Архив на: admin
Етикет: двойно н
Как се пише: едноименна, едноименно, едноименни или едноимена, едноимено, едноимени?
Правилно е да се пише с двойно н – едноименна, едноименно, едноименни, едноименният, едноименния. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (едноименен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Филмът „Странният случай с Бенджамин Бътън“ е заснет по […]
Как се пише: изменник или изменик?
Това съществително име се пише с двойно н – изменник, мн.ч. изменници, защото е образувано от основата измен- и наставката -ник. Това, че се обявява открито срещу сегашния президент, не го прави държавен изменник. Изменниците на краля в миналото са били наказвани сурово.
Как се пише: полигонна, полигонно, полигонни или полигона, полигоно, полигони?
Правилно е да се пише с двойно н – полигонна, полигонно, полигонни, полигонният, полигонния. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (полигонен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Ръководител на полигонната подготовка е майор Димитров. Изграждането […]
Как се пише: ценност или ценост?
Правилно е да се пише ценност, мн.ч. ценности. В моралната сфера водеща ценност е доброто, в познавателната – истината, в естетическата – красотата, в правото – справедливостта. Хората крият пари и ценности предимно в библиотеките, в гардеробите, под дюшеците. Това е проект за липсващата духовност, деградиращите ценности, криворазбраните идеали и изгубената културна идентичност.
Двойно Н – ревизия на ученическите спомени за правилото
Навярно повечето от четящите си спомнят още от началния курс, че ако думата в м.р. завършва на -нен, в останалите форми се пише двойно н: конен завършва на -нен, затова пишем конна, конно, конни, конният, конния. Това правило е сравнително лесно за запомняне и в 99% от случаите върши добра работа, но е опростено и […]
Как се пише: суверенна, суверенно, суверенни или суверена, суверено, суверени?
Правилно е да се пише с двойно н – суверенна, суверенно, суверенни, суверенният, суверенния. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (суверенен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Суверенният статут на Малтийския орден е признат от […]
Как се пише: домофонна, домофонно, домофонни или домофона, домофоно, домофони?
Правилно е да се пише с двойно н – домофонна, домофонно, домофонни, домофонният, домофонния. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (домофонен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н. Домофонните системи се състоят от три основни възела: […]
Как се пише: племенница или племеница?
Това съществително име се пише с двойно н – племенница, мн.ч. племенници, защото е образувано с наставката -ница и крайната съгласна на основата и началната съгласна на наставката са еднакви – н. На тази снимка сме аз и най-малката ми племенница. Пенка Чакалова-Генева, племенница на Капитан Петко войвода, написа книга за него.
Как се пише: пътешественик или пътешественник?
Правилно е да се пише пътешественик, мн.ч. пътешественици. Първата работа на пътешественика след края на пътуването е да започне планирането на следващото пътешествие. Като се събудиха, пътешествениците останаха много учудени от гледката.
Как се пише: поклоннически или поклонически?
Правилно е да се пише поклоннически, също и поклонническа, поклонническо. Около 20 обекта ще бъдат включени в програмата за развитие на поклонническия туризъм в Созопол. Базиликата „Санта Мария Маджоре“ е една от седемте поклоннически църкви в Рим. След това се отправихме към Преображенския манастир, който беше основната цел на поклонническото пътуване.
https://kaksepishe.com/tag/%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%BD/
Кое е най-примитивното животно на света
Най-малко две същества имат основание да се нарекат най-примитивни – морските гъби и едно странно същество, наречено трихоплакс.
Най-първите животни вероятно са имали форма на топка, защото са се появили във водна среда, където всички посоки са равни. „Топчето“ се състояло от два вида клетки: външен слой с камшичета, служещи за движение и вътрешен – подобен на амебите и извършващ храносмилането. Приблизително така са устроени ларвите на низшите животни – морски гъби (Porifera) и мешести (хидри, медузи, корали). Поради тази причина се счита, че тези същества – особено морските гъби – са най-примитивните животни днес. Те малко са се променили от появата си като вид.
Но възможно е най-примитивното животното да е едно странно същество, наречено трихоплакс. То е плоско, бавно пълзящо петно, което няма оси на симетрия, без определен преден и заден край, без мускули, храносмилателна, нервна, кръвоносна и отделителна системи. Размножава се като се дели, а понякога и полово. Трихоплаксът прилича на ларвите на мешестите и дълго е смятан за ларва на медуза.
Трихоплакс. Снимка: Flickr
През 2006 г. учените са разчели част от генома на трихоплакса – митохондриалната хромозома. Този резултат показал, че трихоплаксът заема междинно положение между хоанофлагелати (най-близките роднини на животните) и всички други животни (включително гъби и мешести).
|
|
Най-близките живи роднини на животните са хоанофлагелати (choanoflagellates). Те са едноклетъчни, които се събират на колонии. Имат сферично тяло с камшиче, оградено от „яка“. Смятат се за най-развитият едноклетъчен прародител на животните. Снимки: wikimedia |
Трихоплаксът е наистина много прост организъм и с основание може да претендира за най-малко променил се от прародителя на всички животни.
Все още е рано обаче да се правят окончателни заключения. След като е прочетен и ядрения, т.е.основния геном на трихоплакса, станало ясно, че е по-малко примитивен от гъбите. Така че, морските гъби си остават най-простите животни, въпреки че най-примитивните митохондрии са се запазили у трихоплаксa.
Гъбите Porifera са водни, предимно морски, многоклетъчни организми с тела, пълни с пори и канали, които позволяват на водата да циркулира през тях. Имат модулна конструкция и като резултат се образуват колонии.
Гъбите Euplectella се намират на дълбочина от около 100 до 1000 метра на дъното на океана край Япония и Филипините. Високи са 20-60см.
Те нямат истински тъкани. Клетките им не са специализирани и могат да се трансформират в други видове и често мигрират между основните клетъчни слоеве. Те нямат нервна, кръвоносна, мускулна, храносмилателна и отделителна система, а разчитат на водните течения, преминаващи през телата им, които да донасят храна и кислород и отнасят отпадъците. Друга особеност е, че имат само два „зародишни“ пласта, които не се променят през целия им живот – ектодерма (външен) и ендодерма (вътрешен), със желеобразна маса между тях. Затова са наричани двупластови животни.
|
|
Гъби Monanchora arbuscula. Снимка: wikimedia |
Demospongiae. Снимка: wikimedia |
Морските гъби често имат скелет от неорганични вещества – варовик, например, слепен с органично вещество спонгин. Формата на тялото е подобна на ваза или дървовидна. Описани са около 8 000 вида.
Между впрочем, най-ранните открити фосили на животно е на гъбата Otavia antiqua и се датира от преди 550-760 млн г. , през периода Едиакарий.
Споровете за това, кое е най-примитивното животно продължават. След обширно изследване е установено, че Ctenophora (Гребенести) са прародителите на животините. Сторед авторите, водните гъби не са толкова примитивни, а по-скоро са опростени, вследствие на вторична адаптация.
Ctenophora (Гребенести). Снимка: Pinterest
Повечето известни животински типове се появяват почти едновременно през Камбрия, преди около 542 милиона години в събитие, наречено Камбрийски взрив. Все още се спори дали то се дължи на бързо обособяване на различните групи (дивергенция) или се дължи на някакви климатични или други промени, които поhttps://nauka.offnews.bg/zashto/koe-e-naj-primitivnoto-zhivotno-na-sveta-11441.htmlзволяват образуването на вкаменелости.
https://nauka.offnews.bg/zashto/koe-e-naj-primitivnoto-zhivotno-na-sveta-11441.html
Томас Карлайл
Томас Карлайл (на английски: Thomas Carlyle, 1795 – 1881) е шотландски писател, философ, историк–медиевист.
Произход и младежки години
Родният дом на Карлайл в Екълфехан
Роден е в обикновено селско семейство. Родителите му – ревностни калвинисти, го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет. Не желаейки свещеническо поприще, след завършване на университета става учител по математика в провинцията[1], но скоро се завръща в Единбург. Изхранвайки се от случайни литературни поръчки, известно време се занимава усилено с право, готвейки се в същото време за адвокат, но и това намерение захвърля набързо, увличайки се сериозно от немска литература.
Преводът на Гьоте „Вилхелм Майстер“, през 1824 г., и „Животът на Шилер“, през 1825 г., са първите големи трудове на Карлайл. След тях следват критическите очерци и преводи на Жан Паул, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Лудвиг Тик, Фуке и др., характеристики на Волтер в либералния „Единбург Ревю“. В същия „Единбург Ревю“, в началото на 30-те години, се появява неговата първа статия от по-общ характер, „Белезите на времето“, в дисонанс с либералния характер на списанието. Следващата статия, „Тейфелсдрек“, превърнала се впоследствие в книгата „Sartor Resartus“, а също и „История на немската литература“, не са приети за публикуване от нито един издател, тъй като идеите на Карлайл не отговаряли на духа на времето. По тази причина „Sartor Resartus“ е издадена в САЩ по-рано, отколкото във Великобритания.
Историческо-философски трудове
[редактиране | редактиране на кода]
Томас Карлайл около 1860 г.
Със същата оригиналност, както и предните произведения, се отличават неговата „История на френската революция“ („French Revolution, a history“, 1837), острият памфлет „Чартизъм“ (1839), лекциите за героите и героическото в историята („On Heroes and Hero Worship and the Heroic in History“, 1841)[2] и историко-философските разсъждения „Past and present“ (1843).
Не подхождайки към нито една от утвърдените политически партии, Карлайл се чувства сам и известно време замисля издаването на собствено списание за излагане идеите на собствения си „вярващ радикализъм“. Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравственият дълг; политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата. Преувеличената роля на героическото в историята и недоверието в силата на институциите и опита го тласкат към формален култ на миналите времена, които били по-подходящи за героичните хора. Възгледите му са развити много добре в дванадесетте „Памфлети на последните дни“ („Latter-day pamphlets“, 1858), в които осмива еманципацията на негрите, демокрацията, филантропията, политикономическите учения и пр. Не само някогашните му врагове, но и много от предните му поклонници престават да го разбират.
Други исторически съчинения
[редактиране | редактиране на кода]
От всички съчинения на Карлайл най-голямо историческо значение има „Letters and Speeches of Oliver Cromwell“ (1845 – 46), с небезпристрастни коментари относно „героя“ Оливър Кромуел. Най-обширното съчинение на Карлайл – „History of Friedrich II of Prussia“ (1858 – 65), го кара да предприеме пътешествие в Германия.
През 1847 г. излизат „Исторически и критически опити“ (сборник от статии), през 1851 г. – биографията на неговия приятел от младостта, поета Джон Стърлинг.
От 1868 до 1870 г. Карлайл издава своите пълни съчинения („Library edition“, в 34 т.). На следващата година излиза евтиното издание „People’s edition“, преиздавано многократно. Впоследствие излизат на бял свят ред очерци под заглавието „Първите норвежки крале“ (1875 г.).
През 1866 г. на Карлайл е предложено почетното място ректор на Единбургския университет; освен това място, той никога не е заемал никаква длъжност, оставайки през целия си живот само писател.
По време на френско-пруската война застава на страната на Прусия, като горещо подкрепя каузата ѝ в своите писма в „Times“, издадени и отделно през 1871 г.
Умира през 1881 г.
Карлайл и нацизмът
[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Томас Карлайл от 1872 г.
Възгледите на Карлайл, както нееднократно са отбелязвали историците, предшестват възгледите на Хитлер и други фашистки идеолози. Например професор Чарлз Сароли в своята профашистка статия от 1938 г. „Бил ли е Карлайл първият нацист?“ се опитва да отговори утвърдително в списание „Anglo-German Review“:
„ |
Нацизмът не е германско изобретение, отначало той възниква зад граница и идва при нас именно оттам… Философията на нацизма, теорията на диктатурата са формулирани сто години преди това от великия шотландец на своето време – Карлайл, най-уважаваният от политическите пророци. Впоследствие идеите му са развити от Хюстън Стюарт Чембърлейн. Няма нито една основна доктрина на нацизма, на които е основана нацистката религия, която да не е била… при Карлайл или при Чембърлейн. Карлайл и Чембърлейн са духовните бащи на нацистката религия… Както Хитлер, Карлайл никога не е изменял на своята ненавист, на своето презрение към парламентарната система… Също като Хитлер, и Карлайл винаги е вярвал в спасителната добродетел на диктатурата. |
Таг шотландски писател, историк, философ и преводач |
|
Пет изумителни факта от квантовата физика
Светлината може да бъде едновременно и вълна и сноп от частици
Джоузеф Томсън печели Нобелова награда през 1906 г. за откритието си, че електроните са частици. Въпреки това по-късно синът му Джордж на свой ред печели Нобелова награда през 1937 г., доказвайки, че електроните са вълни.
Кой от двамата е бил прав?
Отговорът е и двамата.
Тази така наречена двойственост вълна-частица е крайъгълен камък на квантовата физика. Прилага се както за светлината, така и за електроните. Понякога си струва да мислим за светлината като за електромагнитна вълна, но в други случаи е по-полезно да си я представим под формата на частици, наречени фотони.
Обстоятелството, че светлината е едновременно и вълна и сноп от частици, е известно като корпускулярно-вълнова дуалност. Това означава, че светлината може да се държи като вълна в някои ситуации и като частица в други.
Вълновите свойства на светлината се проявяват в нейното разпространение, отражение, пречупване и дифракция. Светлината се разпространява като електромагнитна вълна, която се състои от трептения на електрическо и магнитно поле. Тези трептения се разпространяват във всички посоки със скорост от 299 792 458 м/с във вакуум.
Свойствата на светлината като сноп от частици се проявяват в нейното взаимодействие с материята. Светлината може да бъде погълната, отразена или излъчена от атоми и молекули. Когато светлината се погълне от атом, тя може да отдаде своята енергия на електрона, който ще премине в по-високо енергийно ниво. Когато светлината се отразява от повърхност, тя променя посоката си. Когато пък се излъчва от атом, тя се генерира от преход на електрон от по-високо енергийно ниво към по-ниско енергийно ниво.
Корпускулярно-вълновата дуалност на светлината е едно от най-важните открития в квантовата механика. То е основна част от нашето разбиране за природата на светлината и материята.
Някои хора намират корпускулярно-вълновата дуалност на светлината за парадоксална. Как може нещо да бъде едновременно вълна и частица? Няма еднозначен отговор на този въпрос. Корпускулярно-вълновата дуалност е просто едно от многото странни и загадъчни явления, които се наблюдават в квантовия свят.
Един обект може да бъде на две места едновременно
Двойствеността вълна-частица е пример за суперпозиция. Тоест, квантов обект, съществуващ в множество състояния едновременно. Един електрон, например, е и „тук“, и „там“ едновременно. Само след като направим експеримент, за да разберем къде е, се установява дали е на едното или на другото място.
Това прави квантовата физика изцяло свързана с вероятностите. Можем да кажем в какво състояние е най-вероятно да се намира даден обект само след като го погледнем. Тези шансове са капсулирани в математическа единица, наречена вълнова функция. Твърди се, че извършването на наблюдение „свива“ вълновата функция, унищожавайки суперпозицията и принуждавайки обекта да влезе само в едно от многото възможни състояния.
Тази идея стои зад известния котешки мисловен експеримент на Шрьодингер. Съдбата на котка в запечатана кутия е свързана с квантово устройство. Тъй като устройството съществува и в двете състояния, докато не се направи измерване, котката е едновременно и жива и мъртва, докато не погледнем какво всъщност се случва.
Квантовата физика допуска един обект да бъде едновременно на две места, тъй като в квантовия свят законите на физиката са много различни от тези в макросвета. В квантовия свят обектите могат да бъдат в свръхпозиция, което означава, че те могат да съществуват в две или повече състояния едновременно.
Това явление се нарича суперпозиция. Тя се наблюдава при много различни квантови обекти, включително електрони, фотони и атоми.
Един от най-известните експерименти, които демонстрират суперпозицията, е експериментът на двойния процеп. В този експеримент електрони се изстрелват към два процепа в екран. Ако електроните се движеха като частици, те биха преминали през един от процепите и биха оставили две отделни следи на екрана. В действителност обаче, електроните преминават през двата процепа едновременно. Това означава, че електроните трябва да бъдат в свъхпозиция, за да бъдат на две места едновременно.
Суперпозицията е едно от най-необичайните явления в квантовата физика. Тя е в противоречие с нашето интуитивно разбиране за света. Въпреки това, тя е добре установено явление, което е било наблюдавано в много различни експерименти и дори намира практически приложения, като например в квантовите компютри. Те използват суперпозицията за извършване на изчисления, които са много по-бързи от тези, които могат да бъдат извършени от традиционните компютри.
Квантовите комуникации също използват суперпозицията за изпращане на информация, която е защитена от подслушване. А също така и квантовите сензори използват суперпозицията за откриване на неща, които са твърде малки или твърде слаби, за да бъдат открити с традиционни сензори.
Суперпозицията всъщност е едно доста солидно явление, което има потенциал да революционизира много области на науката и технологиите.
Без квантовата физика Слънцето нямаше да свети
Слънцето произвежда своята енергия чрез процес, наречен ядрен синтез. Това включва два протона – положително заредените частици в атома – които се съединяват. Еднаквите им заряди обаче ги карат да се отблъскват, точно като два северни полюса на магнит. Физиците наричат това бариера на Кулон и тя е като стена между двата протона.
https://nauka.bg/pet-
ХУМОР И САТИРА В ЕДНО
ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН
НАЛИ ТАКА?
-Петре, Петре бре. Не ти ли е срам, бре човек?. Виж са на какво мязаш? По цел ден скиташ, работа не хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата глава. Дигнал си я значи, като че всичко ти е наред. А не се видиш колко си затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но хич не ти пука. Думаш, че господарите ти са виновни. Трупали си паричките, а за людете не се сещали.
И аз мисля тъй, Петре. Щото народа гладува, а те нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати. Цял симфоничен оркестър да се побере в тях. Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари. Онзи ден видях на земята паднала старица. Цялата трепери от студ, Познах я. Баба Ванчи. Живееше доскоро на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката. С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да не говорим за храната Гледам я, горката , кожа и кости е станала. Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.
Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне. Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.
-Ставай ма, дърто! Кво си са проснала тук!
А тя, горката го поглежда със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.
Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както майка го беше родила. Гол, голеничък. Да не стане това и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките
писателят сатирик Весела Будилкова