския” период. Вторият период е“Средновавилонският или Каситски период” (16-12 в. пр. Хр.), който започва след разгрома на Вавилон от хетите. Каситите навлезли в Месопотамия след смъртта на Хамурапи. Те възприели богатата вавилонска култура и каситската аристокрация постепенно се сляла с вавилонската. В този период започва обаче зависимостта на Вавилон от Египет и Хетското царство. Каситската династия завършва окончателно съществуването си по време на войните с Асирия и Елам. Следващият период е “Периодът на упадък и вътрешни борби” (12-7 в. пр. Хр.). В средата на 12 в. пр. Хр. Вавилон бил завладян от Елам. Постепенно съпротива срещу завоевателите се зародила в град Исин и едва приНавуходоносор I (1126-1105 г. пр. Хр.) нашествениците били изгонени и отново настъпил разцвет. От края на 9-ти в. пр. Хр. до края на периода цялото царство било подложено на нападения и било разрушавано от арамейските племена, Асирия и Елам. Последният период е “Периодът на подем и възраждане” (7-6 в. пр. Хр.). В началото на 626 г. пр. Хр. избухнало въстание против асирийското владичество, оглавено от Набопаласар, който след утвърждаване на властта си, основал халдейската (нововавилонската) династия. През 612 г. пр. Хр. той нанесъл, с помощта на мидийците и скитите, окончателно поражение на Асирия, като унищожил столицата й Ниневия и възстановил властта на Вавилон над Месопотамия. През 605 г. пр. Хр. завладял Сирия и Палестина. В същата година на престола се възкачил синът на Набопаласар – Навуходоносор II. Той продължил завоевателните походи и последователно присъединил Северна Арабия, превзел Йерусалим и финикийските градове Аскалон и Тир. При царуването на Навъходоносор II настъпил небивал разцвет и възраждане. Тук се намирал огромният царски дворец и главното светилище “Есагил”, с дължина на всяка от страните 400 м. Тук бил и седеметажният зикурат (стъпаловидна пирамида) “Етеменанки”, с височина 91 метра – прочутата Вавилонска кула, описана в Библията. Тук били “Висящите градини на Семирамида” – едно от седемте чудеса на света. Градът бил опасан от двойна стена, достигаща до 14 метра и ров, пълен с вода. След смъртта на Навуходоносор II, започнали междуособици за завладяване на престола. В същото време край източните граници се появили персите, завладяли вече Мидия и започнали настъпление към Вавилон. Не срещайки сериозна съпротива, през октомври 639 г. пр. Хр. персийският цар Кир II влязъл във Вавилон. Така завършва последният период от историята на Вавилон.
АСИРИЯ
В източната част на Месопотамия още през III-то хилядолетие пр. Хр. възникнало Асирийското царство с главен град Ашур. Историята на Асирия, както и тази на Вавилон, също е 
разделена на периоди: “Староасирийски период” (20-16 в. пр.Хр.); “Средноасирийски период” (15-11 в. пр. Хр.) и “Новоасирийски период” (10-7 в. пр. Хр.). В началото царството заемало малка територия, а населението му се занимавало главно с търговия. През този период обществената система била робовладелческа. Тогава царството се наричало “Алум Ашур”. След няколко успешни военни походи на запад, към Ефрат, на юг, по течението на Тигър и завладявайки северомесопотамските градове, в края на 19-ти и началото на 18-ти в. пр. Хр., Ашур постепенно се превърнал в силна държава, а владетелят й Шамши-Адад I се провъзгласил за “цар”. Цялата територия била разделена на окръзи или провинции (халсум), оглавявани от наместници на царя. След Шамши-Адад I обаче, Асирия започнала да търпи поражения от Вавилон, управляван по това време от Хамурапи. Притиснати от обстоятелствата, асирийците влезли в съюз с Египет, за да противостоят на враговете си – Вавилонското, Митанийското и Хетското царство. Този съюз бил особено силен по време на египетските фараони Аменхотеп III и Ехнатон. Така, добивайки мощ, Асирия завладяла някога могъщата Митания, осъществила успешни походи в Сирия, след което нахлула във Вавилон, а по-късно осъществила походи и на север. В 12-ти в. пр. Хр. обаче, поради непрекъснатите войни и разходите за тях, за Асирийското царство настъпил упадък. Едва на границата между 12-ти и 11-ти в. пр. Хр., при управлението на Тиглатпаласар I (1115-1077 г пр. Хр.), тъй като практически заобикалящите я царства били в период на упадък, Асирия успяла да си върне предишното могъщество. След многобройни военни походи били завладяни Северна Сирия и Северна Финикия. В това време обаче, Вавилон започнал да набира сили и водените помежду им войни били с променлив успех. Всъщност Асирия била цивилизация, изградена изцяло на военна основа. Липсата на необходимите суровини и работна ръка, я принуждавали да води непрекъснати войни за набавянето им. Твърде много народи по това време платили висока цена, вследствие унищожителните военни набези на асирийските войски. Но в стремежа си да заграби богатствата на Предна Азия, Асирия срещала съперничеството на Египет, Вавилон и Урарту, което я принуждавало да води продължителни войни с тях. Особено активни при завоюване на нови територии били двама от царете на Асирия: Ашурнацирапал II (883-859 г. пр. Хр.) и синът му Салманасар III (859-824 г. пр. Хр.), насочвайки вниманието си главно на запад, към бреговете на Източното Средиземноморие. В резултат от заграбените многочислени съкровища, асирийците започнали строителство на величествени храмове, дворци и мощни крепостни стени в столицата си Ашур, а след 9-ти в. пр. Хр. продължили тази дейност в новата си столица Калху (Нимруд). През 746-745 г. пр, Хр. след продължителни междуособици, на власт дошълТиглатпаласар III, който извършил важни реформи. Разделил територията на Асирия на малки области и намалил прекомерната власт на наместниците си. Създал постоянна, добре въоръжена армия, състояща се от различни родове воски. Създал и организирал военен шпионаж. С армия, достигаща до 120,000 войни, Тиглатпаласар започнал нови завоевателни походи и методично осъществявал преселване на цели народи, с цел – асимилирането им. Само от Сирия били преселени 73,000 души. Наследникът му Салманасар V (727-722 г. пр. Хр.) продължил завоевателната политика, но поради конфликта му с жреците бил свален от Саргон II (722-705 г. пр. Хр.). И той, както и синът му Синахериб (705-681 г. пр. Хр.) водели ожесточени битки за Вавилон. Синът на Синахериб, Асархадон (681-669 г. пр. Хр.) покорил северната част на Арабския полуостров и Египет, като приел титлата “фараон”. След него на престола се възкачил Ашурбанипал (669 – 635/627 г. пр. Хр.), който бил изключително умен и образован човек. Говорел няколко езика, умеел да пише, притежавал литературен талант и придобил математически и астрономически познания. Създал огромна библиотека от 20,000 глинени плочки и построил и реставрирал множество храмове и дворци. След смъртта на Ашурбанипал започнал стремителен упадък на Асирия. Вавилон се отделил от Асирийската държава, а след него – Мидия. Съюзявайки се превзели Ашур, а две години по-късно – и Ниневия. Асирийските войски били разбити, аристокрацията – унищожена, градовете – разрушени и населението се смесило с другите народи.
https://mitove-i-legendi.net/puteshestvia-v-drevnostta/drevna-mesopotamia/
таг древна Месопотамия
БОРИС МАШАЛОВ
На 16 юли 1962 година един уникален човек и глас ни напускат и отлитат към небето. Става дума за неповторимия певец Борис Машалов. Каквото и да разкажем за него, ще е семпло на фона на невероятната му съдба и необикновени дарби. Предполагам повечето от нас знаят по нещичко за Борис Машалов, но аз самият преди години разбрах с почуда, че този знаменит певец е бил и много добър борец и шампион по кеч, а като войник през 1942 година е служил във водолазната команда във Варна, но да караме подред.
Борис Машалов е роден през 1914 година в Севлиево в семейство на занаятчии, земеделци, но още дядо му и баща му били известни с таланта си да пеят народни песни. През 1929 година в търсене на по-добър живот, многолюдното семейство на бъдещия певец се преселва в Sofia, Bulgaria, като казвам многолюдно, имам предвид, че Машалов е имал четирима братя и една сестра. Поминъкът им в Sofia, Bulgaria е да са бояджии. И тук се намесва съдбата. Докато Борис боядисвал сграда на улица „Алабин” в Sofia, Bulgaria и си пеел, той бил чут от оперния певец Събчо Събев, който му рекъл: „Момче, ти не си за бояджия, а за оперен певец”. Вероятно заради тази случайна среща, скоро младото дарование се запознава и с тогавашния шеф на радио „София”, известният културен деятел Сирак Скитник (тогава радио е било най-могъщата медия) и благодарение на него, Борис Машалов прави първите си радио участия, а пред 1937 година записва първата си плоча в Прага.
Съвсем скоро гласът на Машалов става може би най-известният български глас в онази епоха, а той самият се радва на необичайна популярност сред хората. Превръща се не просто в народен певец, а в истински певец на народа си. Не знам дали има българин, който да не е чувал поне веднъж песента „Заблеяло ми е агънце”. Е, тя не само просто е изпята по уникален начин от Борис Машалов, но е и открита и записана от него. Певецът я чува от скитащ мечкар и така се ражда тази емблема на българския фолклор.
Явно, когато природ ила да дава на някого, го дава с шепи, защото Борис Машалов наистина е бил и много доб то в така наречената тогава „американска свободна борба” или „кеч”. Всъщност, като войник той става дори държавен шампион по „кеч”. Разбира се, победите на Машалов на тепиха са само щрих към живота му като изпълнител и събирач на над 400 народни песни. По време на негово турне в Китай през 1954 година, той изпял „Заблеяло ми е агънце” на китайски и 50-хилядна публика в Пекин станала на крака, разтърсена от мелодиката и думите на тази песен. За жалост, надареният с божествена дарба певец, умира едва на 48 години. Както беше казал някой: „Бог си го прибира, за да му пее”.
Защо Ви разказвам тази история? Първо, за да почетем един велик творец. Второ, някои казват, че фолклорът ни е прекалено „битов” и „селски”. Ами така е, част от фолклора ни е с такава тематика, пее се за стада и жътви, за труд и мъка, за сватби и трапези, но това не е повод за някакво странно национално неудобство. Напротив. За да ги има личности като например банкерът Атанас Буров или писателят Иван Вазов, го е имало и българското село. За да може някой да прави индустрия или търговия, а друг да пише книги, е трябвало и някой да оре, сее, жъне, а когато се налагало и да воюва и мре. И трето, дядовците ми, Бог да ги прости, които не знаеха думички като „фен” или „звезда”, имаха само двама идоли – Борис Машалов и Борис Карлов, за това днес реших просто да си спомним за единия от тях. Борис Машалов, отишъл си без време, но закодиран завинаги в общата ни национална памет.
' xlink:href='%23b'/%3e%3cuse fill='black' filter='url(%23c)' xlink:href='%23b'/%3e%3cpath fill='white' d='M12.162 7.338c.176.123.338.245.338.674 0 .43-.229.604-.474.725a.73.73 0 01.089.546c-.077.344-.392.611-.672.69.121.194.159.385.015.62-.185.295-.346.407-1.058.407H7.5c-.988 0-1.5-.546-1.5-1V7.665c0-1.23 1.467-2.275 1.467-3.13L7.361 3.47c-.005-.065.008-.224.058-.27.08-.079.301-.2.635-.2.218 0 .363.041.534.123.581.277.732.978.732 1.542 0 .271-.414 1.083-.47 1.364 0 0 .867-.192 1.879-.199 1.061-.006 1.749.19 1.749.842 0 .261-.219.523-.316.666zM3.6 7h.8a.6.6 0 01.6.6v3.8a.6.6 0 01-.6.6h-.8a.6.6 0 01-.6-.6V7.6a.6.6 0 01.6-.6z'/%3e%3c/g%3e%3c/svg%3e){kind=small}
Всички реакции:
2Елена Иванова и Vanya Dimitrova
Съботата е направена за човека
ПРОФ. А. П. ЛОПУХИН
вангелие от Марк, глава 2. 1–12. Изцеление на разслабения в Капернаум. 13–14. Призоваването на митаря Левий. 15–17. Трапеза в къщата на Левий. 18–22. Разговор за поста. 23–28. Откъсването на класовете в съботния ден.
Марк 2:1. След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
Изцелението на парализирания е описано и от Матей (вж. коментарите към Мат. 9:1 – 8). Но евангелист Марк дава някои подробности, които Матей няма. Така още в първия стих той обяснява, че Христос, идвайки в Капернаум, отишъл в една къща, принадлежаща на Петър. Трябва да се отбележи, че този стих е предаден неточно на руски. И по-конкретно изразът “след няколко дни” е неудачно поставен в началото: Христос прекарва далеч от Капернаум не “няколко дни”, а несъмнено няколко седмици, иначе остава неразбираемо споменаването в Марк 1:39 на Христовата проповед в цяла Галилея. Затова стихът трябва да се преведе по-точно така: “когато Иисус влезе отново в Капернаум (според по-доброто четене: καὶ εἰσελθὼν πάλιν, а не καὶ πάλιν εἰσῆλθεν), след няколко дни стана известно, че Той е влязъл в къщата” (εἰς οἴκον е винителен падеж). Пребиваването на Христос в уединение може да е било с цел да преподава Евангелието на учениците Си, които Той обещава да направи ловци на хора (Марк 1:17) [1].
Марк 2:2. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
Евангелист Марк отбелязва, че Господ е проповядвал „словото” на събралия се народ, но не съобщава съдържанието на това „слово” или реч.
Марк 2:3. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица;
Четирима от тях го носеха. Следователно болният е бил възрастен човек
Марк 2:4. и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабения.
Евангелист Марк разказва за особената енергия, която открили тези, които донесли разслабения човек. Те или се изкачили на покрива по стълба, която водела до него отвън, или се качили на него от покрива на съседна къща, тъй като покривите на източните къщи често се допират един до друг. Евангелистът Марк казва, че приносителите отворили покрива и го прокопали, за да свалят леглото с отпуснатия човек. Това означава, че те първо са премахнали на доста голямо пространство тухлите или плочите, от които е бил направен покривът, а след това са изкопали или направили дупка в лесно изградената дървена колиба, която е поддържала тези тухли или плочи. Това ставало със сравнителна лекота (Edersheim, стр. 633). Всичко това свидетелствало за необикновеното доверие в любовта и силата на Господа, което имали тези, които го донесли, и самият разслабен, който бил донесен тук, разбира се, не без негово съгласие.
Марк 2:5. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Марк 2:6. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
Марк 2:7. какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Тук Марк добавя, че книжниците казали: “Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Юдеите не приемали за възможно човек, дори праведен, да получи от Бога власт да прощава грехове. Това можело да бъде направено или от Самия Бог, или от особено упълномощено от Бога лице, например Ангел (Ис. 6; Зах. 3). Йоан Кръстител получил правото да извършва кръщението за опрощаване на греховете “от небето” (Марк 11:13). Освен това книжниците не са вярвали и на Йоан.
Марк 2:8. Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
Според Марк Христос познава мислите на книжниците “чрез Своя Дух”. Пророците познавали тайните Божии дела чрез Божия Дух, а не чрез своя дух. Докато Христос разпознава всички неща чрез Своето божествено всезнание.
Марк 2:9. Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
Към израза, който се намира в Матей (Мат. 9:5) е добавено: «вземи си одъра».
Марк 2:10. Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
Марк 2:11. тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Марк 2:12. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
Тук Марк добавя, че изцеленият човек излезе пред всички”. Той трябвало да се покаже на хората, събрани пред вратата, за да свидетелства за Христовата сила. Тогава, според евангелиста, хората заявили, че никога досега не са виждали подобно нещо. Наистина, макар че Христос и преди е изцелявал болни, Той не е опрощавал грехове, както е направил тук.
Марк 2:13. И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.
Марк 2:14. Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него..
(Срв. Мат. 9:9)
В разказа за призоваването на Левий евангелист Марк ясно посочва, че Христос напуснал дома си и отново отишъл на морето, където бил учил преди, и там започнал да учи хората, които Го последвали. Разбира се, Левий вече е познавал Христос преди това и Му е бил предан, както и първите четирима ученици (Марк 1:16 и сл.). Марк не нарича митаря-ученик Матей, като евангелист Матей, а Левий Алфеев. Тъй като в Евангелието от Матей изразът „наричан” (λεγόμενον, в руския превод неточно преведен като “именем”) е добавен към името на призования митар, можем да мислим, че евангелист Марк ни дава истинското, първоначалното име на апостола, а Матей говори за името, което Христос му е дал, когато Левий е станал Негов апостол. Кой е бил Алтей, не е известно.
Марк 2:15. И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.
Марк 2:16. Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?
Марк 2:17. Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
(Срв. Мат. 9:10 – 13)
Евангелистът Марк отбелязва, че трапезата се е състояла в къщата на митаря Матей и че в нея са участвали митари и грешници, защото те обикновено са следвали Христос в голям брой. Според евангелист Марк не само фарисеите, но и книжниците направили забележка на учениците. Този израз обаче е по-добре да се замени с израза, които срещаме в някои кодекси: “книжници сред фарисеите”, т.е. принадлежащи към фарисейската партия.
Марк 2:18. Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?
Марк 2:19. Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;
Марк 2:20. но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
Марк 2:21. Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.
Марк 2:22. Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.
(Вж. коментарите към Мат. 9:14 – 17)
Евангелист Марк от своя страна само посочва, че въпросът към Христос е бил зададен не от учениците на Йоан и фарисейските ученици, а от някой друг (“дохождат и казват” е безличен израз) относно учениците на Йоан и фарисейските ученици. Вероятно това са били книжници, но не от фарисейската партия, които са се интересували как Христос решава проблема за спазването на традиционните пости (вж. стих 16). След това в стих 19 евангелист Марк използва прякото название „постят” вместо описателния израз на Матей ”тъгуват”. Другите особености, отнасящи се само до стила, не се нуждаят от обяснение.
Марк 2:23. И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
Марк 2:24. А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
Марк 2:25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
Марк 2:26. Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
Марк 2:27. И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
Марк 2:28. тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
(Вж. коментарите към Мат. 12:1 – 8)
Евангелист Марк добавя към разказа на Матей, че Господ споменава името на първосвещеника, който дава хлябовете на Давид – това бил Авиатар (стих 26). Тъй като в 1 Цар 22:20 и сл. първосвещеникът, с когото Давид се сприятелява, не се казва Авиатар, а Ахимелех, а Авиатар е негов син, много коментатори смятат тази добавка в Евангелието на Марк за вмъкване, направено от ръката на читател на Евангелието, който не е познавал Писанието (Stanton, 1903, p. 145). Други обаче, признавайки този израз за автентичен, предполагат, че първосвещеникът е носил и двете споменати имена (св. Йоан Златоуст, Виктор), или че главната роля във всичко случило се е играл Авиатар, както гласи юдейската традиция, към която Христос тук се придържа, а Старият Завет споменава името на първосвещеника, който тогава е управлявал богослужебните дела, отговаряйки за всички действия на свещениците (Лагранж).
Само евангелист Марк цитира (в стих 27) думите на Христос, че “съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“. Това означава, че съботата, като учреждение, приравнено към творението, заедно с всички сътворени неща е поставена в служебно отношение към човека, предназначена е да му бъде от полза. Следователно човекът има свободното право да се разпорежда със съботата: тя не е самоцел, нито властелин, който налага игото си на подчинения човек. Подобни изрази се срещат и при равините. Така равин Йонатан тълкува думите от Изход 31:14 относно съботата: “тя е свята за вас”, като посочва, че съботата трябва да бъде подчинена на юдеите, а юдеите не трябва да ѝ се подчиняват. Равин Юда казва: “Законите, според Писанията, са дадени, за да може човек да живее чрез тях (Лев. 18:5), а не за да загине“. (Трактат Йома и др.).
И накрая, последното твърдение за Човешкия Син като “Господар на съботата” (в стих 28), което при Матей е основание за невинността на Христовите ученици, нарушили съботата (Мат. 12:7), е дадено при Марк като следствие – „тъй че“ (ὤστε) – от правото на Христос да разреши на учениците си да нарушават съботата. С това Христос иска да каже, че Той, като Месия и следователно като съвършен Човек, нямащ грях в Себе Си и запазващ всички права над творението и съботата, които Творецът е дал на първосъздадения човек при самото му сътворение (такъв е тук смисълът на израза “Син Човешки”), вече е несъмнен Господар и на съботата, и затова може да разреши тя да се спазва и да не се спазва, когато това е необходимо за благото на хората. Другите хора обаче могат да придобият това право само когато в общение с Него възвърнат първоначалното си човешко достойнство. Трябва да отбележим, че въпросът за поста и съботата е бил от голямо значение за читателите на Евангелието от Марк, християните от средата на езичници, които, живеейки сред християните юдеи, чували от тях да изискват специално почитане на тези еврейски разпоредби. Това решение на въпроса ги е освободило от голямо бреме.
* * *
[1] Едершейм обяснява това с факта, че вече е било зима, а пътуването от град на град с проповед през зимата е изключително трудно. Това се споменава и в Матей 24:20 (Едерсхeйм, “Животът и времето на Иисус Месията”, том 1, стр. 630).
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,188/catid,128/id,72753/view,article/
Таг Съботата човека
Историята на България
Историята на България е богата на впечатляващи моменти и събития. Започвайки от древните времена и продължавайки до съвременността, тази страна притежава уникална наследена култура и известни исторически паметници, които винаги са привличали посетители от цял свят. Нека се запознаем с някои от най-забележителните епохи и събития в историята на България.
Времето на древните цивилизации
БЪЛГАРИЯ, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЦАРЕВЕЦ
Историята на България започва през древността, когато редица древни цивилизации се заселват на територията на съвременната страна. Траките, римляните и траките са само някои от цивилизациите, които оставят своите следи в историята на България. Археологическите разкопки са открили множество артефакти и руини, които свидетелстват за богатството и значението на тези цивилизации.
Създаването на Българската държава
През средновековието България става дом на една от най-мощните държави в Източна Европа. През 681 г. България е създадена като държава от хан Аспарух, който полага началото на Първата българска държава. През следващите векове България се развива и укрепва, имайки значително влияние в региона.
Османско владичество и Освобождение
През XV век България попада под османско владичество и продължава да бъде част от Османската империя до края на XIX век. В това време нацията преживява множество предизвикателства, но запазва своята идентичност и култура. През 1878 г. България постига независимост и започва нова епоха в своята история.
Съвременна България
След освобождението България започва да се развива и модернизира. Изграждат се нови градове, инфраструктура и промишленост. Времето на социалистическата епоха променя облика на страната, но след падането на комунизма през 1989 г., България започва да се превръща в модерна и демократична нация.
Ако искате да научите повече за исторически факти за България и да се потопите в нейното богато наследство, не се колебайте да изследвате тази чудесна страна и нейните исторически паметници.
Културното наследство на България: Известни аспекти и богата история
Културното наследство на България е несравнимо богато и разнообразно. От следите на древни цивилизации до средновековната архитектура и традициите, в страната се крие богатство от история и култура. Запознайте се с някои от най-известните аспекти на културното наследство на България.
Тракийското наследство: Поклонение на древните цивилизации
Траките, един от най-старите народи в региона, оставиха неугасващо впечатление върху културата на България. Златният съд от Вълчи дол, гробниците и светилищата са само някои от откритията, които отразяват тракийското наследство и може да бъдат открити в музеите и археологическите обекти в цялата страна.
Средновековната архитектура: Прославяне на красотата
България е била дом на множество средновековни църкви, манастири и крепости. Рилският манастир, Бачковският манастир, Царевец във Велико Търново и Рокфортът в Асеновград са само някои от изключителните примери за средновековна архитектура. Тези архитектурни съкровища разказват за богатството на културното наследство и вярата на българския народ.
Българските народни носии и традиции: Вярване във вечните ценности
Фолклорът и традициите имат специално място в българската култура. Българските народни носии са красиви и уникални, с характерни бродерии и орнаменти. Традициите като хорото (традиционен български танц), Мартеницата (фолклорен обичай, свързан с пролетта) и Бабин ден (празник на бабите) са също важни части от културното наследство на България.
Литература и изкуство: Превъзходство в творчеството
Българската литература притежава богата история, започваща от средновековието и продължаваща със съвременните автори. Имена като Паисий Хилендарски, Иван Вазов и Елица Волга са изявени представители на българската литература. В областта на изкуството, български художници като Владимир Димитров-Майстора и Христо Ботев са известни както в страната, така и в чужбина.
Музика и танци: Ритъм и енергия
Музиката и танците са неотменима част от културното наследство на България. Българската народна музика се отличава с уникални ритми и полифонични песни. Гайда (традиционен инструмент) и тъпан са честнергияо използвани в инструменталната музика. Традиционните български танци, изпълнени с грация и енергия, също са важна част от културата на страната.
Роза Дамасцена: Ароматът на българската роза
България е известна с производството на етерично масло от роза Дамасцена. Тази роза се отличава с уникалния си аромат и се използва в парфюмерията и козметиката. Българското розово масло е високо оценено и се изнася в целия свят. Открийте магията на розата Дамасцена в българската култура.
Чифлици: Културно наследство и луксозна почивка
В България има множество реновирани „чифлици“ – стари селски имения, преобразени в стилни хотели или курорти. Чифлиците предлагат уникална възможност за почивка в природна обстановка, съчетавайки история, култура и лукс. Насладете се на неповторимото преживяване, което предлагат българските чифлици.
Девически Манастири: Духовно наследство в планините
България е дом на няколко девически манастира, които са изградени на недостъпни места в планините. Рилският манастир, Бачковският манастир и Роженският манастир са само някои от известните светилища на българската православна църква. Те имат голямо историческо и религиозно значение и предлагат възможност за духовно пътуване в България.
Историята на България през вековете: Българската кухня – вкусове от историята и културата
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ
Българската кухня е известна с разнообразието си от вкусни ястия, които отразяват богатството на историята и културата на страната. Традиционни български ястия като шопска салата, баницата, месните специалитети и сладкишите предлагат уникални вкусове и комбинации. Българската кухня съчетава влияния от Средиземноморието, Балканите и Ориента, което я прави незабравимо привлекателна за посетителите.
https://itravelbg.com/istoriyata-na-balgariya-prez-vekovete/
Таг Историята България
ДУШАТА И КОСМОСА
Евангелие на Исуса Христа, 9:15-20
Новото Раждане е задължително следствие на проявената Воля за Раждане, на желанието ДА БЪДЕ и на духовните усилия на самото „зърно“ да стане „плод“, т. е. Човек. За да се роди Човекът-Христос, материалното „семе“ трябва да умре, а Енергиите, от които се състои, трябва да се трансформират, да се преобразуват в съвсем друг вид Енергии от по-висш порядък, съставляващи Божественото Съзнание, или иначе казано Образът Божий в човека.
Съзнанието е същият всепроникващ себедостатъчен аспект наБожественото Битие, както този, който сме свикнали да наричаме „Енергия“. Както е невъзможно съществуването на нещо без една или друга форма на движение, така и не може да има съществувание лишено от някоя от формите на Съзнанието, което в обикновения човек се проявява практически в най-малката си зародишна форма. Със своята прекомерна гордост и невежество ние незаслужено и преждевременно сме се издигнали на ефемерния пиедестал на „царе на природата“.
Няма такова нещо като „мъртва“ материя и това, че нашата несъвършена психика е неспособна да открие признаци на елементарно Съзнание в камъните, водата или растенията, не означава, че те не го притежават. Дълбоката Медитация върху всеки предмет, смятан за „мъртъв“, ни позволява да влезем в съвсем логичен, а понякога и достатъчно разумен контакт с него, който ни дава възможност да получим от време на време достатъчно уникална информация.
„ Както на Небето, така и на Земята“. Основата на Битието прониква във всичко съществуващо. Именно тази основа трябва да помага на човечеството да разбере Йерархията на Безпределността. Кой би се съмнявал, че във всеки земен предмет е изразена нечия воля. Без тази воля не може да се създаде нито един земен предмет и не може да се приведе в движение както на Земята, така и във Висшия Свят.
Може да се разбере, че както планетата като една земна крепост, така и целите системи от небесни тела също се нуждаят от импулса на волята.Тази воля може да бъде добре разбрана от разширеното съзнание. Дори средната човешка воля може да бъде един примерен микрокосмос.
Ако приемем човешката воля за единица високо напрежение, то можем да изчислим силата на импулса на планетарната воля. Даже можем да се впуснем в безкраен брой нули, за да представим импулса на волята на цялата система.Такава задача ще бъде въведение към величието на Неописуемото.“
https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Таг душата, космоса
Природата като художник: животните с най-красивите цветове на света
Животните, които съществуват на нашата планета са най-красивите и разнообразни същества, които тя може да ни предложи. Те са с всякакви размери, форми и цветове. Макар че повечето пъти, когато говорим за някой вид животно, ние го свързваме най-вече с цвета на козината или перушината му, като например щом е черно-бяло значи е панда, щом е розово е фламинго и така нататък, съществуват и такива животни, които са истинска радост за окото. Толкова са шарени и същевременно с това така красиви, сякаш някой умел художник е подбрал най-подходящите цветове и ги е нашарил. Понякога тези цветове помагат на животните да привличат такива от противоположния пол или пък да ги скриват от естествените им врагове. Друг път красивата им окраска няма точно конкретно предназначение, но пък е прекрасна за човешкото око.
Затова сега за един още по-хубав и цветен ден ви представяме животните с най-колоритни цветове от целия свят.
Паун
Няма как да не започнем с него. Все пак паунът е една от най-красивите птици на планетата и от векове се смята за символ на царственост и величие. Днес тя често се среща в големи имения и може да се види в зоопарковете по света. Паун може да се види и в дивата природа, но заради красивите му пера той често става обект на бракониерство. Мъжкият паун демонстрира гордо разкошна опашка ветрило по време на брачния период, опитвайки се да привлече вниманието на женската. Това обаче не е никак лесна работа, тъй като тя непрекъснато се разсейва от околната растителност в която може да се крие опасност. Именно заради това на пауна са отредени такива разкошни цветове, за да може винаги да бъде забелязван.
Паунова скарида
Говорейки за пауни се сещаме, че те са толкова красиви, че някои животни дори ги имитират. Точно това прави пауновата скарида. Подобно на съименника си, пауновата скарида се гордее с прекрасни сини, зелени и червени цветове. Но за разлика от пауна, скаридата е толкова красива, за да привлича към себе си малките рибки и охлюви, с които се храни.
Синьопръстенен октопод
Докато сме още под водата няма как да не споменем и синьопръстенния октопод. Той живее в Тихия и Индийския океан. Освен красив е признат и за най-отровното морско животно. Получил е името си точно заради яркосините пръстени, които се намират по цялото му тяло. Освен всичко друго тези пръстени стават по-светли, когато октоподът се почувства застрашен. Това е един вид предупреждение за този, който иска да му навреди. Чрез това октоподът направо си казва: „Сигурен ли си, че трябва да се заяждаш точно с мен. Мога да ти пусна силна отрова – остави ме намира“.
Риба папагал
Няма как да не споменем и тази наистина цветна рибка! В зависимост от подвида рибката може да бъде с тюркоазен, яркозелен, розов, син или оранжев цвят, който се променя с възрастта. Именно оттук идва и тяхната красота: цветовете се променят постепенно и често се оказва, че по тялото на рибката присъстват всички изброени. Но преди всичко те са много спокойни в райони, където хората не ги ловят прекалено. Затова са и едни от най-лесните за наблюдение риби.
Ахалтекински кон
Ахал Теке е една от най-древните породи коне. Произхожда от Туркменистан, където е национален символ. Така наречените „златни коне“ са адаптирани към суровите климатични условия на азиатските пустини и са известни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Ахалтекинската порода е сред най-отличителните и необикновени породи в света. Тези коне често са наричани „Небесни коне“, както и „Царски коне“, в многовековната история на породата. Древните историци и поети пишат за несравнимата красота на конете от Централна Азия, известни като конете от Ниса, като се започне от VII-VI век преди новата ера. Тези коне имат много къса и лъскава козина, като най-разпространеният им цвят е златно-сивият.
Барс
Барсът, наричан още снежен леопард, принадлежи към семейство Котки. Известен е със своята красива, гъста козина. Има бяла, жълтеникава или светлосива космена покривка прошарена с интересни тъмни ивици. Освен красив, този външен вид чудесно прикрива леопарда от плячката му, докато той дебне. Гъстата му козина го прави издръжлив и адаптивен на ниски температури и по-сухи местообитания. Снежните леопарди обитават високите скалисти планини в централната част на Азия. Могат да бъдат срещнати както в Афганистан, така и в Казахстан и Русия. По данни на едно проучване от 3500 до 7000 са снежните леопарди, живеещи в дивата природа, а 600-700 живеят в зоологически градини. Точният брой на онези, които са на свобода не може да бъде определен. Снежните леопарди имат светлосини или сиви очи, което е необичайно за големите котки – техните очи обикновено са жълти или със златист цвят. Снежните леопарди са най-активни при изгрев и залез, но рядко могат да бъдат видени сред дивата природа. За разлика от други големи котки, те не реват.
Снимки: pixabay.com
Таб Природата художник: животните красивите цветове света